И в чистилището ли работят чиновници или ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН СЪН
"Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка", от ghostdog, режисьор Ида Даниел, театър "Сфумато"
/ брой: 93
Милена Буржева
Какво се случва с алиенацията, заявена от авторите на модернизма? Настъпва времето на постмодернизма - вторичен като позиция, представляващ повърхностно забавление чрез интелектуалното обглеждане на най-незначителните подробности от живота, невярващ в голямото изкуство. Според постмодернизма светът е безсмислен и ние можем само да си играем с този факт. Именно поради всичко това постмодернизмът не се разглежда от аспекта на литературното развитие и история на изкуството, а се определя като една изцяло социална формация. Неговите автори превръщат произведенията си в продукт и търсят, а и имат търговски успех, а реципиентите, които са им се доверили и потърсили спасение (както това се полага на голямото изкуство), са се оказали излъгани. В това време алиенацията като отчужденост и самота добива хиперразмери. Опустял и доскучал е не само животът на съвреманния човек, а даже сънищата му.
Спасение от това обаче се оказва, че има: спектакли като "Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка". Неговите създатели ни предлагат един уникален сън. Уникален, защото е във вид на смешен кошмар, от тези които човек, докато сънува, може да се смее, но когато се събуди, му става тъжно и се замисля. Ние - съвременните хора, като че ли сме забравили и да мислим и да се вълнуваме .
Създателите на спектакъла "Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" са изобретатели на нови усещания. Авторът ghostdog (Светозар Георгиев) е измислил нов драматургичен стил - в който могат да се намерят и някои от похватите на сюрреализма- освобождаване на разума, пълна власт на подсъзнателното и както в сънищата - жестокост, комбиниране на познати и непознати елементи. При ghostdog обаче в сферата на познато то са: автор, живял през VIII век пр. н. е. - Омир, приказката на Андерсен - "Малката кибритопродавачка", рапърът Тупак Шакур, религиозни символи - демон и ангели.
В сферата на непознатато са отново те, тъй като зад техните имена се крият различни същности и различна цел - да разследват смъртта на мъртвата Дагмар.
Толкова много до днес е било написано, изпято, изтанцувано и въобще създадено, че как ние - живеещите XXI век, да не го сънуваме. Стилът на ghostdog е един нов тип сюрреализъм. Смешното идва от разказаното тъжно и страшно. (Разказвачите на тъжни истории са обикновено смешни). И истината, и страхът, до които ни довеждат пиесата, а и спектакълът: Че може би даже и в Чистилището, където душата се подготвя за Рая, работят чиновници (макар че и с божествен произход) с черни костюми, бели ризи и вратовръзки. Чиновници, които могат само да разследват, но не и да преживяват и да откликват по адекватен емоционален начин на най-потресаващите истории (като тази за смъртта на малката кибритопродавачка).
Режисьорът Ида Даниел е работила в параметрите на бедния театър, който дава най-големи възможности за събуждане на въображението. За своите пет актьори от представлението е избрала изключително малката зала на театър "Сфумато", като е включила и несъвършенствата й в спектакъла. И средата - прожекциите върху една от стените (направени от нея и Тодор Стоянов), и мизансцените, и пластическите партитури на персонажите са изработени с майсторство.
Всеки от артистите - Огнян Голев, Петър Мелтев, Димитър Марков, Юлиан Петров, Александър Митрев впечатлява. Това са всъщност звездите - актьорите, които играят перфектно ролите си, а не тези, които познаваме от телевизията. Бидейки все още недостатъчно известни, както и имената на автора и режисьора да успеят така да препълнят залата, че и място за правостоящи да няма.
Личности като създателите на постановката "Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" с толкова голям и неочакван талант обикновено остават с чувството, че направеното от тях не е достатъчно разбрано от критиката и възприето, както те биха искали. Така и трябва да бъде. Тежко на спектаклите, които се разбират лесно. Ще си помислите: театърът не е като книгата да чака някога времето и следващите поколения да си кажат думата. Нали има спомени, а и спомените са вид сънища - хем напълно истински.