И никой да не ми говори за пари!

Парите, животът на парите, властта и силата на парите... Хората, животът на хората, силата и слабостта на хората... Това са темите, които през призмата на сатирично-иронична усмивка изследва Здравко Митков в постановката си по великолепната комедия "Волпоне или Лисицата" на английския ренесансов автор Бен Джонсън, на сцената на Сатиричния театър. Пиесата на Бен Джонсън, съвременник и приятел на Шекспир, е един от най-добрите образци на английската комедия от ХVІІ век. и веднага след първото си представяне през 1606 г. в Лондон има огромен успех сред публиката. Оттогава заплетената и остроумно конструирана интрига за мнимия болен Волпоне и неговите пари неизменно се играе с успех по европейските сцени. Сигурно защото и досега историята за венецианския богаташ Волпоне, който се преструва, че е на прага на смъртта, за да привлече и измами многобройните претенденти за наследството му, като се надсмее жестоко над тяхната алчност, продажност и глупост, предизвиква горчив смях и размисъл.
Слугата Моска умело забърква коктейл от съблазни, лъжливи обещания за богатство и охолен живот и приканва адвоката Волторе, лихваря Корбачо и търговеца Корвино да опитат от него. Опиянени от перспективата да станат единствени наследници на умиращия Волпоне, и тримата са готови на всичко. Обаче в сметките им не влизат още две действащи лица в тази "човешка комедия" на нравите - хитроумният Моска, който в крайна сметка измамва всички и на финала възкликва: "Музика!.. И никой да не ми говори за пари!", и фриволният и неуправляем характер на златото.

Героите в историята за Лисицата и нейните жертви

Поразителен е съвременният дух на тази комедия, също както и майсторството, с което са изградени ярките, запомнящи се характери на всички действащи лица. В този спектакъл на Здравко Митков акцентът е поставен именно върху, уви!, непреходната актуалност на темата за властта на парите и нейните съвременни проявления, защото всички герои и ситуации в това представление са поразително съвременни. Това е според мен най-сериозното постижение на режисьорската работа в представлението - без формално да осъвременява класическия текст, модерно и съвременно да проблематизира герои и ситуации. С помощта на комиците е много по-лесно да се огледаме и да се надсмеем над себе си - с крехката надежда, че някой ден може и да се променим. А когато тъжни неща се разказват от най-смешните актьори, имаме гаранция за много хумор и безкрайна забава, отбелязва режисьорът. Осланяйки се на комедийния талант на Георги Мамалев, Димитър Живков, Мартин Каров, Стефан Щерев-Чечо, Антон Радичев, Нона Йотова, Жанет Иванова, Михаил Сървански, Добрина Гецова и Кирил Ефремов, той създава представление, което добавя една интелигентна, стойностна и смислена черта към творческото лице на Сатиричния театър.

Антон Радичев в ролята на лихваря Корбачо