Икономисват ни... и Русия

Това е първото посолство, в което съкращаваме поста културен аташе, но ако се наложи, ще го направим и в другите в зависимост от необходимостта. Така "гласът" на МВнР Весела Чернева обясни вчера, че заради икономии властта съкращава поста за културно аташе в... Русия. Щом това ни се случва най-напред тъкмо с Русия, очевидно най-голямата необходимост за ГЕРБ е с лекота да икономиса културните ни връзки със страната на Пушкин и Чайковски, на Иля Репин, Станиславски и Андрюша Миронов, на Висоцки и Любе.
Няма българин, за когото да не е ясно, че е пълно безобразие първата ни мисия зад граница без грижа за културните връзки да е в Русия. Не само защото поне от Х век насам българският и руският народ са свързани чрез блясъка и мъките на нашата славянска духовност. Не само защото България е освободена от турско не заради стремежите на руския цар, а заради неудържимата реакция срещу "тегобата на българските братя" от страна на руската творческа интелигенция - Толстой и Достоевски, Тургенев, Менделеев, Верешчагин... Безобразие е да се изплюеш в лицето на духовността - не заради руснаците, те разбраха колко ни струва пипето отдавна, от времето, когато един наш политик еднодневка щеше да съди Русия. То е безобразие заради нас - българите. Защото много поколения в нашата страна са расли с приказките на Маршак, със стихчетата на Носов и басните на Крилов, с "Ну, погоди!" и "Пусть бегут неуклюже...". До ден-днешен мало и голямо обожава "Москва не вярва на сълзи" и по празници пее от сърце "Ваше благородие..." и песните от "Беларуската гара". Кой има право да изтръгне от душите всичко това с оправдания за икономии?
С първото и уникално "икономисване" на културно аташе ГЕРБ очевидно прави демонстрация. Знае се, че външният ни министър недолюбва Русия. Не му е дадено да разбере хоризонтите на нейната световна по ранг култура. Властта не гледа руска телевизия, иначе щеше да види висините и на съвременното изкуство, включително на естрадата, на онази страна. Откъде Николай Младенов може да разбере какво е прост електротехник да рецитира с упоение Марина Цветаева, чакайки автобус в Санкт Петербург при минус 42 градуса студ? Онзи свят е неразбираем в този "Архипелаг Гулаг", в който ни превръща посланикът на една друга държава.         
Колкото до Русия, от поредното наше изплюване пред прага й едва ли й пука вече. Но може да я заболи. И може да станем обект на гениалния Никита Михалков, в чийто филм "Сибирският бръснар" американски офицер питаше: "Кой, мамка му, е Моцарт?" Гледахме го тук, докато имахме културно аташе в Москва...