Има един паметник...

"...К нему не зарастет народная тропа."
                        А. С. Пушкин

Гео Нешев

Да, никога в България няма да се покрие с тревата на забравата пътеката към паметниците на руските братя-освободители. Затова "Тирани, всуе се морите" - както пише дядо Вазов - да изкарате турското робство като "присъствие" и руските воини като изпълнители на "имперски амбиции" за власт. И като погледнете земята ни от птичи поглед, ще я видите покрита с паметници на благодарност и вечна признателност. Но един от тях е единствен не само у нас, но и в света.

На фронта с бели престилки

На 31 октомври 1876 г. след ултиматумът, който Русия връчва на турското правителство, е обявена частична мобилизация на войските, предназначени за водене на военни действия срещу Турция, които се обединяват в състава на Дунавската армия. Едновременно се извършва мобилизиране и на състава на медицинската служба. По военновременните щатове биват назначени 914 лекари, 306 фармацевти и 1408 фелдшери.
На 30 април 1877 г. Главното военномедицинско управление командирова в Дунавската армия, в качеството си на консултанти, най-добрите специалисти - професорите Склифасовски, Бергман, Корженевски, Левшин, Юнге, доцентите Насилов и Ятович-Чайковски. В началото на 1877 г. в качеството на лейбмедик на императорската главна квартира пристига и прочутият С.П. Боткин. Но характеристиката на интелектуалния научен потенциал на медицинската общественост в Балканския театър на бойните действия би била непълна без многообразната и плодотворна мисия на Н.И.Пирогов. Ф.Ф.Ерисман е организаторът на противоепидемичната работа в армията.
За епохалното дело на руските медици в Освободителната война говорим и пишем с благодарност и преклонение. Защото

с риск за живота си

те са спасявали нашите освободители и са ги връщали обратно в строя, за да възкръсне България, за да ни има днес и завинаги. В сложната и неблагоприятна военна обстановка медицинският състав на военните части самоотвержено изпълнява своя дълг, като показва често пъти истински героизъм.
Ето какво докладва в рапорта си от 9 януари 1878 г. за бойните действия край селата Комат и Чифлик началникът на 5-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Шилдер-Шулднер до генерал-адютант граф Шумалов: "Поради липсата на каквито и да е местни укрития, превързочният пункт на отряда се разположи наблизо до бойните линии... зад могилата... Под непрестанния огън на гранатите и свиренето на куршумите медиците от 17-и Архангеловградски полк, старшият полкови лекар Попов и младшите лекари Павлов и Дорожински, а също така и старшият лекар от 18-и Вологодски полк Вещицки, назначен от мен за отряден лекар, изпълняваха добросъвестно своята работа."
Още по-ярка картина на трудностите при преминаването през Балкана рисува началникът на Етрополския отряд генерал-лейтенант Дандевил в своя рапорт от 21 януари 1878 г. до генерал-адютант Й.В.Гурко: "...Заповядах на две стотни казаци, под командата на войскови старшина Гречановски, да останат на превала дотогава, до когато всички, които могат да се спасят, не бъдат изпратени от там. Заедно с тях останаха и докторите от Червения кръст Веймар и Головачев. Похвална е високополезната им дейност. Те много допринесоха през цялото време, когато отрядът беше на връх Баба, но през последните дни, т.е. на 16, 17 и 18-и станаха

герои на човеколюбието

и самопожертвуванието. Спасиха около 420 души..."
Във войната вземат участие и над 3000 медицински сестри от руските болници. Те проявяват нечуван героизъм, самопожертвувателност и невероятно милосърдие. По време на военните действия жените с бели престилки оказват помощ и на обхванатото от епидемии местно население. В същия този период по нашите земи върлуват чума, холера, дизентерия и тиф. Наред с починалите от рани и болести войници, в българските гробища намират вечен покой и 50 медицински сестри.
Заедно с медицинските сестри от Светатроицката общност от град Яш пристига и баронеса Юлия Вревская, която постъпва в 45-та военновременна евакуационна болница. Там тя сама пренася ранените, сама ги превързва и изпълнява лекарските предписания, сама ги храни. И така до изнемога...
А Иван Тургенев пише на баронесата: "...Костюм на милосърдна сестра! Бих искал да Ви видя... Не мога да си представя: как така 22 жени заедно?

Целувам Вашите мили ръце

на които предстои да вършат много добри дела..."
Вревская пристига в гр. Бяла и усърдно се труди в приемната на 48-а военновременна болница в разгара на епидемия от петнист тиф. За жалост болестта не я пощадява и тя умира. Гроб й изкопават ранените, за които тя сама се е грижела приживе. За нея Виктор Юго казва: "Розата на Русия, откъсната на българска земя".
Живеещите в Русия български медици попълват медицинската служба на Българското опълчение. На 8 януари 1877 г. назначават първите военни лекари-българи, с което се поставя началото на българската военномедицинска служба. Това са д-р Константин Бонев, д-р Андрей Богданов, д-р Константин Везенков, д-р Иван Панов и д-р Яков Петрович. Списъкът на българските медици, участвали в Освободителната война, е много по-дълъг - студентите Георги Мачев и Стефан Бочаров, д-р Димитър Моллов и много други.
Има един паметник. Той е паметник на благородството и хуманизма на руските, украинските, полските, финландските и българските медици. Но по пътеката на честта и славата, за поклонение пред него, могат да пристъпват само истински българи!