Илияна Йотова: ЕС трябва да си върне доверието на гражданите

Дебатът днес не е за или против Европа. Той е за това как да се промени ЕС, за да си върне дорерието на европейските граждани. Това заяви вицепремиерът Илияна Йотова по време на публична лекция в Института по публична администрация в Университета на Лозана. Темата на лекцията й бе "Европейският проект:поглед от Българското европредседателство", а основните въпроси, който Йотова разгледа бяха "Европейски съюз? Докъде ЕС? Колко ЕС?", съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Илияна Йотова гостува на университета по покана на „Фондация Жан Моне за Европа“. На лекцията присъстваха над 300 представители на дипломатическия корпус, преподаватели и студенти. Представители на българската общност в Швейцария също уважиха лекцията. Промяната е от ключово значение за бъдещето на ЕС, отбеляза Илияна Йотова.
Вицепрезидентът е убедена, че именно обединена Европа се справи с икономическата и финансова криза, но трудностите показаха, че тя няма изградени политики, механизми, инструменти за предотвратяване и посрещане на такива предизвикателства. „Брекзит е само един от примерите докъде доведоха недоверието и страхът на европейските граждани“, отбеляза Илияна Йотова.
Такъв, какъвто е днес, ЕС е далечен и неразбираем за европейските граждани, е тезата на Йотова. Тя подчерта, че петте сценария от Бялата книга на ЕК не осъществиха мисията си – не предизвикаха така необходимия разговор за бъдещето на европейския проект. Нужен е разговор с гражданите, сред гражданите, изтъкна Илияна Йотова.
Вицепрезидентът определи Многогодишната финансова рамка като ключов момент в дебатите за бъдещето на ЕС, в които активни трябва да бъдат националните правителства и местните власти. „Един от основните приоритети на Българското председателство е запазването на кохезионната политика. В Римската декларация, подписана през месец март миналата година, по настояване на президента Румен Радев бе включена политиката на сближаване. Не бива тя да бъде заменена с нов вид финансови инструменти или да компенсира недостига в бюджета на ЕС след напускането на Великобритания, или необходимостта от повече средства за сигурност и отбрана да става с намалено финансиране на други важни политики“, заяви Илияна Йотова.

Снимки БГНЕС
По думите на вицепрезидента съществен въпрос пред бъдещето на европейския проект са отношенията между „стари“ и „нови“ държави членки. „Разделянето на оси е контрапродуктивно и рискува разпадането на европейската конструкция“, отбеляза Илияна Йотова.
На международната сцена Европа избра ролята на наблюдател, а не на лидер, смята вицепрезидентът. По думите й именно Старият континент е този, който търпи последствията от конфликтите и кризите в различни точки на света. В същото врече ЕС трябва да подпомогне с различни проекти африканските страни да задържат бягащите от бедност и конфликти. „Бежанската и миграционната криза са етикетът на този мандат на европейските институции. Позицията на България е за по-сигурна охрана на външните граници, защото това означава сигурност и за гражданите във вътрешността на Европа“, подчерта още вицепрезидентът.
Тя не подмина и темата за отношенията ЕС- Турция. „ЕС трябва да постигне консенсус – дали Турция е страна, бъдеща членка, която да е едновременно мост и гарант за отношенията с мюсюлманския свят, или една от т.нар. трети страни, с които при всяка криза изготвя отделни механизми на сътрудничество“, отбеляза Илияна Йотова.
Вицепрезидентът изтъкна, че България е направила смела крачка с определянето на евроинтеграцията на Западните Балкани като свой основен външнополитически приоритет по време на европредседателството. Гостите на лекцията оцениха високо тази политика на българската държава.
Сигурността вицепрезидентът определи като най-голямото предизвикателство пред европейските граждани.
Въпроса за двойните стандарти в ЕС Илияна Йотова постави остро на последвалата след лекцията оживена дискусия и посочи като пример недопускането на България и Румъния в Шенген.
Тя бе категорична, че Обединена Европа не означава лишаване от суверенитет, а още по-добра защита на националния интерес на държавите. Повече Европа означава „повече права и социална защита, изравняване на социални стандарти“, заяви Илияна Йотова. Според европейските лидери би трябвало да гарантират това, за да спре отвръщането от европейската идея. „Защо в ЕС има наказателна процедура за бюджетен дефицит, а няма такава за голям процент безработица, за нарастваща бедност и по-страшното – за голям брой работещи бедни“, пита вицепрезидентът.
Като последствие от грешните политики на Европейския съюз Илияна Йотова определи възхода на популистки и крайни настроения.
„Истинското лечение на болна Европа ще бъде чрез общи усилия, с нови идеи и енергия. Трябва да загърбим двойните стандарти не само в отношенията между държавите членки, но и в самото говорене за Европа“, изтъкна в заключение Илияна Йотова.