Има човек - има проблем

Сталин го няма отдавна, ама... Да не се стряскат господата и другарите - не е "призивно" заглавието на коментара. И следпразнична Деветосептемврийска носталгия не е. Става дума за болната напоследък европейска тема - депортирането на роми от Франция, между тях - и български роми. Те са нищожно малък брой в сравнение с румънските си събратя. Но са български граждани.
И няма защо да громим политиката на френската държава - тя е достатъчно стара демокрация, за да не замълчи при действията на  управниците си, които я резилят пред Европа и света. Това си е тяхна работа, а нашата е да не се свиваме по ъглите, да не навеждаме глави, да защитим правата на сънародниците си.
Защото - каквото ни е обществото, такива са и те. Оставени две десетилетия на произвола на съдбата, гладни, често - голи и боси, за да нахранят децата си, понякога правят зулуми. Много от нас сме патили от това и трябва да търсим причините.
Автор и приятел на ДУМА, повече известен като "циганинът от ЦК" - Господин Колев, твърди: "Никога преди не съм усетил нито лошо отношение към себе си, нито подигравка към етноса си". И без да се сърди, че по традиция си му викаме "циганин", припомня за малцинствения отдел в БКП, където е работил с отличен екип, имало е и арменски, и турски сектор. Проучвали са проблемите за решаване - жилища, прекратяване на скитничеството, осигуряване на работа и домове.
Всъщност какво друго днес искат българските роми? Нали същото? Във властта има, надявам се, и хора с памет - те защо не отворят очите на "баш влиятелните"?
Или неизречено, но по сталински ще я караме - "Има човек - има проблем"?
Защото властимащите не просто мълчат, те откровено подкрепят френската грешка. Няма основание да се смята, че има нарушение на френското законодателство или на европейските директиви по отношение на нашите граждани, рече външният ни министър пред Дарик радио. Така ли? А защо тогава "доброволният" характер на репатрирането беше осъден от международната общност, Съвета на Европа, папа Бенедикт ХVI, защо е толкова остра позицията на ООН? Защо директорът на представителството на правозащитниците от "Амнести Интернешънъл" към ЕС в Брюксел Никълъс Бигър коментира като расизъм и расистко говорене нещата, които със сигурност се случват във Франция днес? И защо, не на последно място, много българи подкрепиха в събота ромския протест пред френското посолство?
Така че българският външен министър, дори и многопартийник, е длъжен да защитава българските интереси. Ако може. Ако не - да се научи.
Всичко друго е срамен абсурд.