Иде ли краят на централното парно

Цветан Наньов

При централното отопление постоянна тема са високите и свръхвисоки сметки, обяснявани с надписване и злоупотреби, за които потребителите привично обвиняват топлофикацията. В действителност вината на топлофикация, а такава вина има, е в друга област. Всеки жилищен блок като колективен потребител, заплаща толкова енергия, колкото е употребил, отчетена от общия топломер. Разпределението на общата сума между индивидуалните потребители е болната тема, но както и да се разпределя тази сума, отчетената от общия топломер енергия трябва да се заплати. Сметките обаче се формират не само от консумацията, но и от цената. Усилията на повечето органи са насочени към икономиите при и главно за сметка на потребителите.

Разходите за производство и пренос

на енергията, формиращи цената, в редица случаи драстично надвишават техническите норми, да не говорим за средноевропейските разходи. Те са тъмната страна, в която енергетиката не допуска намеса. Би било чудесно част от енергията на обществото да се насочи и към тази област.
Да се върнем към болния въпрос: разпределението на топлинната енергия между живущите в сгради с вертикални инсталации. Наредбата за топлоснабдяване решава този въпрос с поставяне на измерителни прибори върху отоплителните тела, ежегодното им отчитане, обработка и сумиране на показанията и на тази основа разпределяне на дължимите суми. Разпределя се обаче АКТИВНО изразходваната топлина, т.е. топлината от работещите отоплителни тела. Част от радиаторите в сградата са свалени или изключени. И тук се появява подвеждащото и неточно определение "сградна инсталация", зад което се крие разликата между

активно потребената енергия

от работещите радиатори и енергията от общия топломер. Във всяка жилищна сграда има редица инсталации: електрическа, отоплителна, водоснабдителна, канализация, кабели за телефон, телевизор, интернет, но те нямат пряка връзка с тази топлинна енергия, която, непонятно защо, е кръстена "сградна инсталация" и която в момента е подложена на яростна и масирана критика от различни среди на обществото.
Отоплителната инсталация в отделните жилища се състои от подаващи и оборотни тръби и отоплителни тела. Даже визуално сравняване на излъчващите повърхности на тръбите и радиаторите е достатъчно да преценим, че топлоотдаването от тръбите е незначително в сравнение с излъчването на радиаторите. Това се използва от някои потребители, свалили или изключили отоплителните тела, да твърдят, че те

не ползват отопление и не дължат нищо

на топлофикация. Има достатъчно адвокати, които да подкрепят такова твърдение и дори предишният омбудсман бе подведен да го споделя. Ако обаче заменим подвеждащото название "сградна инсталация" с топлотехнически, правилното определение "пасивно отопление", нещата застават по местата си. Всяка отопляема сграда представлява изолиран топлинен обем, стремящ се към топлинно равновесие. По-ясно казано, ако в тази сграда има по-топли и по-студени участъци (неотопляеми стаи, коридори и др.), започва предаване на топлина от по-топлите към по-студените области. Топлопредаването се осъществява чрез стени, подове и тавани и не може да бъде спряно. Част от общата топлина се излъчва през външните стени и се губи. Колкото по-добре е изолирана сградата, толкова по-малки са тези загуби. Количеството енергия за

пасивно отопление

зависи от съотношението на отопляеми и неотопляеми обеми. Колкото повече са неотопляемите обеми, толкова повече енергия отива за пасивно отопление. Възможни са дори случаи то да надхвърли енергията за активно отопление. Такъв казус разглежда чл. 78, ал. 1 от Наредбата за топлофикация. Именно поради това процентът на сградната инсталация не може обективно да се определи от общото събрание на живущите, където преобладават емоциите и липсва информация за неотопляемите обеми. Качествено потвърждение за наличието на пасивно отопление може да получи всеки, който от студената зимна улица влиза в сградата, където температурата чувствително надвишава външната, въпреки че радиаторите по стълбите и в коридорите отдавна са свалени, или да посети съсед със свалени радиатори. Върху количественото потвърждение ще се спра по-нататък.
Предлага се

вертикалните отоплителни инсталации

да се преработят в хоризонтални, като се очаква това да премахне или намали до минимум разходите за пасивно отопление. Вертикалните инсталации не могат да бъдат преработени. Хоризонталните трябва да се изградят наново. Към всички апартаменти, разположени един над друг, трябва да се прекара нова вертикална двойка тръби с достатъчен капацитет, от които да се отклонят хоризонталните тръби до радиаторите. Представете си цунамито, което ще мине през този апартамент - разкопаване на подове, пробиване на стени, повреждане или унищожаване на подови настилки, отделно неудобствата, шума и праха. Следват двата неизбежни въпроса. Първият е кой ще плати за този ремонт, включително повредите. Вторият е вечният шопски въпрос: "Оти ручааме жабетата?" Никаква инсталация - нито вертикална, нито хоризонтална - не може да отстрани или намали пасивното отопление. То зависи не от вида на инсталацията, а от

наличието на неотопляем обем

Количествено потвърждаване на този факт може да се получи много лесно. В София има изградени достатъчен брой сгради с хоризонтална отоплителна инсталация. Достатъчно е омбудсманът или председателят на КЕВР да изискат от топлоразпределителните дружества или директно от топлофикация следната информация: с колко в отделните сгради сумарната топлинна енергия от индивидуалните топломери е по-малка от енергията, отчетена от общия топломер и второ, общия отопляем обем на сградата и процентът на неотопляемите обеми в нея. Боя се, че информацията ще бъде разочароваща. Ако все пак се държи на преустройството на вертикалните инсталации, ползата от което ще бъде количественото определяне на енергията за пасивно отопление за всеки блок и намаляване на кражбите, предлагам по-щадящ, а

може би и по-евтин вариант

Пред всеки радиатор да се постави малък топломер  за количествен отчет, желателно с дистанционно отчитане.
Представете си, че популизмът надделее и т.нар. сградна инсталация бъде отменена. Тогава цялата енергия, отчетена от общия топломер, ще трябва да се заплати от тези, които ползват отопление. Това ще бъде краят на централното отопление. Едва ли ще се намерят достатъчно богати или достатъчно наивни абонати, които да плащат веднъж за себе си и втори път за съседите.

Част от проблемите на топлофикация са във високите технологични загуби на енергия по преноса заради стари амортизирани топлопроводи