Има ли властта стратегия за бъдещето?

Зорница Илиева

Ние, редовите граждани, въздъхнахме облекчено след края на сагата "избори." Някои поздравиха победителите, други стиснаха устни в закана, трети примирено наведоха глави и обещаха смирение в бъдеще. Ние се върнахме към обичайното си ежедневие и за пореден път се убедихме, че е същото като вчера, само дето тревогата остана. Тревогата, че светът не само е друг, но и все по-малко разбираем. Четящите отдавна знаят, че ние сме сякаш отделна губерния и пишем за другите само когато ножът е опрял до кокала и пряко ни засяга. Но обществото ни не е особено активно, не се забелязва доближаване до средноевропейските страни, които имат достатъчно добър стандарт на живот, икономиката ни е в повече от застой, а доверието в държава и институции е сринато до недопустими нива.

Какво ще правим след тези избори?

Точка №1 в дневния ред на световните икономики е икономическата и финасовата криза, която помита по-слабите икономики в еврозоната като Гърция, Португалия, Испания, Италия. Политическите вълнения на глобализирания свят са в посока на промените и последователното ислямизиране на арабския свят, в амбициите на Палестинската автономия и позициите на Израел, а погледите на лидерите им са обърнати на Изток. Но Китай има обявени 4000 долара на глава от населението, а в Европа са 38 000 долара. Кой разумен човек би помислил, че в тази ситуация Китай наистина ще помага, и то без условия на задъхващата се от кризата Европа? Още повече че за първи път от години китайският индекс този месец падна. Да, глобализацията на пазарите, взаимното влияние на финансовите системи в отделните държави на ЕС, както и появилата се нестабилност на еврото постави не само Европа, а и целия свят в позиция на напрежение. Да извлечеш дивиденти в такава ситуация и особено след избори е форма на висш пилотаж. Дали го можем? Защото Робърт Зелик, президентът на Световната банка, казва, че богатите държави не трябва да разчитат на бедните, за да решат икономическите си проблеми и да се спасят от кризата. На развиващите се икономики се препоръчва да се занимават със собствения си икономически растеж и да имат свой контрол върху бъдещето си, т.е. собствена стратегия за развитие. Ние веднага след изборите говорим за бюджет 2012, но той дали е стратегически

или просто "запушва дупки"

както обикновено? Имаме ли като държава стратегическа обединяваща идея и виждания какво искаме, как да го направим и дали създаването на условия за устойчив растеж и нарастване на доходите на населението е постижимо при липсата на последователни реформи и политическа изолация у дома на управляващите?
Премиерът ни трябва наистина да покаже политическа виртуозност, за да ни убеди, че правителството е в състояние да направи пробив в институционален и икономически смисъл, който ще създаде условия за устойчив растеж, ще изгради гъвкава и в намален размер държавна администрация, намаляване на безработицата и активен пазар на труда - все начини за преодоляване на разочарованието от намаленото потребление, от незадоволителните резултати в борбата с корупцията и битовата престъпност, с духовния срив на нацията и критично ниското ниво на образование и здравеопазване. Пробойни, които не са от вчера и ако се казва, че победителите не ги съдят, то наистина горко не само на морала, а и на народа ни. Защото колкото и да се снишава, ако няма перспектива и вяра, той е обречен. Още повече че изходите през известните терминали 1 и 2 на летище София не са опустели. Знае се, че образованието, науката, обучението, младите хора са ключ за решаване на тези проблеми, но на практика къде да се види кой и как предвижда такива посоки на развитие за страната ни? Бюджетът за следващата година, впрочем обсъждан по познатия от десетилетия начин, не е основа за такива дебати и не гарантира компромисни или диалогични решения. Защото светът чрез своите експерти, преподаватели в международни институти и съветници на правителства, отдавна обсъжда дори въпросите за невъзможността на политиката като цяло да решава ефективно глобалните въпроси и да намира решение на проблемите на хората. Тези, които се вземат, са

половинчати решения с краткосрочен ефект

няма време за обсъждания, за разработки на варианти и съответно статегии, защото икономическите и социалните проблеми възникват необосновано бързо и годността на предприеманите реформи бързо се изчерпва. Това има връзка и с липсата на лидери от ранга на тези след Втората световна война, които с личните си качества, авторитет, стратегическо мислене и диалогичност успяха да създадат Европа такава, каквато ние си я мечтаехме.
Сега Европа прави малки крачки, за да оцелее валутата и съюзът, а дали ще имат ефект, не е ясно. Застаряването на населението не е само наш проблем, но там има и криза на държавата на благоденствието, докато ние само си мечтаем за благоденствие. Образованието и в Европа има своите проблеми, загубените идентичности са допълнителен фактор за недоразумения, а противопоставянето Китай-САЩ, Русия-САЩ само усложнява процесите, които текат в момента. Представителната демокрация изисква диалог, преговори, споразумения,

а бедността не чака

защото ножът и там не е далеч от кокала. Затова хората от САЩ през Испания, Италия та до Гърция излязоха на улиците с искания за смяна на системата и пряка народна демокрация. Доста по-различно от арабската пролет, която не се знае дали някой насочва в "правилна" посока. Протестират, искат промяна, но и те не знаят какво да има след това. Кризата води до тези протести.
Ние като цяло сме спокойно общество, което по традиция протестира на маса. Ще съумее ли властта да се възползва пълноценно от тази наша черта, за да направи нещо и за онеправданите, т.е. изпадналите "зад борда", за младите, за пенсионерите, за намиране на източници на растеж, за икономическа активност и т.н., все условия за изграждане на просперираща държава. Ще се отърси ли от лични скандали и препирни с цел запазване на позиции, за да замени празните приказки със стратегически политически решения, които да се поднесат подходящо на обществото, за да осигурят подкрепата му, а не да го стресират с действия, които го затварят у дома и изчерпват енергията му само с ходене до бюрата по труда.