И тръгна по света

Лариса Ионова

Както е известно, нашите пенсионери не пътуват из чужбината. В Ростов на Дон обаче има една ентузиастка, пенсионерка, малко над 60-те, която три пъти годишно отива да пътешества в чужбина. За осем години Светлана Дружинина е обиколила 25 страни - Испания, Тайланд, Италия, Гърция, Англия, Индия, Испания, Чехия, Германия, Монако, Франция, Сан Марино, Полша, ОАЕ, Андора, Шотландия, Турция, Йордания, Швеция, Дания, Швейцария, Белгия, Холандия, Финландия и дори Ватикана. И отива там най-вече, за да види хората, да поснима.

С пенсията в Андора

Прави го съвсем не защото няма къде да си похарчи парите. Тя живее от пенсията си, която едва сега стана 11 хиляди рубли (272 евро - бел. ред.) (е, докарва си малко отгоре с работа, но съвсем малко). Просто тя знае как да оцелява. Вкъщи, в Ростов, се храни за 2 хиляди рубли (40 евро) месечно. И в чужбина, разбира се, не прекарва луксозно, всичко е икономична класа. Затова пък винаги е пълна с впечатления и гледа на света с широко отворени очи.
Аз периодично забравям за нея, защото никога не знаеш къде в момента се намира. И ето че отново се обажда.
"Здрасти, върнах се от Испания - починах си прекрасно".
"И как е там?"
"Този път поситех дори последната държава джудже Андора, където доходите надвишават разходите и хората живеят стабилно, цялата Андора обаче е с размерите на нашия районен център Аксай".
Тази година, както се разбра, Светлана е пътешествала вече четири пъти. В Испания тя се връща винаги, обожава Барселона. Освен това и виза за там дават за половин година. Така че през септември със същата виза смята да лети през Испания в Португалия на обиколка на комбинирана свободна почивка в Лорет де Маар, а след това за една седмица с автобус през Мадрид-Толедо в Португалия.
- И всичко това с една пенсия? - не мога да повярвам аз.
- Пенсията се опитвам да харча само за пътешествия. А живея икономично: храня се с две хиляди рубли месечно, при това доста разнообразно. Продуктите си купувам в магазин N 5, там от 9 до 13 часа пенсионерите получават отстъпка, често има и акции. Ето вчера пакет от 200 грама пъстърва си купих за 50 рубли (1,23 евро), а извън промоцията това ще струва около 200 рубли (4,95 евро). Аз не пия и не пуша, всичко купувам на пазара, при това в края на работния ден, когато продавачите вече бързат да се прибират. На пазара ходя като на работа, днес има евтини плодове, утре - риба, но винаги се пазаря. Не купувам нищо излишно. Като си купя кокошка за 60 рубли (1,48 евро), от бульона си правя супа, а месото го задушавам с лук и цяла седмица ям това за обяд. Варя си компоти, правя си салати. Не гладувам.
Купувам си обаче само необходимите стоки и всичко при разпродажби и в евтините магазини. Не ходя по ресторанти и кафенета. За режийните разходи ми отиват не повече от две хиляди.
Аз живея и припечелвам, за да пътешествам, а не обратното. И не искам своите законно спечелени пари да харча за кола, с която няма къде да ида, за красиви парцалки, облечена с които няма къде да ида, за пълен хладилник, от което само ще кача килограми и като последица - ще се разболея. Вие може и да не забелязвате това, но животът без пътешествия е скучен и еднообразен.
Аз имам почти 40 години трудов стаж, но една година не е запазена в архива. Ще се наложи да доказвам чрез съда, че съм работила и тогава вече ще получа и привилегии дори и за пътуване в градския транспорт.

В родината на Дюма

Пътешественицата ходи на най-икономичните екскурзии в евтини хотели "три звезди", с ранно резервиране, което също предполага намаление. Не се отказва и в стаята й да има още един човек - че няма да го гледа него, а невероятните красоти на природата на земното кълбо и световната цивилизация. Невинаги, разбира се, е удобно да живееш с чужд човек, затова пък е икономично. Последния път например съквартирантката й вечерно време не се миела, наложило се да го изтърпи. Така че разни неща се случват.
- Как започна всичко?
- Живеех доста скромно, но бях много любознателна. Първите ми пътешествия бяха из родния град. Икономисвах от банички и пътувах отначало с трамваите по най-различни улици, а когато започнах да работя и да печеля пари, пътешествах по нашите републики. По онова време за чужбина можехме само да мечтаем. Любимите ми писатели са Жул Верн и Александър Дюма и толкова ми се искаше не по книгите, а наистина да се разходя из Париж, Версай, където са живели героите на книгите.
- Коя държава беше първата и защо?
- Разбира се, Франция. Заминах само за три дни, но пък в Париж. Той ме учуди и покори с архитектурата си. А освен чувството, че ти се е сбъднала мечтата, не може да се сравни с нищо.
- Как избирате сега къде да отидете? Имате ли някакъв план? Или тръгвате накъдето ви видят очите?
- Сега вече мога да си позволя отново да отида в града, който много ми е харесал - в Париж, Прага, Вресай, Рим, Венеция, в гордия и снобарски Лондон.
По време на пътуванията си освен фотоапарата, Светлана взима бързовар и сухи закуски. По принцип понякога може да си позволи да хапне в някое кафене, но в Европа всичко е скъпо. Дори като сувенири от чужбина се опитва да купува всичко само по време на разпродажби.

Раят на земята

- Сподели тайната си, всеки ли пенсионер в Русия може да си позволи толкова често да пътешества? Как и света да видиш, и гладен да не останеш?
 - Най-добре е да се търсят икономични екскурзии, с автобус, но без нощни преходи, все пак това е тежко. През пролетта, април и май туристическите фирми правят големи намаления, когато се прави предварителна резервация, особено на постоянните клиенти. Най-важното е да се познават законите на страната, в която отиваш.
В същата тази Испания сега е пълно с мошеници. Идват в офиса като агенти на туристически фирми, събират парите на туристите и дим да ги няма, а доверчивите туристи остават без пари. Пълно е и с полицаи ментета, както и при нас: дебнат самотни туристи, заплашват ги и ги обискирват. Ограбват ги виртуозно, въпреки че истинският полицай може само да ви провери документите, ако е сам, и е длъжен обезателно да извика патрулна кола, ако е необходим обиск. Така че най-добре да се движите най-малко двама-трима.
- А има ли много такива, като вас?
- Такива, които да живеят само от пенсия и да се разхождат по света, сигурно съм единствена: пътуващите с мен са по-осигурени, но също са работещи пенсионерки. Има негласно правило, че никой не налага на другия нищо, все пак всички сме с различни възможности.
А иначе пътуващи пенсионери в Русия вече има много. Много са хората, които умеят добре да планират бюджета си.
- Много пенсионери предпочитат да пътешестват при лекари. Нима не се оплаквате от здравето си?
- Опитвам се да ям повече витамини и да плувам в морето - това укрепва и калява организма. Много ходя пеша. Движението - това е живот. Не обичам да ходя по лекари, но веднъж на две години ходя на изследвания. Сега три пъти на ден пия зелен чай и забравих за кръвното си! Ям здравословна храна, а сутрин правя гимнастика.
- Каква е мечтата ви?
- Да успея да видя Австралия и да обиколя цяла Америка.
- Какво запомнихте най-много?
- Първия път във Венеция се загубих, но, без да зная езика, открих как да изляза на площад "Св. Марк". Със сгънати като за молитва ръце казвах на минувачите "Марко!"! И, о, чудо, разбраха ме и ми помогнаха да изляза на правилното място. Много ме беше страх за пръв път да се кача на слон, но като преодолях страха, с удоволствие се повозих на него до планинския замък-кула в град Агра. Учуди ме колко е красив пясъкът в пустинята, когато изгрява слънцето. Във всяка страна по света има невероятни и ярки места.
- Открихте ли рая на земята?
- Гоа - там е вечно лято и океанът е нежен.

Първата чужда столица, която Светлана Дружинина посещава, е Париж

Гоа е раят на земята, убедена е Светлана