И Шекспир "под ножа"

Таня Глухчева

Мине се не мине малко време и на американците им хрумва някоя "гениална" идея, с която да шокират света. Преди няколко години решиха, че ще бъдат много политкоректни и ще цензурират Марк Твен, защото един от героите му е "негърът Джим". Различни НПО-та твърдяха, че трябва да се забранят или пренапишат творбите където се говори за "негри" и думата да се замени с "афроамериканци" или "чернокожи". Всяко чудо за три дни. Това се позабрави.

Наскоро гимназиалните учители във Флорида бяха изненадани, че не могат да преподават пиеси на Шекспир заради сексуално и расистко съдържание. Или поне пасажите със съответното съдържание да бъдат пропускани. Изведнъж политкоректността придоби и пуритански характеристики. Неща, които се виждат по телевизията, в интернет и къде ли още не, се оказват неприемливи за часовете по литература. Изниква въпросът, ако Ромео и Жулиета бяха гей двойка цветнокожи, бягащи от Путин или някоя комунистическа държава като Китай, Куба или Северна Корея дали пък нямаше да превърне произведението в най-задълбочено изучаваното?! Нищо не се знае, може скоро и такава версия да видим по книжарниците. Живеем във времена, когато някой трудно може да създаде нещо, което след време да бъде определено като "класика". Затова е много по-лесно да промениш, направо да опрапастиш нещо вече създадено, твърдейки, че го осъвременяваш и правиш по-достъпно за децата, които не искат да четат. А политкоректността доведе до там, че чернокож да играе ролята на Орфей, афроамериканка да бъде Малката русалка и т.н.

Как в такъв случай ще усетим духа на епохата, в която се развива действието? Как ще разберем начина на живот, идеите и какво писателят иска да ни каже за онова време?

Страшното е, че и у нас има много хора, които подкрепят тези приумици. Това доведе до "осъвременяване" на "Под игото" преди години. От една страна, беше написано на "шльокавица", което не се възприе от младите, но се вдигна медиен шум. След това решиха да заменят някои думи, които учениците не разбират и така "кипарис" стана "вечнозелено растение", сякаш само той е такова...

Ако Марк Твен, Уилям Шекспир, Иван Вазов и редица други автори можеха да видят какво става с творбите им днес, сигурно щяха да се самоубият. Но все пак те са ги писали в едни по-други времена, за едни по-други читатели, необременени от евроатлантически ценности.