Бузлуджа 2011
Идните поколения имат нужда от Бузлуджа
Нито веднъж не съм пропуснала да се кача на върха
/ брой: 174
Катя Киликчиева
Общински омбудсман - Казанлък
Беше през пролетта на 1991 година, времената бяха изключително тежки за хората с леви идеи, вихреше се невероятен син реваншизъм, подменяха се ценности, идеали, обругаваше се всичко и всеки, който е имал някакво отношение към миналото. На едно от заседанията на общинския съвет на БСП в Казанлък заговорихме за необходимостта от отпор на лъжите. Тогава излезе предложението, да отбележим по подобаващ начин задаващата се 100-годишнина от началото на организираното социалистическо движение. Най-подходящото място беше, разбира се, Бузлуджа, където се е състоял и Конгресът.
Поехме ангажимента да подготвим мястото, внесохме предложението пред Висшия партиен съвет. Доколкото си спомням, първият събор се състоя веднага след едно от заседанията на ВПС, хората пристигнаха направо от зала "Георги Кирков" в тогавашния Партиен дом.
Щандът на ДУМА за пореден път бе едно от най-посещаваните места на върха
През 1994-а направих предложение пред конгреса, да впишем в Устава на БСП, че официалното честване на годишнините ще бъде на това място.
Възприе се и бе записано. Не съм пропуснала нито веднъж през изминалите две десетилетия да бъда в уговорения ден и час на Историческа поляна, макар преди време да се деполитизирах поради избирането ми за общински омбудсман.
Гордея се с миналото си, гордея се, че съм била член на тази партия, и нямам от какво да се срамувам. Стореното от мен и стотиците хиляди редови социалисти е пред очите на всички. Тук, на Бузлуджа, се зареждам с нова енергия. Смятам, че трябва да съхраним традицията, защото ако забравиш миналото си, едва ли ще имаш щастливо бъдеще. Аплодирам инициативата на младите "Предай звезда нататък", запалването на светлините на рубинената петолъчка означава, че имаме силата и енергията да се съпротивляваме на опитите да бъде задушен идеалът. Съжалявам, че днес сред нас не е последният директор на Дома-паметник, казанлъчанинът Стефан Ноев, за да се зарадва на стореното от младите.