Иди ми, дойди ми

Е-рецептите станаха като машините за гласуване и електронните билети за софийския градски транспорт - една власт ги въвежда, друга ги спира или една и съща власт ги въвежда, а после под нечий натиск се отказва или, за да угоди всекиму, налага "хибриден" модел. Изобщо, нещо като онази плетка "иди ми, дойди ми".
В България първата електронна рецепта е издадена (пилотно) на 3 октомври 2007 г. в Сливница. Но явно за онова време тази стъпка е била прекалено революционна за здравната ни система...
Сега говорим за втората първа е-рецепта, издадена през декември 2020 г. Трудно е да се каже за 3 години колко пъти различните управляващи въвеждаха системата и се отказваха от нея. Най-често отпор даваха съсловните организации на лекарите и на фармацевтите. И често не без основание.
Вместо напредък и най-сетне истинско навлизане в XXI век, в последните 3 години всяка стъпка от въвеждането на е-рецептите създава хаос: или системата блокира и хората чакат с часове за лекарствата си, а докторите и аптекарите не успяват да си свършат работата, или така е измислена, че спешни лекари или лекари в отдалечени райони нямат достъп до системата, за да предпишат своевременно необходимите медикаменти, или нещо друго.
Разбира се, никога не се взема под внимание комфортът на потребителя пациент. А обичайните мотиви на властта се свеждат до "пресичане на порочни практики" или "контрол на лекарствопотреблението" (разбирай държавните харчове). Но май истината е другаде - държавата просто няма куража (а може би и капацитетът) да въведе истински контролни механизми и последователно да ги провежда на голямото и невинаги законно изтичане на лекарства от складовете, огъвайки се под натиска на едно или друго лоби. И пак изкупителните жертви са крайните потребители. А на тях няма да им помогне и рефренът за бъдещото намалено ДДС, защото пресният пример са ресторантьорите - нито цените им намаляха, нито бизнесът им стана кой знае колко по-"светъл".
Иначе, от вчера пак може да си купите антибиотик, изписан на хартиена рецепта.