И в Лувъра да сме, оставаме далече от Европа

Още от 60-те години на миналия век България показва своите културни ценности и съкровища в големи изложби по престижни музеи в Европа и света. Нищо не започва тук и сега и с настоящия министър на културата, който преди няколко месеца подписва в Париж договора за прословутата изложба "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България". Днес тя е повече от факт. Определят я като "сбъдната мечта" или просто като реплика на национална гордост. Защото първата наша изложба в Лувъра уж била българска, а в нея не откриваме нищо българско... Макар да съдържа 1629 експоната от 17 български музея!
За първи път в живота ни се случва нещо толкова добро, нещо, за което един французин изказва своето изумление, гордо заяви министърът на културата Вежди Рашидов и подчерта, че изложбата е огледалото и лицето на българската държава. Малка страна като нашата да отиде със самостоятелна експозиция, и то в зала "Ришельо" - влязохме в световната история, изтъкна неведнъж културният министър.


Историята обаче познава и други мащабни експозиции

на златни съкровища извън границата ни още по времето на Тодор Живков. Една от първите големи изложби на предмети от тракийското културно-историческо наследство, открити в българските земи, организирана от социалистическа България, е "Съкровищата на българските музеи", която гостува в Париж през 1963 г. Акцент в нея е Панагюрското златно съкровище, заедно с него са показани и много шедьоври на наши художници и предмети от средновековния и възрожденския период. Тракийските съкровища са подредени в една от най-големите галерии в Париж - "Шарпантие". Изложбата "Съкровищата на българските музеи" включва още над сто старинни икони, повече от сто произведения на изобразителното изкуство, предимно от съвременни автори, и двойно повече експонати от областта на археологията. Представена е вратата на Хрельовата църква от Рилския манастир (ХIV в.), евангелия от ХV-ХVI в., каменни плочи с лъв и грифон от Стара Загора (IХ в.). От златните съкровища освен Панагюрското са представени и Вълчитрънското, Горнославското и Старозагорското. Изложен е макет в мащаб 1:1 на Казанлъшката гробница, в който посетителите са можели да влизат.


Людмила Живкова първа показва тракийското злато в Париж през май 1974 г.

Експозицията на тракийското изкуство по българските земи е изложена в известния музей за изящни изкуства "Пти Пале" във френската столица. Специалистите, професорите Александър Фол и Иван Венедиков, придружават изложбата и присъстват на откриването й заедно с официалните лица от френската държава. За тази изложба се разчува нашир и надлъж. Има успех в много страни. 
На 3 декември 1986 г. се открива изложба с Рогозенското съкровище - показват се експонати в Лондон в присъствието на кралски особи, министри и екипа на Британския музей. "Златото на тракийските конници", което гостува на световноизвестни музеи, своеобразен връх на представянето му е в Монреал на 29 май 1987 г. То остава там 6 месеца. На откриването на изложбата присъстват генералният губернатор на Канада и министри. Показани са образци от Национално-историческия музей в София и други музеи, включително от откритото през 1986 г. уникално Рогозенско съкровище, наречено "сензация на века".

Следва покана от Хелмут Кол

същата експозиция да се експонира в Германия. Изложбата "Тракийското съкровище от Рогозен" е открита на 27 септември 1988 г. в Канцлерството на Бон в присъствието на високопоставени държавни мъже, които изнасят тържествени речи и възхваляват българската култура и традиция.
"Аз съм уверен, че срещите на многобройните посетители на изложбата в Бон, Майнц, Фрайбург, Мюнхен и Хамбург с културните съкровища на eдна  високоразвита антична култура върху земите на днешна България ще засилят техния интерес и към културното богатство и историята на българския народ. Народ, който освен наследник и продължител на тракийската култура, е и пазител на  изключителна част от културната традиция, която обединява всички европейски народи", посочва федералният канцлер Хелмут Кол при откриването на изложбата в Канцлерството на ФРГ тогава. Вследствие на огромния положителен отзвук и интерес експозицията от Германия отпътува за Италия. На 13 май 1989 г. е открита във Венеция, в Двореца на дожите, под патронажа на държавните глави на двете страни.
Историята в по-новото време, от XXI век, познава


още една голяма изложба


"Златото на траките, съкровища на България", организирана от Министерството на културата в музея "Жакмар-Андре" в Париж. На 13 октомври 2006 г. официално e открита от тогавашния министър-председател Сергей Станишев в присъствието на министрите на културата и посланиците на Франция и България. Експозицията представя 73 експоната от девет български музея. Те обхващат Панагюрското и Боровското златни съкровища, някои съдове от Рогозенското съкровище, както и образци от античното изкуство от Дъбене и Голямата Косматка. Експонатите гостуват в един от най-красивите френски дворци на XIX в. за период от три месеца. Научен ръководител е доц. д-р Валерия Фол от Института по тракология.
Всички тези изложби са достойно представяни в чужбина, при тяхното откриване са присъствали първи мъже на държавите и високопоставени политици. Сега отношението при "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България", за която се вдигна у нас шум до небесата, не бе на очакваното равнище, полагащо се при такива големи събития. Видяхме, че на откриването не присъстваха нито президентът, нито министър-председателят на Франция, което е нарушение на досега създадената практика и принизяване на страната ни.
Нарушено бе и друго златно правило - уникати, единствени по рода си, никога не се изнасят извън граница, само техни копия! А сега 17 български музея бяха опразнени с огромен риск за оригиналите, ако нещо се случи с тях, ще станем за смях пред целия свят. И най-лошото, няма да можем да възстановим експонати, които не са български. Според специалистите е прецедент уникати, които са световно достояние, да се транспортират. Така например шедьовърът "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи никога не е напускал Лувъра, скулптурата "Пиета" на Микеланджело не е излизала от базиликата "Свети Петър", нито пък "Давид" е бил пренасян от Академията за изящни изкуства във Флоренция, а негово копие краси площада в града.
Вместо да накараме света да дойде в България и да види тракийските съкровища, ние му поднасяме на тепсия това, което имаме. Крайно време е да се научим не само да се афишираме, но и да получаваме национален престиж и приходи от духовното си богатство. Да привличаме чуждестранните туристи и поддържаме интереса към България, а не да улесняваме други, които искат чрез нас да печелят, рекламирайки се на наш гръб.
Директорът на Лувъра Жан-Люк Мартинез,  който ще получи милиони за посещенията, подметна, че който иска да опознае България, може да го направи чрез музея. А можеше да каже: Тук са изложени ценни експонати, но най-ценните неща се намират в земята, от която са дошли. Идете и ги вижте на място, защото оригиналите са там!
Макар и в Лувъра да сме, оставаме далече от Европа и няма изгледи скоро да я стигнем...

Снимка Архив ДУМА
Хелмут Кол открива изложбата "Тракийското съкровище от Рогозен" в Канцлерството на Бон в присъствието на тогавашния министър на културата Георги Йорданов, 27 септември 1988 г.