Има ли надежда за успех на "Женева-2"?

Отдавна две от големите сили на геополитическата сцена не са постигали съгласие по въпрос, който засяга интереси и на други. Но ето че американският държавен секретар Кери и външният министър на Русия Лавров успяха след дълги преговори и совалки между заинтересовани да направят необходимото да се състои продължително протаканата и дори отлаганата конференция с цел спиране на насилието в Сирия.
"Женева-2" ще се състои този път в Монтрьо, на 60 км от Женева, на 22 януари и на практика се превръща в нещо като регионална среща под егидата на ООН, въпреки че до последния момент има въпросителни относно окончателния списък на участниците. Не е ясно дали Иран, основен поддръжник на правителството на президента Асад в Дамаск, ще участва или под каква форма ще бъде иранското присъствие, ако все пак се стигне до съгласие от страна на САЩ, защото от Вашингтон идваха противоречиви сигнали по темата, повечето за недопускане до форума. Липсва и окончателна информация за участието на Израел. Но големите ще са там. Наистина е сериозно предизвикателство да се осигури присъствие в Монтрьо на 2-те страни в кървавия конфликт в Сирия, защото опозицията е разединена окончателно на крила и перца, всяко от които има своите външни поддръжници и снабдители на боеприпаси и средства. Но и убеждението, че връх в нея сякаш са взели крайни радикални ислямистки организации е повсеместно. Трудно се оспорва. В тази връзка САЩ и Великобритания официално предупредиха главните опозиционни сили в Сирия, че ще преустановят подкрепата си, ако не се включат в конференцията "Женева-2". Натискът е оправдан, защото договорките на високо ниво вече са направени, а международната общност може и да загуби доверие не само в способностите на големите да отстояват възприетата политика за де-факто мирно уреждане на конфликта, но и в същността на исканията на самата опозиция.Друг е въпросът коя точно опозиция и коя точно е умерената, защото на нея явно се залага от страна на Запада. Наблюдава се процес на разделение в крайните "Ал Кайда" и присъдружните й движения като "Ал Нусра", а броят на ислямистките групировки вече трудно се следи дори от  експертите. Започнаха битки дори между самите групировки - крайните ислямисти срещу умерените, най-общо казано. Кюрди срещу ислямисти: кръвопролития в Ирак със сирийски привкус. Всяка от групировките иска да наложи свои виждания, но спор по въпроса за водещата роля на шериата в бъдещо управление и за незабавното отстраняване на президента Асад няма. Това продължава да е условие и за участие в "Женева-2", като се подчертава отново, че Асад нямал място в бъдещето на Сирия и в преходния период. От известно време обаче Западът неколкократно загатна на главните опозиционни сили в Сирия, че е възможно Асад да остане на власт. Просто защото на този етап се смята, че той доказа, че има достатъчно поддръжници и единствен може някак да запази целостта на страната, да съдейства на процеси за създаване на преходно коалиционно правителство и провеждане на избори по нови правила. Нещо, което той предложи още преди година с промяна на конституцията, но опозицията отхвърли офертата с мотив, че е закъсняла.
Лансират се и други варианти, като всеки от тях има своите апологети, т.е. интереси. Споменава се дори проект като постигнатото споразумение за Босна и Херцеговина след войната в бивша СФРЮ, където трите основни етнорелигиозни общности, сърби, хървати и босненци, си имат три самостоятелни района и сферите им за влияние се преплитат в Сараево. Друг е въпросът колко успешно е такова държавно устройство и кой как го оценява. Присъствието на чуждестранни сили и външни финанси го крепи. За Сирия това би разделило страната на територия на сунити около гр. Хама, на алауитите около Средиземноморския бряг и кюрди в Североизточна Сирия, които вече си имат своята автономия.
Явно темите за обсъждане на "Женева-2" няма да се ограничат само до намиране на начини за спиране на боевете. Още повече, че правителствената армия напоследък има своите успехи и успява да контролира по-големи части от сирийската земя. Дамаск обяви, че изпраща делегация в Монтрьо и са включили в състава дори 2 жени. Своеобразен сигнал към нравите в арабския свят. Казват обаче, че делегацията не може да взима самостоятелни решения, което може и да усложни технологично преговорите. Трудно е да се постигне примирие, когато и двете основни воюващи сили смятат, че могат да спечелят войната. Повечето анализатори се обединяват около становището, че докато не настъпи окончателно изтощение или не се обяви победа, няма как да се намери изход от кървавата война в Сирия. Това поставя надеждите за успех на "Женева-2" на карта, т.е. зависи кой, как и докъде може да направи компромис, за да се спре страданието на сирийските граждани. Домовете им са разрушени, бежанците в съседните и по-далечни страни са повече от 2 млн., жертвите са и от двете воюващи страни, но повечето са цивилни - над 100 хиляди, а зверствата са чудовищни, но всеки ги приписва на противника. С една дума - сирийска катастрофа, която едва ли в близките десетилетия ще бъде превъзмогната. И то ако страната успее да остане цяла.
Опасенията за сигурността на целия регион са основателни, особено като се вижда ситуацията в другите арабски страни. Либия фактически е разделена и през ден убиват ту министър, ту друг висш чиновник или политик. Ирак е разпокъсан, връзката Багдад-регионални ръководства е проблематична, шиити и сунити нямат общ език, водят се боеве от различни радикални ислямистки групировки, а Иракски Кюрдистан си е направо държава в държавата. Египет е под контрола на армията, но съпротивата на "Мюсюлманските братя", обявени извън закона, не е стихнала. И гласуването за нова конституция преди дни бе съпроводено с убийство и протести, а една от промените там е, че е забранена регистрацията на партии на религиозна основа. Парен каша духа, както се казва. Йордания се гъне от емигрантски потоци, Ливан се тресе от противоречия, раздиран от просирийски и антисирийски стълкновения, атентати. И навсякъде битките са на плоскостта сунити/шиити за власт и в ущърб на малцинства и малки религиозни общности като християните. В Сирия поне не се допусна пряка чужда военна намеса отвън, а дипломацията, подкрепена от международната общност, отчете неподозиран доскоро успех.
"Женева-2" е резултат именно на такава политика и воля. В тази посока трябва да се отдаде заслуженото най-вече на САЩ и Русия, които по този казус, поне на пръв поглед, май заровиха томахавките, всяка по свои си причини и интереси. Те никога не се забравят. Едва ли президентът Обама е мекушав, както го упрекват някои републиканци във Вашингтон. Той просто следва онази политика, която САЩ могат да си позволят в момента. Пък и Обама е декларирал официално своята кауза за свят на диалог и мирно уреждане на конфликтите, в т.ч. военни. Да не се пропуска, че Русия има своеобразната подкрепата на Китай, разбиране от страна на държави като Индия, Бразилия, Южна Африка, които запазиха неутрални позиции. Срещу тях са най-вече Саудитска Арабия, Турция и Катар, които имат огромни ресурси и осигуряват оръжието и всякаква помощ на опозиционните сили, сигурни, че действията им се подкрепят от САЩ. Познати са техните амбиции за влияние и главна роля в региона с налагане на определени мюсюлмански правила за управление. Свой терен на интереси тук има и Иран, който на този етап получи глътка въздух след продължителните санкции от страна на Запада във връзка с ядрената програма и приетото наскоро споразумение за ограничаване на ядрените разработки срещу отстъпки във финансово-икономическия обръч.
 На този фон редовите граждани по цял свят се питат кое предизвика войната в Сирия, която несъмнено е следствие от т.нар. Арабска пролет, а последващите събития в целия регион ясно показаха, че зад всичко това стоят най-вече определени ислямистки кръгове. Хората не успяха да се ориентират и какво решение се търси всъщност за Сирия, кой печели от тази безумна кървава баня в доскоро цивилизованата страна. Факт е, че в размирния арабски регион Сирия остана сякаш единствената светска държава и това е една от причините всички ислямски режими и съответно сили да се насочат срещу нея. Конфликтът може би отдавна би се решил, ако не се намесиха външни сили и т.нар. доброволци от други страни, които се включиха в редиците на опозиционните сили, доминирани от радикални ислямистки групировки като "Ал Кайда", "Мюсюлмански братя", афганистански муджахидини, ислямисти от Кавказкия район, ислямистки групировки от Ирак и т.н. Участват дори граждани от европейски страни членки на ЕС, от САЩ, малко от Балканите и това в крайна сметка предизвика основателна тревога сред управляващи и общественост в т.нар. цивилизован свят. Защото тези бунтовници се връщат в домовете си и няма как да не носят със себе си онази опасност, която гражданите на Европа, например, не биха приели.
Сирия се оказа наистина атрактивна страна за целия джахидистки  свят. А това вече е повече дори и от опасността за разливане на конфликта извън границите на страната, в целия регион. Едва ли на този етап самите воюващи сирийци проумяват, че се бият не за свои, а за чужди интереси и печеливши, както обикновено, са онези, които пласират оръжията и всичко необходимо за една война. На онези, които смятят, че една война би била изход от финансово-икономическата криза. Прав е Бан Ки-мун, генерален секретар на ООН, когато казва, че ръстът на насилието в Сирия служи само на интересите на поддръжниците на военната намеса в страната. Всъщност именно войната в Сирия ясно показа, че в крайна сметка борбата днес не е само за газ и пътища за доставките му, а се изроди на религиозна основа и светът най-после се стресна от нарастващия фанатизъм. Битката между сунити и шиити, подклаждана и подкрепяна най-вече от водещи страни като Иран и Саудитска Арабия, които от своя страна воюват за позиции и влияние в региона, е една от основните причини трудно да се намира изход от войната в Сирия. Без да се задълбочава въпросът за присъствието на "Хизбула" в сирийската трагедия.
Кой кого подкрепя е важно, играчите са ясни, неизяснените позиции между тях се коментират открито. Например ролята на Франция, която търси допирни точки със "своята умерена позиция" и това ясно пролича при неотдавнашното посещение на президента Оланд в Саудитска Арабия. В отговор президентът Башар Асад посочи, че "екстремизмът и уахабизмът изопачават истинския ислям, който е толерантна религия". Но дали той самият спечели от разнобоя сред самата опозиция, от непремерените амбиции за надмощие на тази или онази групировка, от заемането на лидерски позиции от страна на крайните радикални организации, предстои да видим. Определено малко анализатори очакваха да издържи толкова дълго на този натиск отвън и отвътре. Той устоя и на мощната пропагандна вълна, която го заля не само в социалните мрежи, но и в по-голяма част от медийното пространство на западните страни. Да не говорим за арабските. Разбира се, че имаше и неприкритата подкрепа във всяко отношение от страна най-вече на Иран и на Русия и Китай в Съвета за сигурност на ООН.
Сега надеждите са насочени към "Женева-2", за да се намери поне начало на приемлив изход за участниците в сирийската драма и да спре насилието там. Но наблюдателите не пропуснаха да отбележат, че един от основните губещи в тази ситуация е всъщност Турция. Включително в търговско-икономически план. Правителството на Ердоган наистина разчиташе да играе ключова роля в региона и това бе залегнало като приоритет във външната политика на страната. Анкара си постави не само задача за "нулеви проблеми със съседите", но и за налагане на модела на собственото си управление. Провалът и проблемите в тази насока се очертаха особено отчетливо, след като САЩ възприеха позиция за отказ от военна намеса в Сирия и по свой начин преориентираха близкоизточната си политика. Совалките на държавния секретар Кери в Арабския регион, амбицията му да активира преговорния процес между Израел и палестинците, за да се намери и там приемливо решение, честите му срещи с Лавров, специалния пратеник на ООН за Сирия Лахдар Брахими, министрите на външните работи на Великобритания, Франция и т.н. поставиха Турция в най-малкото озадачаваща ситуация, даже изолация. Анкара се бе пряко ангажирала в сирийския конфликт със заемането на страна и не само предостави територията си за организиране на сирийската опозиция, за организиране на срещи в Истанбул на всякакви приятели на противниците на Асад. И дори при последното посещение на премиера Ердоган в Япония, в разгара на огромния корупционен скандал в страната му, той акцентира върху старата си позиция, че президентът Асад трябва да си ходи, защото избивал собствения си народ. И това в период, когато собственият ти народ, съгласно всички социологически проучвания, не само не одобрява турската политика по отношение на Сирия, но е и потърпевш от настанените по границата сирийски бежанци, протестира. Информациите, че "Ал Кайда" се е настанила на турска територия, допълнително нажежиха обстановката. Анализаторите постигнаха съгласие по въпроса за провал на "нулевите проблеми със съседите", а това бе една от основните позиции в налаганата неоосманска политика на премиера Ердоган. Сигналите за преориентиране на геополитическите играчи към търсене на изход от конфликтни ситуации чрез дипломация и диалог, даже сътрудничество, защото тероризмът зачука силно по вратите на всички страни, явно не е бил разчетен от Анкара своевременно. Независимо от пословичната подкрепа във всяко отношение за Турция от страна на САЩ, която не е от вчера.
Анкара винаги се е смятала от експертите за проводник на американски интереси в различните региони. Но и ролята на ислямистките сили, на радикалните ислямистки движения в прекрояването на територии, на държави и налагането на религиозни догми не бе предвидена навреме от Запада. Атентатите тук и там създадоха повече от тревожна обстановка и дадоха тласък за сядане на масите за преговори. "Женева-2" е такава маса, на която ще седят сили с различни интереси и виждания за бъдещето на света, не само за Сирия. Важното е да се запази конструктивният тон от преговорите между Лавров и Кери. А дали повечето хора са разбрали какъв символ вложи държавният секретар на САЩ, като подари два картофа на външния министър на Русия Лавров, не е от ключово значение.
На практика има още един световен играч с отношение и към сирийската война. Той задължително предпочита да остава в сянка по такива въпроси. В коледното си послание "урби ет орби" папа Франциск, съвсем в своя непознат доскоро стил, призова всички воюващи в Сирия да позволят хуманитарната помощ от всякакъв източник да стигне до бедстващите сирийци. Папската дипломация може и повече, особено когато геополитическите сили започват да тъпчат на място поради всевъзможни пречки от теснонационални или религиозно-политически интереси. Доказателство е, че самият Башар Асад е изпратил послание до папата чрез нарочна делегация, която е била приета от държавния секретар на Ватикана Паролин, но естествено, подробности не са съобщават. Ватиканът едва ли официално ще присъства на "Женева-2", но позицията му ще стане достояние на присъстващите. Хуманитарните коридори са именно една от темите на тази конференция, както и размяната на затворници. Другото предстои.
Надеждите остават, играчите са опитни. Интересите им са вечни. Големите са толкова големи, защото могат и да се договарят, когато условията го налагат. А Сирия заслужава отдих, след като толкова хора загинаха. А и да се допуснат религиозните пристрастия и догми да диктуват развитието на света не е добра идея, когато гражданите по цялата планета имат други искания и настроения. Протестите по всички световни улици го доказват и коментарите са излишни. Кой и как ще се вслуша в сигналите предстои да видим. Папа Франциск вече говори на гласа на улицата.

Опозицията ще участва в Женева-2

Коалицията на сирийската опозиция се произнесе на среща в Истанбул да бъде изпратена делегация другата седмица на мирната конференция Женева-2, предаде АФП. Според официалните резултати от тайното гласуване 58 членове на коалицията са гласували в подкрепа на участието, 14 - "против", двама са се въздържали и един е гласувал с бяла бюлетина.