Мнение
Има решение за кризата
Ако военните ресурси се пренасочат към реалните проблеми, светът ще се спаси
/ брой: 128
Георги А. ГЕОРГИЕВ
Доскоро се успокоявах, че моето следвоенно поколение, макар и да живя в противоречиво време, съпътствано от множество трудности, все пак избегна войната. България стана член на европейското семейство и въпреки че там е последна по стандарт на живот, надеждата е, че е избрала верния път. Убеден съм и сега, че 75 години без голяма световна война са признак за проявен разум от водещите сили в света.
Но днес в условията на световна пандемия не е ли време светът да започне да мисли по нов начин? Големите западноевропейски държави чрез колониалната система и войните изсмукаха природните богатства на Африка и на част от Азия. Там взима превес гладът и сега отново назрява огромна мигрантска вълна. Дори у нас тези дни са хванати нелегални мигранти. САЩ се стремят да заграбят и последните нефтени запаси от Близкия изток, те разпалиха там нестихващи религиозни и етнически войни и предизвикаха колосалната мигрантска криза. Богатата, но слаба във военно отношение, пък и зле управлявана Европа, ще бъде взривена от мигрантската вълна. Мирът след Втората световна война се крепи само на огромното свръхвъоръжаване и на жестокото противопоставяне между водещите световни сили. И днес то се възражда с нова сила.
Светът, макар и въоръжен "до зъби", се оказа безпомощен в друга, не по-малко страшна война. Един вирус сътвори новата световна война. С много невини жертви, с икономически срив, с отнети изконни свободи, страх, а може би и с предстоящ глад. Ако той е творение на природата, трябва да запитаме Тръмп, Си Дзинпин и Путин ще помогнат ли сега ядрените куфарчета, чиито кодове са в техните ръце? Ще ни предпазят ли от вируса ракетите и новите свръхоръжия? Не е ли време да осъзнаем, че това са излишни разходи и че светът вече трябва да се управлява по друг начин? Те тримата най-добре знаят какъв колосален ресурс би се освободил от разоръжаването. Този ресурс може да ликвидира глада и да реши основните икономически и социални проблеми на човечеството.
Трябва да преосмислим световните приоритети. Великите сили имат и морални задължения към страните, чиито природни богатства са използвали в миналото за своя просперитет? Не е ли проява на планетарен егоизъм няколко световни сили да благоденстват, а стотици милиони да гладуват? Рано или късно тези милиони онеправдани ще нахлуят в богатите бастиони, ще разрушат социалните им системи, ще потопят страните в тероризъм. И тогава какво?
Нй-големите жертви и сега ще понесат бедните държави, поради неразвитото си здравеопазване и слаби икономики. Коронавирусът ни подсеща за нов Давос, с нов дневен ред - разоръжаване и опазване на природата и човека. Наложително е да се пренасочат освободените ресурси към подобряване живота на най-бедните страни на собствения им терен. Нима не осъзнаваме, че независимо от държавните граници страните ни са скачени съдове. И без война, рано или късно, мигрантските вълни ще залеят пространствата, където животът е по-добър. Огромната част от тях търсят работа и по-добър живот, но повечето са озлобени хора. В техните страни са разпалени войни, заграбват се природните им ресурси, загубили са домовете, работата, близките си. Страхът и гладът ги тласкат към обетования свят, но дори да искат, тези хора трудно се интегрират поради исторически, религиозни, езикови, образователни, квалификационни и други причини. Затова са и особено податливи на крайни ислямистки влияния. Изводът е, че животът на тези хора трябва да се подобрява там, където са историческите им корени.
Много хора не без основание подозират, че американските "приятели" на Европа предизвикват тези процеси с цел отслабване на техния силен конкурент - ЕС. САЩ постоянно обявяват различни точки на света за обект на тяхната национална сигурност и интереси. Иначе защо са разположили свои войски в над 120 държави? Не е ли тогава най-справедливо Европа да се мобилизира и да доставя бежанците от Средиземноморието директно на източните брегове на Северна Америка? Пандемията ни показва да дадем шанс на истинския мир, сътрудничество и честни отношения между държавите. А ако вирусът е лабораторен продукт, то всичко е изгубено, светът не го очаква нищо добро, а аз съм най-големият наивник.