Игра на мониторинг

В България нищо не е такова, каквото изглежда. Особено, ако е свързано с властови механизми или управленски практики. Обикновено чакаме някой отдалеч и отгоре да ни потупа по рамото или да ни размаха тояга... Това важи с пълна сила и за прословутия мониторингов доклад на ЕК. Уж с препоръките на Брюксел трябваше да сме оправили съдебната система, да сме премахнали корупцията и престъпленията в България... От цяла вечност обаче ЕК ни дава някакви общи препоръки, а положението става все по-хаотично и безнадеждно.

Прословутите доклади обичайно излизат в напечени вътрешнополитически ситуации. И всеки ги тълкува според това от коя страна на управленската маса е седнал. Реално обаче смисъл от тези доклади няма. Дали мониторингът ще отпадне или ще остане, е без значение. Българското правителство ще прави каквото му е изгодно и хич не му пука за мъмренето от Брюксел. Интересува го само похвалите и безоблачното безнаказано жувуркане.

Мониторингът стана пословичен. Също като приемането ни в Шеген. На всички е ясно, че това е играта на "големите" в Брюксел, а не загриженост за правораздаването. Цялата работа е псевдо, а заложници в нея сме ние, обикновените граждани.