И ние като големите

На фона на строяващи се американски военни и леещи куршуми сирийци, България трябва да избере страна. Към границата ни вече прииждат тълпи от бежанци. Които нямаме готовност да посрещнем.
Колкото и да ровим глава в пясъка, няма как да избегнем отговорността от поемането на позиция за евентуална военна намеса в Сирия. Остана впечатлението, че премиер, правителство и външен министър са срещу военните действия. Президентът го игра ербап и заяви, че позицията му съвпадала с тази на Обама и Оланд. Иначе казано - отупайте пушките от прахта. Eвроатлантическите партньори подвиха крак, осъзнали недотам добрите си позиции, и Росен Плевнелиев проплака, че не бил разбран правилно.
Обща позиция по казуса "Сирия" ще има до седмица, работя по нея, закани се президентът. Но отказа да свика КСНС по темата. Как точно ще се постигне общ консенсус? В КСНС освен представители на парламентарните партии са премиерът, 4 министри, шефовете на всички спецслужби и началникът на отбраната. Какво по-добро място за изработване на тежка държавна позиция на базата на актуална и специализирана информация за готовността на страната да участва в битка? Президентът чака незнайно кого. Вече си приписа "сходни позиции" с кабинета. "Дори големите сили бързо променят позициите си", оправдава се той.
Г-н президент, те са големи, а ние - малки. Трябва да мислим, преди да скачаме в битка, защото големите батковци лесно могат да ни напляскат.