Има ли защо?

При поредното си словоизлияние премиерът призова платежоспособните българи да не ходят в Гърция, а да се пекат по черноморските ни плажове. В наши дни да избереш българските курорти пред възможностите, които предлагат южните ни съседки, е израз и на своеобразен патриотизъм.

Въпросът обаче е има ли защо да се правим на родолюбци, като харчим парите си на родна територия. Заради коронакризата настъпващият туристически сезон ще бъде ненормален, труден и слаб. Логично е в подобна ситуация държавата да се стреми да помогне на сектор, който дава 12 на сто от брутния продукт. Друг е въпросът как става това.

Без никакъв консенсус, а с едноличното Му решение, бе свален на 9 процента ДДС за ресторантьорите. След поредните протести за туроператорите схемата 60/40 бе променена на 80/20. Друга мярка, с която ресорната министърка особено се гордее, са безплатните чадъри и шезлонги на... двадесетина плажа, но и тази инициатива набързо бе побългарена. Концесионерите отново се захванаха с обичайното си лятно занимание - "дране на кожи". Нашумя историята от "Слънчев бряг - Юг", където за 4 шезлонга и два чадъра на летовниците поискали общо 64 лв.  Концесионерите дадоха смешно оправдание - нов служител объркал ценоразписите, защото отворил миналогодишната папка с високите тарифи.

Друг случай се появи в "Златни пясъци". Там обяснили на летовниците, че плажът разполага с безжичен интернет и по тази причина искат - не искат, дължат 5 лв. такса за екстрата. На "Нестинарка" пък се оказа, че към "безплатния" чадър върви задължително шалте за 5 лева.  

Заради коронакризата бе приета специална законова промяна, според която през това лято цените на плажните удобства трябва да са най-малко с 50 на сто по-ниски от миналия сезон. Сега покрай скандалите се разбра, че е била прокарана и друга поправка. С нея на концесионерите е било разрешено това лято да намалят с до 4 на сто площта за плажуване, за да отворят повече място за маси на прилежащите заведения - кафенета, бистра, барчета. Обяснението е, че така се осигурява по-голямо разстояние между клиентите с цел да се спазват противоепидемичните мерки.

Положението в туризма обаче не е плод на моментната извънредна ситуация, а по-скоро отражение на цялостната политика в този стратегически за държавата сектор. Както всяка друга област у нас и той влиза от скандал в скандал. Когато съсловните организации са безброй и са като орела, рака и щуката. Когато експерти в бранша твърдят, че имаме министър, който нищо не разбира от туризъм. Когато българският пазар е загърбен. Когато парите за реклама уж се увеличават, а резутатът от това е нулев. Когато снимки с бетонови строежи на метри от водата заливат социалните мрежи и се мъчат да ни убедят, че това са подпорни стени срещу свлачища, явно нещо не е наред. Няма и причина заможните нашенци да предпочетат родното море. Просто то няма какво да им предложи. Най-много да се опита да ги излъже на дребно.

Затова не трябва да се учудваме на автомобилните колони, заминаващи на юг.