18 Ноември 2019понеделник05:10 ч.

Играчки за малки и големи, или защо винаги ще ги обичаме

Ключът към разгадаването на тайната за привързаността към тях се крие не само в традициите и в древните обичаи

/ брой: 200

автор:Альона Нейкова

visibility 10650

Дали някога сте си мислили за причината, поради която децата толкова много обичат плюшените играчки? А защо мнозина не се разделят с тях, дори и след като минат в по-зряла възраст? Дълго време не си давах сметка по тези въпроси. Най-малкото, докато брат ми Александър не реши да подари на гаджето си огромен плюшен слон, а малко след това - и голямо мече. Не само това - той също така ме накара да му помогна при избора, като за целта половин ден ме влачи със себе си по най-различни магазини. Леко изнервена от обикалянето в търсене на "нещо необичайно и красиво за моята Кристина", уморено го попитах: "Но защо най-много се заглеждаш по плюшените играчки - при това по едни от най-големите? Тя да не е дете?!" Малкото ми братче, едва преминало тогава 20-годишна възраст, ми хвърли неразбиращ поглед (с какъвто може би биват удостоявани само безнадеждните откачалки), помисли малко и мъдро отвърна: "А защо си мислиш, че само децата обичат плюшените играчки?!"
И тогава си спомних как, когато бях малка, та чак почти до тийнейджърска възраст, много исках мама да ми купи големия лъв, който дълго време красеше витрината на "Детски свят" на новооткрития магазин в града. Но парите все имаха по-важно предназначение, трябваха за друго, а после се появи сестра ми, роди се Сашко и огромната плюшена играчка си остана обикновена ирационална мечта.
А брат ми явно бе решил да не отлага поради каквито и да било причини намерението си и да купи големия слон за приятелката си. "Искаш ли и на теб да ти взема някоя играчка?", чух да ми шепне в ухото Сашко, като че ли прочел мислите ми. Заклатих енергично, но отрицателно глава и си помислих, че, наистина, когато човек е все още малък, възприема всичко по съвсем различен начин. Спомням си как тогава бях убедена, че не ми трябват никакви нови плюшени прасета и мечета, които "само заемат място и събират прах", както нееднократно бях чувала.
Но изведнъж се сетих за чудния кафяв Чебурашка, с който много обичах да си играя като малка, влачех го навсякъде със себе си - и в детската градина, и у лелини, и на лагер... И дори като си лягах, непременно исках да си го гушна. Този Чебурашка с големите, леко розовеещи уши явно бе за мен нещо повече от обикновена плюшена играчка (то от плюша почти нищо не остана, особено след като с него започна да си играе и малката ми сестра). Но създаденото по приказка на Едуард Успенски и популяризиращо известния анимационен герой измислено животинче, пълно с мека вата, ни стана общ приятел. Понякога само Чебурашка успяваше да ни сдобри или, напротив, бе повод да се скараме жестоко, когато не смогвахме да си го поделим...
Психолозите смятат, че за много деца играчките са нещо повече от обикновена занимавка. Плюшените мечета, жирафи, котета, кучета и т.н. често се превръщат в истински приятели на малчуганите. Играчките придобиват собствен характер, език, история и дори родословно дърво. Децата обичат да подражават на любимците си, копират израженията на лицата им и евентуалното поведение. Затова специалистите препоръчват на малките да не се купуват злите герои от анимациите или лошите образи от известни детски филми.
...След като с брат ми най-накрая избрахме и купихме огромния слон, ми хрумна, че няма да е зле при първа възможност да науча каква всъщност е историята на плюшените играчки, кой е измислил да ги шие толкова красиви и големи и защо те толкова дълго си остават едни от най-добрите и желаните подаръци и за децата, и за възрастните. Най-напред се натъкнах на информация, че първите плюшени детски играчки са се появили в края на ХIХ век в Германия. Но най-вероятно става дума за промишленото производство на меченца и рибки за тъй нареченото масово ползване. Със сигурност още прапрапрабабите ни са правили за внуците си меки играчки от стари калъфки или ненужни дрехи, като ги запълвали със слама или парцали. А децата се забавлявали с тези първообрази на днешните плюшени мечопуховци и се радвали може би много повече от съвременните малчугани, на които им се купува всичко. Стига само да посочат "Искам това!" и като израз на по-голяма настойчивост да тропнат с крак или дори да се тръшнат на пода в средата на мола.
Със сигурност историята на плюшените играчки не започва от магазина, дори не и от най-старата фабрика в Германия. Ключът към разгадаването на тайната за привързаността на малки и големи към тях е в традициите, в древните обичаи... И в обичта на този, който подарява поредното плюшено мече на любим човек или на дете...

Каре

Всеки трети възрастен си ляга с... меченце

Прочутото по цял свят меченце, наричано Теди беър, прави компания в леглото на всеки трети възрастен британец. Този учудващ за някои факт е установен от социолози по време на едно от най-новите изследвания, направени в английската столица, съобщи в. "Дейли мейл". На свой ред психолозите твърдят, че съвременният човек заспива по-бързо и се чувства по време на съня си по-добре, ако до него лежи любимата още от детските му години плюшена играчка. При това половината от зрелите хора на страната са запазили именно онези меченца, които са им подарили, докато са били малки.
Резултатите от проучването сочат още, че всеки четвърти от представителите на силния пол, заминавайки в служебни командировки зад граница, взема със себе си мечето Теди, за да му напомня за родния дом. Таблоидът отбелязва още, че според твърденията на редица свидетели дори наследникът на британския престол - принц Уелски Чарлз, взема със себе си плюшено меченце, когато напуска границите на кралството.
Във Великобритания дори е създадена специална служба, която се занимава с това - да събира стопаните с техните Теди-та, забравени в бързината или по невнимание в хотелите на различни страни по света. Така само за миналата година на притежателите им са върнати 75 000 изгубени или оставени на най-невероятни места плюшени играчки.

40 удара с камшик за плюшения Мохамед


Джилиан Гибънс - учителка, позволила на децата от класа й да кръстят плюшеното мече Мохамед, може да получи 40 удара с камшик. "Вината" на 54-годишната преподавателка от Англия, която дава уроци в едно от училищата в Хартум, се състои в това, че по време на час предложила на второкласниците да измислят име на играчка, използвана като учебно пособие. 20 от 23-мата ученици пожелали плюшеното мече, донесено в клас от едно от момичетата, да бъде кръстено Мохамед. Властите в Судан, меко казано, не одобрили факта, че учителката не само толерирала, но и предизвикала "подигравка със свещеното име на Пророка - основателя на исляма".
Веднага срещу Джилиан бил заведен иск, според който тя е обвинявана в "оскърбяване на исляма, подстрекателство към религиозна ненавист и презрение към вярата". Съдът гледа делото при закрити врати. Дори журналисти не се допускат на заседанията, на които присъстват само съдията, прокурорът и Гибънс с адвоката си. Точно когато англичанката за първи път влизала в сградата на Темида, в двора се изпълнявало едно от "традиционните" за страната наказания - осъденият изтърпявал 20-те доста силни и болезнени удара с камшик...
Ако вината на преподавателката бъде доказана, според суданските закони, базиращи се на шариата, присъдата на жената може да стигне 40 удара, плюс 6-месечен затвор, както и солена парична глоба, уточни ИТАР-ТАСС.

 

Ново нефтено находище в Иран

автор:Дума

visibility 69

Левицата предлага по-голяма събираемост на данъците

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 221

Автобусните билети поскъпват със 7,6 на сто заради тол таксите

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 221

Разширяват обхвата на програмата за саниране

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 221

Обилни валежи и свлачища в Австрия

автор:Дума

visibility 57

11 души пострадаха при престрелка в Одрин

автор:Дума

visibility 66

Чехите поставиха ултиматум на премиера

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 221

Вълнения в Иран заради повишените цени на горивата

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 221

Апартейд в Евросъюза

автор:Юри Михалков

visibility 101

/ брой: 221

Кой ще спаси българското земеделие?

автор:Ина Михайлова

visibility 95

/ брой: 221

Обещания ли? Лъжи на търкалета

автор:Мая Йовановска

visibility 95

/ брой: 221

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ