Има нещо гнило в нашия двор
/ брой: 62
Софийският университет "Св. Климент Охридски" осъмна с надпис върху стената си, непосредствено до северния вход откъм ул. "Шипка".
ПАНТЕВ, БЪЛГАРОФОБСКА СВИНЬО УМРИ!
СТОЙНОВ ПРОКЛЕТ ДА СИ
Това са изразите, надраскани припряно и очевидно с голям заряд от злоба с черен графит върху външната облицовка от бял врачански камък, които караха хората да се спират. Някои се взираха смутено, а други - с открито възмущение в тях. "Що за студенти учат тук? - недоумяваше жената, която продаваше на сгъваема масичка учебни пособия и химикалки току пред нелепия текст. - Как е възможно да се черни така името на един от най-ерудираните и достойни професори тук? Тази глупост е невъзможно да се измие от камъка..."
Впрочем този нелеп надпис изобщо не е изолиран случай. Напротив, той е израз на една вече дългогодишна традиция в учебните ни заведения. По стените на не едно и две училища може да се види подобно нагло ученическо творчество по адрес на учители - звънка плесница върху учебно-образователната ни система. Само че никой не вижда проблем в това явление. Властите ги отминават с мълчание, но самите кресливи надписи остават - като безнаказано извоювана победа.
Този, който ти дава знания и ти налива ум в главата, ако нещо не ти хареса, ако например е малко по-строг или е по-взискателен, можеш да го наклепеш, ама много яко, с арогантна стенна анонимка. Мнозина от родителите, настроени отрицателно към педагозите, гледат на това детско своеволие не само с търпимост и с мълчалива подкрепа, но и със злорадство.
Толкова истеричен надпис обаче върху Софийския университет, и то по адрес на професор, на чийто лекции аудиториите се препълват вече от десетилетия, говори недвусмислено, че наистина има нещо гнило, но то не е в Дания, а е в нашия двор.