Идеалист съм

ВИКТОР ИВАНОВ е на 23 години от София. Учи  Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", IV курс, от класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Преди това е бил в Актьорската студия към Младежкия театър при Малин Кръстев.
Участва в спектаклите "Не падай духом" от Станислав Стратиев, режисьор Мартин Каров, "Под купола небесен" по Шекспир, адаптация и режисура Тодор Димитров (представления на 24 и 25 февруари), "Ние!" на проф. д-р Атанас Атанасов и ас. Петя Диманова (представление на 28 февруари), "Еснафска сватба" от Бертолт Брехт, постановка Антон Угринов. Спектаклите може да се гледат в Учебния драматичен театър на ул. "Г.С. Раковски", 108А.

"Артистът трябва да може да играе от баба до бебе"

- Дипломирате се след три месеца. Мислите ли какво ще правите след това? Къде ще работите?
- Засега предложения нямам, сигурно театрални директори ще дойдат да гледат дипломните ни представления и ако харесат някой от нас, ще го поканят на работа. Мисля да си пусна автобиографията в различни театри, ще ходя и на кастинги за филми... Не знам в България в момента как може да се реализира млад артист, все още не мога да кажа, защото сме в инкубатор. В НАТФИЗ сме си добре, но после сигурно ще се сблъскаме с доста трудности.
- Едно време е имало разпределение на актьорите, като завършат академията, са им намирали работа. А сега всичко остава във ваши ръце и на късмета...
- Да. Но късметът се предизвиква, ако трябва да сме честни. Не може просто да стоиш и да чакаш той да дойде. Трябва преди това сам да се потрудиш. В столицата например театрите са по-развити, докато реализацията в страната е много по-трудна. Не знам колегите там как успяват да се справят само със своята професия. То и в София има актьори, на които им се налага да работят на поне още едно място, за да се издържат... Сега аз нямам семейство и деца и много не му мисля, но един ден, дай боже, като създам семейство, нещата ще се променят и при мен.
- В София, ако работиш само в един театър, не е ли трудно?
- Има разлика, ако си на щат, вземаш твърда заплата може и да участваш в десет представления, но от това не зависи заплатата ти. Вече, ако си гост-актьор, се заплаща различно на представление.
- Стои ли пред вас вариантът чужбина?
- Още когато реших да кандидатствам в НАТФИЗ, казах, че чужбина остава на заден план. Мисля, че все някой трябва да остане в тази държава и нещо да се случва. Да се опитаме да променим живота си и оправим по някакъв начин бъркотията, в която вече толкова дълго живеем. Аз съм роден след промените, но мисля, че този преход все още не е свършил.
- Като начало, бихте ли участвали в халтури, докато си намерите нещо по-добро? И защо?
- Не, бих чакал да играя в театър или да се снимам в кино. В момента пазарът налага много от известните актьори да се занимават с това, за да изхранват семействата си. Искам да се занимавам с качествено изкуство, защото съм млад и мога да си позволя да изчакам. Разбира се, ако имам правото на по-добър избор и да отказвам халтурни предложения. Но в момента, в който имаш деца, вече няма значение какво е изкуството. Важно е да имаш работа.
- Сега се целите по-нависоко...
- Много хора, сред които майка ми и баща ми,  казват, че съм идеалист, че мисля идеалистично.  Защо не? Защо да не мисля по този начин?
- А как се ориентирахте към актьорството? Има ли някой или нещо по-специално, което да ви е насочило?
- От малък нашите ме водеха на куклен и драматичен театър, които те много обичат. В един момент те видяха в мен заряда и баща ми реши да ме запише насила тогава в школата на Малин Кръстев в Младежкия театър. В началото ме беше страх и не исках да отида, но в крайна сметка се престраших и оттогава нататък нещата тръгнаха.  Доста се запалих по театъра и в X клас бях сигурен, че ще кандидатствам само в НАТФИЗ и нищо друго. Първата година не ме приеха, но на следващата пак кандидатствах и се получи. Бях сигурен, че това е моят път.
- Трудно ли се влиза сега в НАТФИЗ?
- Първата година, когато ме скъсаха, мога да си призная, че не бях много добре подготвен. Не знаех точно как стоят нещата, чувствах се в шок и паника, когато дойдох за първи път на изпитите. Мисля, че по-лесно се влиза и по-трудно се излиза. Разбира се, всеки сам си го прави, но това е свързано с много лишения и труд. Студентите по цял ден сме в академията, няма събота и неделя, непрекъснато трябва да се  репетира, дори когато нямаш часове с преподавател трябва да се готвиш, за да представиш на другия ден откъс от пиеса пред професора. Трети и четвърти курс е по-различно, особено IV имаме по-свободно време и започваме да се чудим накъде.
- Какво повече ви се играе - театър или кино?
- И двете, да ви кажа честно. С киното имам по-малко опит, отколкото театрален. Различни изкуства са. Докато при киното важна е камерата, която води зрителя, в театъра всичко се случва на сцената - във въображението на зрителя и на актьора. Според мен има разминаване между двата факултета в НАТФИЗ, защото специалността се казва Актьорство за драматичен театър, но ние никога не сме имали часове пред камера с някаква задача. Могат да дойдат колеги от кинофакултета да те поканят да снимаш в късометражен филм или да участваш в тяхно упражнение, но никога не е било с преподавател, който да ти обясни как и защо това се прави. 
- Не изучавате киноизкуство?
- Разбрах случайно от колеги, че класът на доц. Христов има упражнения по снимане, което би трябвало всички класове да имат. Доколкото знам, няма специалност Актьорство за кино, има за кинорежисура, операторско майсторство, фотография... А и не сме го учили като дисциплина никога.                                                                 
- Ако може да избирате, какви образи предпочитате - комедийни или драматични?
- Харесвам и Мистър Бийн, и Ал Пачино, за които стана въпрос преди интервюто, но както са ме учили, актьорът трябва да може да играе от баба до бебе, така че като професионалист ще съм подготвен за всичко, което ми се даде. Все пак предпочитам Ал Пачино... Но преди всичко искам да остана верен на себе си.
- Обучението, което получавате в академията, помага ли ви по някакъв начин в живота?
- Много помага. "Актьорът е глаголът на човечеството", както казва един от преподавателите ми. Отваря очите за доста неща, например виждаш определени човешки взаимоотношения, които си ги срещал в някоя пиеса - на друг човек вероятно няма да му направят впечатление, просто ще ги подмине, а актьорът ще си каже: тук става това и това, гледа по друг начин на разговорите, на взаимоотношенията между хората.
- Какво мислите за другия клас? Страхувате ли се от конкуренцията?
- При нас няма завист. Конкуренцията е хубаво нещо. Тя е градивна. Винаги сме се подкрепяли и гледаме с добри очи представленията си - ние техните и те нашите. Когато се засечем на някой кастинг, се радваме, че може да си партнираме, и се подкрепяме. Класът на Иван Добчев, който също завършва тази година, изкара "Вишнева градина" по Чехов, постановка на проф. Маргарита Младенова, "Спасителят в ръжта" по Селинджър, "Код: Сазонов" по Аркадий Аверченко и Олга Никифоровна... Заслужава си да се гледат техните представления, много са добри. Ние нямаме занятия с тях, но сме в прекрасни взаимоотношения и се учим взаимно един от друг.