Пардон
И РЕЧЕ ТОЙ...
/ брой: 76
Георги Коновски
- Драги съсемейници, искам да ви поздравя с добре дошли на родовата среща в поредната година на моето бащинство. И да ви уверя, че работя и ще продължавам да работя по решаване на проблемите ви...
Моля, по-тихо, сетне ще отговарям на въпросите ви. Ако са смислени и отговарят на манталитета ми...
Мисията ми на глава на семейството си остава – да създада реални възможности за постигане на по-добър живот. Всичко ще бъде наред, когато му дойде времето, както ви обеща един колега.
Аз съм един самотник, който по цяла нощ не спи, само мисля как да оправя живота ви. Преместих акцента от социалното подпомагане – намалих джобните на децата – и насочих хората към верен път, към търсене на работа и самоиздръжката им. Усилено работя върху модернизирането на вътрешните услуги – сега искане на пари за закуска получава отговор „Не“ само след някакви си три дни. Може да се очакват и други интересни резултати. Модернизирахме охраната на дома ни – изгоних старото, невъзпитано куче, което плашеше хората. И сега дворът е открита зона на приятелството – гости ни идват дори нощем, но за посещението разбираме сутрин...
Чий е тоя глас, дето мърмори, че съм гръмнал последната домашна овца? Няма такова нещо! Не беше овца, а коза. И не я гръмнах, а тя се гръмна. От скука.
Кой нямал какво да яде? Това е тема, която ще обсъдим, когато й дойде времето! Но не бива да се пропуска положителната перспектива, която вече се открива при нас...
Питате за хляба? За водата? За тока? Това са обосновани въпроси и ще ги доизпипаме, а сетне ще говорим...
Моля? Вие казвате това, аз нямам подобно впечатление! Какъв хляб? Каква цена? Не зная, желанието ми е да ви свикна на пасти... О, не! Не е редно да се говори така! Не забравяйте, че аз и една химикалка не съм взел за себе си от тая къща... Какво като съм раздавал онзи ден на приятелите – това не е в контекста на проблема! И те ми разадват някои неща...
И моля повече да не ме безпокоите с невъзпитани въпроси – това е проблем на манталитет, нали? Е, аз отивам да мисля, вие се спасявайте! Всичко ще се оправи – когато му дойде времето. Ако аз му отворя да влезе...