Икономическият растеж на Китай се забавя

Едуард Уон
Ню Йорк таймс


След като икономиките на западните държави се спукаха през 2008 година, китайските ръководители започнаха да се хвалят с превъзходството на своята страна. Не само в Китай, но и навсякъде на Запад се говореше за предимствата на т.нар. китайски модел - неясно дефинирано съчетание от авторитарна политика и държавен капитализъм - и се твърдеше, че той ще бъде "пътеводната светлина" през този век. Сега обаче с неотдавнашните политически трусове и при все повече влиятелни гласове, които искат връщане към по-либералната икономическа политика, изглежда, че усещането за триумф е било, в най-добрия случай, преждевременно и може би дълбоко погрешно. Китайските ръководители трябва да се справят с редица несигурни ситуации - от извършваната веднъж на едно десетилетие смяна на върха, която бе помрачена тази година от унищожителен политически скандал, до забавянето на растежа на една икономика, в която имащите повече от солидни позиции държавни компании и техните политически покровители спъват пазарните сили и частната инициатива.
"Много икономически проблеми, пред които сме изправени, всъщност са прикрити политически проблеми, като същността на икономиката, същността на системата за собственост в страната и групите със "запазени" интереси", обобщава Чжан Мин - политолог от университета Женмин в Пекин. "Проблемите са толкова сериозни, че трябва да бъдат решени сега и това не търпи отлагане", предупреждава той.
Миналия четвъртък Китай публикува данни, които показват, че неговата икономика продължава да отслабва. Мнозина икономисти призовават правителството да разхлаби контрола върху финансовата система, да подкрепи кредитирането на частния бизнес и да обуздае държавните компании, да позволи по-гъвкав курс на юана и на лихвите и да подобри системата за социално осигуряване. Такива промени могат да ограничат ролята на държавата, да намалят корупцията и да насърчат конкуренцията. Тяхното изпълнение обаче ще изисква титанична борба за власт. Шефовете на държавните конгломерати, генералите от армията, членовете на Политбюро, местните управници и синчетата на лидерите на Китайската комунистическа партия (ККП) нямат кой знае какъв стимул да променят облика на една система, която пълни техните джобове.
Друга важна страна на китайския модел е нарастващият апарат на силите за сигурност. Неговата жестока тактика при осигуряването на социалната стабилност бе поставена под въпрос от самозапалването на над 30 недоволни тибетци и дипломатическата криза между Китай и Съединените щати, предизвикана от тежкото положение на преследвания от властите китайски дисидент Чън Гуанчън. Добре документиран бунт миналата зима срещу корумпирани представители на местните власти в южното китайско село Укан разпали дебат за това как трябва да се реагира на протестите: с меч или с диалог. Скандалът с Бо Силай, който до неотдавна бе член на елитното Политбюро на ККП, обаче смири най-много хората, които хвалеха преди добре смазаната машина на китайската политическа система и нейното привидно единство. Преди харизматичният Бо да загуби своя пост на партиен ръководител в Чунцин, други лидери вече започваха да гледат на него като на политически бунтар, към когото изпитваха все по-малка толерантност. След като пристигна в най-големия полис в света, той започна енергична кампания срещу престъпността наред с възраждане на социалната политика от времето на Мао Цзедун с цел да получи поддръжката на народа и да спечели политическа подкрепа от "новата левица", или твърдолинейните социалисти, за кандидатурата си за Постоянния комитет на Политбюро, който трябва да обнови състава си тази година. Бо се отклони рязко от традиционния път нагоре в политическата йерархия в Китай, който от времето на Дън Сяопин минава през задкулисни покровителства и тайни преговори между партийния елит.
Проблемът сега е, че властта на същия този елит намалява с всяко изминало поколение - сегашният президент на Китай и генерален секретар на ККП Ху Цзинтао е по-слаб от предшественика си Цзян Цзъмин, който пък бе много по-слаб от Дън Сяопин. С разлагането на властта едно множество от фактори и съюзи се появява изпод еднопартийното управление, като нито един глас не е в състояние да въведе ред. "Китай се нуждае от система повече от когато и да било", подчертава Ван Кан - либерален автор от Чунцин. Той се аргументира, че "само (наличието на) система може да гарантира стабилност".
Някои твърдят, че чистката на Бо Силай е била корекция в политическата система, върнала се към нормалното си положение. Мнозина други обаче мислят, че предвид нарастващата липса на сцепление на върха и разнообразието и обхвата на масмедиите в Китай, е неизбежно още политици да възприемат популистките методи на Бо. "Няма ясни и твърди правила", казва У Съ - главен редактор на "Янхуан Чунцю" - списание за политика и история. "В тази объркана държава има граници за хора като Бо Силай, които използват различни методи, за да се състезават за място в Постоянния комитет".
Политиката на Бо извади на показ друг недостатък в китайския модел: приоритетът, отдаван на икономическия растеж посредством инвестиционни проекти, изпълнявани от държавни компании, с щедри кредити от държавни банки. Това е "носещата структура", която поддържа китайската икономика. Наводнен с инфраструктурни проекти, Чунцин, който е с население от 31 милиона души, регистрира миналата година икономически растеж от 16,4% - най-високият от всички общини в Китай. Местните власти и компании обаче натрупаха дългове от 160 милиарда долара, според изчисления на Виктор Ших, който изучава китайската политическа икономия. Възможно е голяма част от тези кредити никога да не бъдат върнати.
Политиците, настояващи за различен политически модел в цял Китай, при който ударението да се поставя повече на потребителските разходи и да насърчава частната инициатива, искат отдавна замразените структурни реформи да бъдат възобновени. Възможно е обаче най-голямото препятствие да се крие във факта, че и оттеглящите се, и идващите нови лидери имат тесни връзки с държавни компании, които се стремят енергично да запазят статуквото. Колебанието каква да бъде следващата стъпка се засилва от охлаждането на китайската икономика. Нейният растеж се забави до 8,1% през първото тримесечие на тази година и през март премиерът Вън Цзябао понижи прогнозата за годишния темп до 7,5 на сто. Цените на пазара на недвижими имоти вървят надолу. Статистически данни показаха, че вътрешното търсене отслабва и износът намалява. Китай се предпази от глобалната финансова криза с пакет за стимулиране на националната икономика на стойност 580 милиарда долара и със смекчаване на условията за банково кредитиране. Възможно е китайските ръководители да прибягнат отново до този подход, при който водеща роля играе държавата, а движещата сила са инвестициите, в случай че икономиката се охлади прекалено много. Спира ги обаче страхът от необузданата инфлация, която може да засили социалните вълнения. Недоволството сред бедните и средната класа е основен източник на безпокойство за китайските ръководители. Лесни решения за проблема с нарастващата пропаст в богатството няма, докато в същото време бързият икономически растеж остава приоритет.
Засилващите се протести, които са предизвикани от тази бездна, са друга слаба точка в китайския модел. Властите разчитат много на силите за сигурност, за да се справят с т.нар. от тях масови инциденти, които според социолога Сун Липин са били 180 000 през 2010 година. През март правителството съобщи, че планира да изразходва 111 милиарда долара за вътрешната сигурност тази година - с 12% повече в сравнение с 2011-а и с 5 милиарда долара над военния бюджет на страната за тази година. При бунта в Укан миналата зима, който според местни жители избухнал заради незаконни присвоявания на земи от представители на местните власти, полицейски подразделения обкръжили селото, но се оттеглили, след като регионални лидери в югоизточната провинция Гуандун преговаряли с населението. Провинциалният ръководител на комунистическата партия Ван Ян си спечелил доверие с мирното уреждане на конфликта и предложил тази стратегия да бъде възприета по-масово, критикувайки косвено грубата тактика, използвана за "поддържане на стабилността". Слабостта на този метод бе изложена за пореден път на показ, когато Чън Гуанчън, активистът, поставен под домашен арест през 2010 г., избяга една нощ от селските пазачи, които го били заедно с неговата съпруга. Чън, който е сляп, намери убежище в посолството на САЩ в Пекин. Това, че подобна бруталност може да предизвика дипломатическа криза между световната суперсила и нейния набиращ сила съперник, е също толкова очевиден знак за дълбоките недостатъци в методите на китайските сили за сигурност. "От малкото пъти, в които имах досег с тях, аз разбрах, че те имат намерение да провеждат реформи, да осигурят бавно върховенство на закона. Не зная обаче колко време ще отнеме това", каза Чън Гуанчън.