Идиличните, приказно-иронични истории на Ганчо Карабаджаков оживяват в галерия "Лоранъ"

Авторът си отиде от този свят на 26 януари тази година, а настоящата изложба ни подсеща за него със 17 творби. Те ни припомнят неговия стил със специфична образност, близкоизточни типажи и характерна стилизация, посочват от столичната галерия "Лоранъ", където творбите на Ганчо Карабаджаков може да се видят до 4 юли. 

В картините времето е спряло. Сякаш е въображаем свят, в който нищо ново не се случва, извън рамките на повторяемия житейски цикъл от библейски времена насам. Животът тече еднотипно, но приятно и преминава през етапи като в темите: семейство, пътуване, флирт, женитба, празник и др. Във всички тях се явяват забавни и чудновати герои. Сред тях жената е основен участник в двете й състояния на изкусителка и майка като извор на вдъхновение, но и като персонификация на плодородие. Тя е поводът в картините нещо да се случва. Може да я видим в работите "Семейство", "Идилия", "Съседи", "Закачка". Тя е един и същ типаж, ориенталска красавица, с изразителни черти, с гарвановочерни коси, големи очи, плътни устни, сластна и заоблена, желана. Отражение на това е платното "Пролет", в което голото женско тяло е въплъщение на природата, която трябва да бъде събудена, да разцъфти, да се оплоди. 

Много често авторовата действителност съдържа насмешка и ирония. Това важи с особена сила за многофигурните композиции. 

Интерпретациите, едновременно с това, ни напомнят за всеизвестни иконографски схеми. Тук ще сложим творбите "Тайната вечеря", "Катун", "Керван", "Празненство". Действието често се развива в една неутрална, спрямо случващото се, среда, но позната ни от сцените "Тайната вечеря", "Бягство в Египет", "Благовещение." Между две сгради се случват взаимоотношенията между нея и него. Тяхното обкръжение става част от междуличностната им хармония или противоборство. Това е допълнено от употребата на лични символи като ябълки, гарвани, кози, магарета, музикални инструменти и т.н. 

В творбите последователно се повтарят отличителните характеристики на Ганчовите стилизации: средиземноморски и ориенталски тип персонажи с големи очи, плътни вежди, големи и гърбави носове, еднотипни зелени и сини фонове, пастелни гами на дрехите, лилави рокли и т.н. За тях може да се говори много, а изброеното е само малка част от изразните средства на автора, с които той материализира идеите си в една лична приказномитологична конкретика. Така Марияна Аврамова представя художника и неговите творби.

ГАНЧО КАРАБАДЖАКОВ (1951-2021) е роден на 19 октомври 1951 г. в Ямбол. Завършва Художествената гимназия в Казанлък през 1972 г., след което продължава в специалност "Илюстрация и художествено оформление на книгата" в НХА. Дипломира се при проф. Христо Нейков и проф. Владислав Паскалев през 1979 г. Работи в областта на стенописа, илюстрацията и кавалетната живопис. От 1979 до 1988 г. е уредник в художествената галерия в Ямбол. От 1981 г. се включва активно в художествения живот в България и има повече от 50 изложби. В 1981 г. е председател на ателието на младите художници в Ямбол. След 1982 г. е член на Съюза на българските художници. Специалист е към Съвета по култура в Ямбол 1982-1985, след което от 1986 г. е главен художник на Ямбол. От 1988 г. е председател на художествения съвет, впоследствие и творчески секретар на Групата на ямболските художници. Обществено ангажиран е и през 2001 г. за кратко е заместник-министър на културата. В периода 2008-2011 г. е директор на Великотърновската галерия "Борис Денев", като от същата година до 2020 г. е заместник-кмет по културата на града. Носител е на наградите Отличник на Комитета за култура и медал "1300 години България". През годините е търсен автор, чието творческо убежище е село Арбанаси. Негови творби са притежание на Националната галерия и повечето галерии в страната, на частни сбирки в България и чужбина.