Икономика няма, но ръстът й бие рекорди

Ръст на БВП, на брутната добавена стойност, на популизма и кухите цифри отчетоха тези дни отново държавните институции. Мантрата с 2,9% растеж на годишна база отново бе вкарана в словесната артилерия. Нека видим какво има зад нея.
Реалното повишение през първото тримесечие е едва 0,7% спрямо последните три месеца на икономически "рекордната" 2015-а. И другите цифри не са розови - произведената добавена стойност нараства с едва 1%, като делът на основни сектори на икономиката като индустрията и селското стопанство в нея спадат. В аграрния сектор, който е силно субсидиран и се наливат огромни средства от еврофондовете, се отчита и най-ниската производителност на труда. Намаляват и инвестициите спрямо последните 3 месеца на миналата година. Само сферата на услугите расте, а потреблението за три месеца отчита символично нарастване от 0,4%.
Теглим чертата и разбираме, че производството не се развива, добавената стойност от секторите - двигатели на икономиката, се свива, а потреблението и брутният вътрешен продукт отчитат "ръст" като при криза.

Реално - застинала икономика

Новите данни са още едно потвърждение, че ръстът от 2,9%, отчетен през 2015 г., е бутафорен. Всеки икономист знае, че един реален икономически ръст е траен и има ефект на доминото, като добрите резултати се проявяват с пълна сила една година напред. В действителност, така прехваленият ръст за 2015 г. е в голяма степен резултат на действията и заложените реформи през предходната 2014 година. Става дума за средния ръст от около 2-2,5% който движеше икономиката през годината. Резкият скок последното тримесечие както и по-слабите резултати през първото на 2016 г. показват неговата бутафорност. Да припомним, че последното тримесечие на 2015-а имаше ударно разплащане от еврофондовете, с което именно се напомпа БВП и се симулира "рекорден растеж" от около 3%.
В края на 2015 г. правителството актуализира бюджетните си разходи за финализиране на ОП 2007-2013 г., като ги увеличи с 495 млн. лева. Година по-рано то направи същото само със 77 млн. лева. Тоест от средата на 2014 г. не се прилагат други икономически политики освен ударното усвояване на средства от ЕС.
Да напомним също, че ръстът на БВП за 2014 г. е 1,5%, а този за 2015 г. е двоен - 3%. Логично е при такова удвояване на растежа динамиката на основните макроикономически параметри да бъде в сходна посока. Въпреки това през 2015 г. освен износа (който нараства от -0,1% на 7,6%) няма други позитивни промени в икономиката. Още едно доказателство, че този ръст не е реален.
Първоначалната снимка на икономиката за последните три месеца на 2015 г. показва, че умереният икономически ръст е бил "спасен" от крайното потребление и инвестициите, но доколко реални са те? Крайното потребление постепенно "изплува" от отрицателната територия, в която се намираше в първата половина на годината, като отбеляза ръст от 1% през третото тримесечие и 2,5% през четвъртото. Икономисти посочват, че и инвестициите следваха сходен положителен тренд през годината, но останаха на червено през първите 9 месеца. Обратът настъпи едва през четвъртото тримесечие, когато бруто капиталообразуването нарасна за първи път от третото тримесечие на 2014 г. насам (с 1,4% на годишна база). Рязкото подобрение на крайното потребление и инвестициите не е изненада, ако се вземат предвид данните за бюджетното изпълнение в края на годината. От тях се вижда, че публичните разходи през декември 2015 г. са близо 5,2 млрд. лв., което представлява увеличение от 11,6% спрямо година по-рано. Една от причините за това е ударното

разплащане по европейски проекти

в края на годината поради приключването на крайния срок за плащанията по предходния програмен период (2007-2013 г.) в края на 2015 г. Тази инжекция най-вероятно се е отразила както на потреблението на правителството (и съответно на съвкупното потребление), така и на инвестициите, тъй като голяма част от тези разходи по европейски проекти са именно капиталови. Друга възможна причина за ръста на крайното потребление може да се търси в добрите данни от зимния туризъм в края на 2015 и началото на 2016 г.
Не са толкова оптимистични и данните за тази година. Отчетеното преизпълнение на приходите към момента се дължи не толкова на раздвижена и произвеждаща икономика, а основно на неданъчните (пред данъчните) постъпления, главно помощи. В преизпълнението на данъчно осигурителните приходи преобладава делът на осигурителните вноски и косвените данъци, главно ДДС. Това не е развитие.
Да повторим, че един реален ръст от 3% през миналата година е предпоставка за висок ръст и през тази, при отсъствие на форсмажорни обстоятелства, а такива няма. Напротив, даже всички макроикономически параметри са значително по-добри спрямо миналата година - и фискален резерв, и бюджетен излишък, които са рекордни от кризисната 2009 г. насам. Министър Владислав Горанов прогнозира излишъкът да достигне 2,7 млрд. лв. в края на май, а фискалният резерв към момента е 11,5 млрд. лева. Приходите в бюджета се увеличават на годишна база със 7% до 12,2 млрд. лв. Тук причините могат да се търсят в продължаващите постъпления по линия на завършените в края на 2015 г. европейски проекти, както и на повече събран от НАП ДДС от продажби в страната и ЕС.
Въпреки по-добрата макрорамка, според последния анализ на МВФ, България продължава да бъде близо до дъното по икономически растеж сред страните членки на ЕС, и е далеч зад показателите на повечето държави от Централна и Източна Европа. През април международната финансова институция изнесе данни за cъcтoяниeтo нa икoнoмикитe, според които страната ни изocтaвa oт тeмпoтo нa pacтeж cpeд paзвивaщитe ce икoнoмики. Прогноза за България е за 2,3% растеж през 2016 г. B Pyмъния пpoгнoзитe ca зa 4,2% pacтeж нa БBП зa 2016 г., в Typция - 3,8%. Пo pacтeж нa БBП тaзи гoдинa ни изпpeвapвaт пoчти вcички cтpaни oт Изтoчнoeвpoпeйcкия peгиoн - Чepнa гopa (4,7%), Бocнa и Xepцeгoвинa (3%), Пoлшa (3,6%), Унгapия (2,3%), Kocoвo (3,4%),  дори Aлбaния и  Maкeдoния, съответно с 3,4% и 3,6%.

Оценката на ЕК е още по-консервативна

Според експертите на Еврокомисията, ръстът на икономиката ни през тази година ще достигне 2%. Това е над 2 пъти по-малко от очакваното нарастване от 4,2% за Румъния. Забавянето на европроектите е основният фактор за изоставането, сочи ЕК, което е признание, че именно те движат "растежа". Изоставането на страната ни се задълбочава въпреки факта, че новата прогноза на ЕК е значително по-оптимистична от есенната. Тогава очакванията за икономически растеж у нас за тази година бяха за едва 1,5%. Новите данни на Брюксел все повече се доближават до прогнозите на финансовото ни министерство. Експертите на Владислав Горанов предричат растеж на БВП на България за 2016 г. от 2,1%. А защо при толкова силна 2015-а от финансовото министерство намаляват очаквания ръст с 1%, е резонен въпрос.
За сравнение Гърция, за която тази година се предвижда дефицит, през кризисната за нея 2015-а отчита БВП от 17 000 евро на глава от населението. В същото време България с "рекордния" си 3% ръст отчете 5700 евро БВП на глава от населението, при среден за ЕС - 26 400 евро и среден за еврозоната - 29 000  евро на човек.
Едно нещо обаче трайно расте у нас и това е външният дълг. Взимането на заеми се превърна в наркотик, както го оприличиха експерти. Експремиерът Пламен Орешарски предупреди, че се намираме в началото на дългова спирала. През 2009 г. е бил най-ниският правителствен дълг от 12% от БВП, към настоящия момент дългът е 29 и дори малко над 29%. Дългова спирала е, когато дългът расте по-бързо от икономиката.
"Ние добре правим магистрали, но е добре някой да пътува по тях и да има пари да си сипе гориво", обобщи Орешарски тенденциите на "развитие".
Още повече, че реално няма никаква политика за стимулиране и развитие на икономиката. А фокусът, трябва да падне именно върху икономическия растеж, частните инвестиции и производството. Те, от своя страна, ще осигурят и растеж на доходите. По-високите доходи ще стимулират реално потребление, ще върнат инфлацията, което пък ще вкара повече пари в бизнеса и хазната. А ефектът на доминото ще се проявява поне една година след това. Както трябваше да стане и рекордният растеж от 2015 г. И ако това не се случва, то е защото реално няма  раздвижване в икономката.
Защо в Румъния се прогнозира двойно по-висок ръст на БВП - над 4%? Защото тя реално прави промени в инвестиционния климат, тоест улеснява регулаторните режими, създава стимули и привлича наистина сериозни инвеститори. Освен това понижи ДДС и се вдигна потреблението.
В този смисъл, едно от нещата, които трябва в тази посока да се свършат у нас, е да се

ревизира нормативната рамка

за бизнеса и инвестициите, тъй като тя е пълна с ненужни регулации и ненужни ограничения, които обслужват само самата администрация.
Бутафорният ръст у нас се подкрепя и от средствата, наливани от емигрантите. Последните данни сочат, че през миналата година в икономиката на България от чужбина са постъпили над 1 милиард лева. Тенденцията е устойчива - всяка година паричните преводи от българските емигранти към страната нарастват. Това е и тревожен сигнал - все повече българи бягат зад граница. Според анкета над 60% от учениците искат след завършването си да напуснат България. Така емигрантството от модел за оцеляване на българските семейства се превръща в модел на трудова реализация.
В крайна сметка от какво расте икономиката - от еврофондовете, емигрантските пари, ДДС и по-благоприятната външна среда, която рефлектира. Икономика няма. Отражение на това е и непрестанното увеличаване на живеещите под прага на бедността, с минимални средства. По последни данни необходимите средства за издръжката на живота са 558 лв. на човек от четиричленно домакинство. Тоест общият доход в едно домакинство следва да е около 2230 лв.

Колко семейства имат такъв доход?

По последни данни на КНСБ 30% от домакинствата, или над 2,5 млн. българи, живеят под прага на бедност, който е доста под тези 558 лв. - 295 лева. По-тревожно е че броят им нараства, което никак не хармонира с растяща икономика. Хората живеят добре, когато икономиката расте, а не бюджетът - той само преразпределя средствата. Другото е популизъм и ръст на продукцията от фабриката за илюзии.