Иконата Левски

Кина Къдрева*

Портретът на Левски - българската икона на патриот и политик, организатор на Освободителната борба на народа, начертал етническите и политически отношения на освободена България с другите народи, човекът, чиято мисия бе да е радетел и борец за свободата, посветил се на бъдещето на българския народ и България -

виси на стените в кабинетите

на всичките ни държавници и политици. Той е най-чист и ярък пример! Той е идеал!
Но познаваме ли Левски? Разбираме ли го? Следваме ли неговия пример?
Познават ли го и следват ли примера му политиците и държавниците ни, които са окачили образа му в луксозните си кабинети? Политическото и гражданското им поведение и състоянието, до което доведоха България и българския народ, говорят, че не разбират нито личността на Левски, нито идеите и идеалите му. Дори нещо повече. За тях портретът на Левски е просто афиш, ползван за обществена пропаганда, афиш на показността, афиш само за пред "публиката", който не ги задължава с нищо.

Портрет на Левски, рисуван от Жечко Попов

Така образът на Левски - Апостола на българската свобода, е формализиран и принизен.
Но лесен ли е днес за разбиране Левски, когато сме така далеч от оня възрожденски, политически и нравствен порив на всеотдаденост в името на свободата на българския народ? Разбрана ли е разликата, която Левски прави между служене на народа и така чуждата му амбиция за власт? Нали всяка власт от Френската революция насам е "от името на народа и в името на благото на народа"? Къде възниква и защо възниква противоречието между служба на народа - обществен дълг, и власт в съвременните (и само в съвременните ли) времена?
Противоречието между идеали и реалности, идеали и амбиции, идеали и илюзии, идеали и мераци, изявяващи се в борбата за власт и употребата на властта, е сериозен проблем от обществено значение. Левски ги разграничава, без да омаловажава сложността на едно бъдещо управление на освободена България. Но е категоричен, че за да се стигне до него, първо трябва да се извоюва свободата на отечеството. И той се всеотдава на тази кауза. Знае, че за извоюването на свободата и за управлението на вече освободена България са необходими различни способности. Но и при единия, и при другия случай трябват всеотдайни на каузата на България и просперитета на българския народ мъдри, отговорни и борбени до жертвеност хора.
И Левски изпълнява

своя отечествен дълг, без да се щади

Запазвайки имената на поборниците, като напразно се опитва да разбие главата си в дебелите стени на "кауша", чиито руини са се запазили в центъра на София като символ и срутена камбана на българщината и съвестта ни. В песента, която Васил Левски пее на бесилото - една турска народна песен за славея, турска, за да го разбере, ако може, вдигнатата за "зрелището" софийска турска беднотия и натирените за поука "гяури", той казва колко е велика свободата, разкрепостяваща народа от сковаващото и обричащо го на духовна и материална мизерия политическо и икономическо робство. Че само освободени от азиатския ятаган и изостаналост народите могат да полетят и да пеят в щастие.
България постига свободата, макар и не така, както е искал Левски - чрез всенародно българско въстание. Освобождава ни Русия, с огромни жертви, дадени от руския народ. Но страхът от голямото влияние на Руската империя върху освободените територии предизвиква

играта на Великите сили

които защитават интересите си в Турция и орязват България със Санстефански договор. Следват жертвените борби на Петко Каравелов и други патриоти.
Правя това малко отклонение не само за да подчертая, че следосвобожденският период на България не е по-лесен от борбите за Освобождението, но и за да се разбере, че случилото се в последвалите години в политическия и обществения ни живот не е низ от случайности. И това, че оцеляваме и се налагаме като държава, въпреки всички обстоятелства, е подвиг на управлявалите следосвобожденска България, тъй като никак не е било лесно да се отстояват интересите на България в менгемето на противоборстващите си световни сили. Чуждите интереси пораждат вътрешни борби, които конфронтират народа ни. А защитниците на националните интереси биват оклеветявани, преследвани и изхвърляни от политическата сцена, като не рядко плащат и с живота си.
И така е до днес!
Защото, за да бъде България и да просперираме като народ, трябва да следваме не една и друга наложила се сила и политика, а да изведем на първо място и да защитим българския си национален и държавен интерес. Това ни казва Левски.
Но ние не познаваме историята си и това е голяма беда. Не познаваме цветущата, оставила и до днес забележителни следи Бактрия - българската държава в Средна Азия, за която учат децата на Франция, но не и българските деца. Не познаваме Велика и Волжка България и техния исторически път, който не е откъснат от Аспарухова България. След Освобождението историческата ни наука се затваря в стеснените граници на съвременна Дунавска България с противоборствата, които още не са изживени, и които в основата си са за това

към коя чужда колесница

да се закачим. Това е недостойна и уязвима политика. Тя не е в интерес на българския народ и българската държава, макар че всички политици се заклеват пред конституцията, че ще им служат. Но малцина следват тая клетва така, както са правили Ботев и Левски. Повечето работят за своите властнически амбиции, идейни пристрастия, обвързаности и за лични сметки, на които България и българският народ да са заложници и жертви.
Не е достатъчно портретът на Левски да стои в кабинетите на българските управленци, просто трябва личностният и политическият пример на Апостола да бъде следван.
И тук не е излишно да си отговорим на въпроса разбиран ли е бил Левски и в своето време. И случайна ли е гибелта му?
Отговорът, за жалост, е "не". Малцина са го разбирали, поддържали и следвали, но това са личности от голям мащаб. Мнозина от тях са забравени след Освобождението, подценени, а част от тях и оклеветени и изхвърлени от политическия ни живот. И все пак са успели да съхранят България.
Заслуга на Иван Вазов е, че той запази в нетрайната човешка памет и извиси в съзнанието ни образа на Левски, за да бъде той видян и оценен в цялата си духовна красота. Левски се превръща в легенда, която ни кара да осъзнаем себе си като българи,

да разберем цената на свободата си

в която е вложена саможертвата на редица велики личности. Те трябва да бъдат наш пример, който да поражда не само почит и преклонение, а и нови следовници. И за да стане това, е необходимо да възприемаме Левски не само като прекрасна легенда за всеотдайността на един човек към народа си, нито като икона, пред която само да се покланяме на празници.
Нека направим нещо, хиляди пъти по-трудно, но и по-важно. Нека се опитаме да го разберем!
--------------------------

Кина Къдрева е правнучка на Ян Якобсон - един от освободителите на България, минал през цялата Руско-турска война, участвал в боевете на Шипка и за прохода в Еленския балкан заедно със сина на С.А.Пушкин, както и в Летящия отряд на ген. Лермонтов - освободител на родния й град Бургас.