23 Ноември 2024събота06:22 ч.

Мнение

И отъпусти намъ длъги нашимъ...

През месец март 1943 г. от присъединените към царство България Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пиротско бяха депортирани от българските власти, предадени на германците в Лом и Виена и унищожени в нацисткия лагер Треблинка 11 341 евреи...

/ брой: 45

автор:Анжел Вагенщайн

visibility 4569

Осъзнаване на греха и покаянието за сторена от теб или от твоите предци неправда - това е морален казус на всички основни световни религии. И речено е в Книгата на Книгите да не се тупаш в гърдите, ако си сторил добро, и че лявата ти ръка да не знае за стореното от дясната. И да не вдигаш гордо глава, особено ако тя, добротворната десница, не е твоята!

Как стигнахме до Луковмарш? Такъв въпрос си зададох и аз, когато прочетох великолепните текстове на Велислава Дърева и Искра Баева -"Хаджииванчовците бранят Апостола" и "Как стигнахме до Луковмарш?" Как ли? И дали онези малограмотни люде с факлите, които за първи път от  години не успяха да изпълнят докрай фашисткия си спектакъл с Луковмарш, са разбрали дълбокия смисъл на онези четири въпросителни на Дякона - "Народе????"                     

Почувстваха ли болезнено връзката на тези четири трагически въпросителни и авторите на декларацията от името на Българския антифашистки съюз, в която те гордо се бият в гърдите за спасяването на "своите" евреи, без да намерят място дори за думичка на съчувствие или гняв по повод депортацията и унищожаването през мартенските дни на 1943-та в нацисткия лагер на смъртта Треблинка на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пиротско  - тогавашни територии, присъединени към България и изцяло под нейна администрация? Къде, в кой учебник, статия или телевизионно предаване е изяснено, че жителите на тези присъединени към някогашното  си отечество територии - българи, гърци, цигани и всякакви други малцинствени групи, са получили българско гражданство с изключение на живеещите там от векове евреи, обявени за "нежелани чужденци". И че тяхната депортация е извършена не по нюрнбергските антисемитски закони, а по българския Закон за защита на нацията, приет от българското 25-то Народно събрание и влязъл в сила с подписа на българския цар Борис III? С премълчаването на тази горчива истина не се ли оневинява българската фашистка власт за извършеното безчовечно престъпление, а Българският антифашистки съюз не става ли неусетен съмишленик на Луковмарш? И досеща ли се някой, че ако изрече полуистина, другата половина се нарича лъжа?

Да, в старите граници на царство България евреите не бяха унищожени, но има ли някакво значение за БАС, че те бяха унизени, 25 хиляди от тях бяха изселени от София в строго определени места в провинцията, без право да напускат квартала на градчето, в което са интернирани, без работа, лишени от каквито и да било граждански права и доходи - само жени, деца, старци и болни. Защото работоспособните мъже бяха затирени в лагери за тежък 12 часов труд по трасето на новата железопътна линия Крупник-Демир Хисар. Някой смешник измисли циничното обяснение, че така еврейските мъже били "укрити". Укрити от кого - щом лагерите се простираха от Крупник до Беломорието, а край тях ден и нощ се точеха германски танкови колони и камиони, на път към Солун, Драма и Кавала - в очакване на възможен англо-американски десант. И пак питам: от кого са били "укривани" лагерниците, командвани от българско началство и наблюдавани от български надзиратели?  

И ето ме сега разкъсан между две определения за едно и също явление: аз получавам от днешна Германия, достойно поела цялата вина и по закон, гласуван от Бундестага, пожизнена пенсия за "отдаден насилствен робски труд", с платен от Германия денонощен личен асистент и всякаква медицинска помощ и лекарства, непредвидени по българските закони. Това от една страна. А от друга - трябва някому в България да целувам ръка, че ме е "укривал" в някакви романтични лагери... Тъй или иначе, аз избягах от лагера при партизаните, взех активно участие в антифашистката Съпротива, заради което бях удостоен във Френската република със званието "Офицер на рицарския орден за заслуги", докато в днешна България за същите деяния съм обявен за терорист. Това желание да се прикрие истината е причина, че първият в света филм, посветен на Холокоста - "Звезди", със силно омекотено българско съпричастие при депортациите, в социалистическа България за потрес на германските ни копродуценти беше забранен поради своя "абстрактен хуманизъм". И едва след като във Франция той бе включен в списъка на "Безсмъртните филми от всички времена и епохи" и получи най-високите награди  от всички  фестивали, на които бе представен, той великодушно бе пуснат на екраните в страната, със строгия упрек към създателите му, че не правели разлика между еврейска буржоазия и еврейски пролетариат. И тъй, по думите на покойния проф. Юлиян Вучков "Гледам се в огледалото и не вярвам на ушите си!"

Наистина ли Българският антифашистки съюз се гордее с това, че събитията след Яшко-Кишиневската операция и заповедта на румънския крал Михай да не се оказва съпротива на стремително напредващата Червената армия, изненадващо оказала се на брега на Дунава срещу Оряхово значително по-рано от очакваното, обърка сметките на българското правителство. И депортациите във вътрешността на "стара" България, подготовката за които вече бе започнала в Кюстендил и Пловдив, бяха отменени? Не зная дали изискваните от нацистка Германия 200 райхсмарки за режийни разходи при унищожаването на евреи, за които министър-председателят Богдан Филов бе успял да се спазари с германския посланик Бекерле да бъдат намалени "като за свои хора" на 100 райхсмарки за дете и 140 за възрастен, са били изплатени или все още ги дължим, но депортацията на евреите от старите предели на Царството, по договора, подписан в берлинския квартал Ванзее от активния легионер и "комисар по еврейските въпроси" Александър Белев, така и не се състоя!

И повод за гордост ли е, че "спасените" евреи много преди тези драматични дни, белязани с разгромената от полицията протестна демонстрация на софийските евреи на 24 май 1943-та,  подкрепена от нелегалната комунистическа партия,  с достойната защита на пловдивския митрополит и по-късно патриарх на Българската православна църква Кирил, е трябвало да носят опознавателни жълти звезди, да спазват строг полицейски час, да окачат на портите си задължителната табела "Еврейско жилище", децата им да са лишени от правото да ходят на училище или университет, при най-строга забрана да се напуска кварталът на градчето, в който са прокудени, при забрана да се посещават всякакви обществени заведения като  бани, ресторанти, кина, театри, а в Пловдив с правото да излизат от дома си само 2 часа дневно и най-строга забрана да минават през центъра на града, както и всякакво пътуване по какъвто и да било повод до друго населено място.

... Веднъж, вече като партизанин, в късна доба се спуснах от планината за среща със Свобода Бъчварова - нашата връзка със Съпротивата в Горна Джумая... Тогава реших да посетя майка, баща и малкия си брат, изселени в еврейската махала Вароша на тогавашното околийско градче Горна Джумая (сега Благоевград). След входа на едноетажната къща, на първата площадка от витото дъсчено стълбище, при мижавата светлина на газено светилниче, трябваше внимателно да прекрачвам през дюшеци, тенджери, цокала и спящи деца, докато на горната, по-дълга площадка спяха  още две семейства, сред домъкнатите  от София черги и тенджериЕ

Наистина ли подобна участ е повод за национална гордост, скъпи другари и съратници от антифашистката ни съпротива?

...Живял съм дълго из близки и далечни чужбини,  свидетел съм как антифашисти с гърди  се възправят срещу всякакви фашистки изцепки. Затова мяукащите оплаквания на БАС към властите  ми зазвучаха като "Мамо, тези искат да ме бият"! И дали  противопоставяме срещу възраждащия се у нас фашизъм, както е било в миналото, нашите гърди, а хленчим кметицата да противопостави своите, докато ние си пием бирата в съседната кръчма?! Разбирам - времената са други, но все пак бих посъветвал храбреците да погледат и преосмислят скулптурната група пред своя си дом на "Позитано"!

Да, действително към евреите са проявили съчувствие и солидарност значителни кръгове от българската общественост - на първо място от Светия синод на българската православна църква, комунистите, интелектуални и професионални организации, както и отделни знакови личности. Това е похвално и нека се знае от следващите поколения, но то не е уникален български феномен: защото повече от хиляда пастори и монахини са били арестувани и пращани в лагери за укриване на евреи, а в окупирана Дания десетки  рибарски съдове, катери и дори богаташки яхти през нощта, докато окупаторите спят, са извозили всички, буквално всички 7500 датски евреи в неутрална Швеция. Писано ли е в някой български учебник и въобще известно ли е, че и до днес в Милано има българоезична общност от македонски евреи, успели при депортациите да избягат в окупираната от фашистка Италия албанска територия. И че въпреки всички усилия на българските власти бегълците да бъдат върнати Италия, която до капитулацията си през септември 1943-та  не е депортирала нито един евреин, ги е опазила? Известно ли е, че във фашистка Испания на Франко - верен приятел на Хитлер, не е имало въобще противоеврейски закони? Направил ли си е някой наш историк труда  да иде до испанското посолство в София, за да прочете написаното на паметната мраморна плоча, поставена в чест на тогавашния испански посланик, издавал фалшиви визи на евреи от цяла Европа, успели да достигнат до България, за да могат да се измъкнат в Турция и от там - до по-далечни и свободни хоризонти?

Дълбоко и искрено уважавам нашия президент Румен Радев, разумен и отговорен държавник, но той е бил зле информиран от своите съветници, преди да посети Израел, за да изрече там патриотарски думи, за които от Тел Авив български евреи ми счупиха телефона - сякаш аз съм му  подшушнал тази розова басня за "спасението"! Съжалявам, че никой не му е казал истината за оцеляването на част от  евреите в тогавашна "Обединена България" - печална истина, която днес е дълбоко деформирана и  фалшифицирана! И разказано ли му е, ако случайно не го е знаел, как трима президенти на Франция по време на своите мандати  се извиниха за това, че френската полиция на места е сътрудничила на нацистите при издирването на укрили се евреи, извиниха се за деянията на  колаборационистите маршал Петен и Даладие и дори заради символите на Френската република (RF) по вагоните за добитък, с които са били депортирани френските евреи! И че сегашния централен площад в Скопие, в центъра на който язди коня си учуденият Александър Македонски, до Девети септември 1944 г. се е наричал "Площад Цар Борис Трети Обединител", че моите приятели Гочо Гочев и Дако Даковски са организирали там театър "Иван Вазов" с актьори, командировани от вътрешността на страната? И че цялата администрация, учители и всякакви общински, пощенски и всякакви други служители, са били командировани от вътрешността на стара България - в противоречие на безсрамната и цинична лъжа на акад. Георги Марков, че онези земи са били под германска администрация и че тогавашна фашистка България нямала пръст при депортациите и унищожението на тамошните евреи! И когато след Девети окъсаните и обосели евреи се завърнаха в разграбените си жилища в София, само американската благотворителна организация "Джойнт" ги подпомогна с дрехи и лекарства. Зададе ли си някой въпроса защо българските евреи - дълбоко и от векове  интегрирани към България и българската съдба, масово се изселиха в новосъградената държава Израел, където се зародиха немскоезични, рускоезични и полскоезични общности, а в Яфо до неотдавна можеше да се чуе само българска реч, но никъде френска, холандска или италианска?  

Продължавам да мисля, че истината, колкото и горчива да е тя, съпричастието, солидарността  и споделената мъка са едно прочистващо, по-достолепно и патриотично поведение от патриотарството на онези от Луковмарш или на "патриотите" от управленската коалиция, които гордо са се снимали в лагера Бухенвалд с вдигната по хитлеристки ръка. А прикриването или унищожаването на  неудобни за някого исторически документи е национално престъпление. Българска телевизия притежава един уникален филмов документ за депортацията на евреите, заснет от пионера на българската кино-документалистика Васил Бакърджиев, работил през 1943 г. в Скопския народен театър. Защо тази лента досега е укривана и непоказвана, а при опита на американска кинокомпания да я придобие е поискана такава колосална сума, че тя да се окаже от намерението си?         

Знам, че и този път моите думи ще бъдат приети кисело и че всеки иска той или неговите предци да бъдат спасители. Съжалявам, но аз знам коя армия ме е спасила  и измъкнала  от килията на осъдените на смърт! Затова нека завърша отново с трагическите думи на великия апостол на българската Голгота:

                                                       "НАРОДЕ ????"

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 385

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 333

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 363

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ