Игричките на Цацаров и Цветанов

Еми Барух

В скандала около незаконното използване на СРС има признаци на симбиоза между проверяващи и проверявани. Главният прокурор Цацаров може да се окаже съавтор на сценарий за доказване на невинността на Цветанов.

От самото начало на своя седемгодишен мандат главният прокурор Сотир Цацаров започна да чертае особена професионална траектория, която се движи между хипотезите на логиката и хипотезите на закона. А при него тези две линии упорито се разминават.

Бяхме предизвестени за това още с встъпването на Цацаров в длъжност (в резултат на “опорочена процедура и безпрецедентна намеса на член на правителството при избора на висш орган на съдебната власт”, както написаха от Съюза на съдиите в България). Избран въпреки съмненията относно способността му да разграничава морално допустимото и правно възможното, Сотир Цацаров все пак получи кредит на доверие от обществото.

Кулминацията

Към него - особено след настъпилата политическа криза в България - бе насочено вниманието на всички официални и неофициални центрове на власт с наивната надежда, че въпреки публично известните симпатии между бившия председател на Окръжния съд в Пловдив и бившия министър на вътрешните работи, тази близост няма да повлияе на държавното обвинение.

Не само че това не се случи: свидетели сме на последователност и настойчивост в странното жонглиране между хипотезите на логиката и хипотезите на закона. Своеобразна кулминация наблюдаваме в момента: докато тече проверката в МВР за незаконно използване на СРС, на публичната сцена произволно влизат и излизат фигуранти, статисти и солисти, без да е ясно кой е авторът и кой е режисьорът на тази недовършена пиеса за системно подслушване.

Интонационната енергичност на Цацаров, драматургичните обрати около подизпълнителите на поръчката (Николай Кокинов и Роман Василев, които ту са виновни, ту са невинни), битовите подробности, свързани с една отвертка и един харддиск, както и разиграваният съспенс около основния заподозрян (по чл. 34а от ЗСРС) Цветан Цветанов, около когото примката се затяга, ама наужким, водят до едно “обосновано предположение”: прокуратурата е възможен съавтор на сценарий за доказване на невинността на висшите ръководители на МВР и на съдебната власт, въпреки участието им в умишлено създадената система за злоупотреби и закононарушения.

Номерът е в добре известната на изпипаните престъпници практика - да не оставят следи, да няма писмени улики, които да бъдат използвани срещу тях. Това обяснява съзнателно поддържания хаос, умишлената бъркотия, една привидна каша, в която нарочно отсъства ред, отчетност и регламент.

Развръзката

Още два факта навеждат на мисълта за симбиоза между проверяващи и проверявани, въпреки привидния абсурд на това допускане: 12 април беше датата, на която прокуратурата обяви, че ще излезе с доклад по сигнала за незаконно подслушване на политици и бизнесмени от МВР. На 12 април започна официално предизборната кампания в България. От 12 април до деня на вота бившият министър на вътрешните работи в кабинета „Борисов” се ползва с имунитет и срещу него не може да се води разследване.

Въпреки че в получения сигнал от лидера на БСП се съдържа конкретна и проверима информация (хора, номера, превозни средства), надхвърляща значително процесуалните стандарти, които задължават прокуратурата да започне наказателно производство, главният прокурор не намери за необходимо да образува досъдебно производство, обосновавайки това свое решение с анонимността на сигнала. Това означава, че цялата проверка до този момент е нещо като чернова, върху която всеки може да дописва, да трие или да перефразира, а думите на всички разпитани нямат никаква доказателствена стойност. Това означава още, че Сотир Цацаров ни покани на репетиция. А ние - наивници - ръкопляскахме и викахме актьорите на “бис”, и то преди изобщо да е започнало същинското действие на този съмнителен спектакъл...