13 Август 2020четвъртък18:14 ч.

И Испания се срива

Иберийската страна затъва все по-дълбоко в тресавището на кризата на системата

/ брой: 186

автор:Иван Аладжов

visibility 1154

Провалът на капитализма като стопанска система днес за пореден път се проявява в предизвиканата от актуалната икономическа и финансова криза растяща безработица по целия свят. С около 21% в Испания тя е сред най-високите в Европа. Макар и в началото на юли испанското министерство на труда да отбеляза, че официалният брой безработни през юни все пак е спаднал с 1,6% на 4,1 милиона. Но това е само временно явление, свързано с туристическия сезон и се дължи в голямата си част на допълнително наетата в сектора на услугите работна ръка. В сравнеие със същия месец от предната година броят на безработните продължава да е с 3,5% по-висок.
Делът на безработните в Иберийската страна е над 2 пъти по-висок от този в ЕС, където 9,3% от трудоспособното население е без работа. Драматичността на ситуацията на испанския трудов пазар става още по-ясна, ако се вземе пред вид, че преди избухването на кризата, в средата на 2007 г., броят на безработните беше малко над 2 милиона. Това означава, че за 4 години армията от търсещи работа се е удвоила. Най-тежко засегнати са младежите под 25 години - безработицата сред тях гони 45%.

Полицията на няколко пъти брутално атакува демонстриращите в Мадрид

Освен това още над 4,5 милиона са нямащите работа, които поради т.нар. "мръсни" трудови договори, на които са работили преди, днес са лишени въобще от всякаква помощ, която и без това се изплаща само ограничено време и не се обхващат от статистиката.
Необикновенно високата безработица е резултат от спукването на спекулативния балон на пазара за недвижими имоти в Испания и на неолибералната "реформа", която проведе социалдемократическото правителство в Мадрид в отговор на икономическата криза. Подобно на САЩ, Великобритания и Ирландия и на Иберийския полуостров се разви спекулативна еуфория в сектора на недвижимите имоти, която до 2008 г. играеше ролята на двигател на икономиката. Строителният бум на основата на достъпни кредити създаде първоначално много работни места и позволи Испания да постигне годишен икономически ръст от 2,8%, докато за цялата еврозона той беше само 1,5%. След гръмването на спекулативния балон испанската икономика потъна в дълбока рецесия през 2009 и 2010 г., която днес прерасна в стагнация - през първото тримесечие на 2011 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се увеличи само с 0,3%.
Земетресение в строителния сектор, глобална криза, мизерия. Така може да се опише съдбата на милиони испанци днес. Купувайки жилище на кредит през предходните години на икономически бум, много от тях се превърнаха в заробени от банките длъжници до края на живота си. А броят на тези, които във времената на криза не могат да обслужват кредита си, расте лавинообразно. През първите 3 месеца на годината в Испания принудително са опразнени 15 500 жилища. Това представлява тройно увеличение в сравнение с предкризисната 2007 г. Като проблемът вече засяга над 400 000 семейства в цялата страна. Само в столицата Мадрид дневно властите отнемат по 25 апартамента. А по електрическите стълбове навсякъде в страната са разлепени листове, на които безработни предлагат услугите си, като занаятчии, градинари, болногледачи или чистачи срещу минимално възнаграждение. Често с разкривени букви по обявите пише: "Търся работа, трябва да храня семейство. Правя всичко, изрядно и евтино". В цяла Испания опашките пред кухните за бедни стават все по-дълги. Още от ранни зори първите се нареждат за храна пред църкви, помощни организации и различни граждански инициативи. Съдбата на всички тези изпаднали в беда хора е почти една и съща. Привидно благосъстояние в годините на икономически бум в Испания. Покупка на жилище чрез заем. После следва цунами в сектора на недвижимите имоти. След него и загуба на работното място. Банката запорира жилището. И сега: "Нямам пари дори за памперси на бебето", казва отчаяна млада испанка. "Живеем при приятели. Две семейства в една дупка с две стаички срещу безбожно скъп наем."
Испания, която и преди държеше европейския рекорд по безработица, инвестира през изминалите години над 150 милиарда евросубсидии в нови магистрали, жп линии и крайбрежни алеи. Паралелно се издигаха огромни бетонни квартали, от които всъщност никой нямаше нужда. Построиха се извънредно много и прекалено скъпи жилища. Когато най-важният икономически двигател, неимоверно надутият строителен пазар, рухна, се срина и цялата тази мечта за благосъстояние на кредит. А разрухата в сектора на недвижимото имущество, започнала преди 3 години и продължадаща до днес, повлече към пропастта цялата икономика, както и държавните финанси.
Нарастващата сенчеста икономика, достигаща 25% от БВП на страната, както и взривообразният скок на държавните разходи, предизвикан от кризата, се изрази в бързо увеличаване на бюджетния дефицит, който 2009 г. превиши 11%, а 2010 г. успя да намалее до 9,2% от БВП.
Конфронтиран с нарастващите задължения на държавта, които макар и да не са прекомерно големи (61% от БВП), но със задлъжнялостта на гражданите и фирмите вече надминават 240% от БВП, както и с повишаването на лихвите по държавните облигации, социалистическият кабинет в Мадрид се подведе по духа на времето и прибягна до спешни неолиберални мерки за икономии, които обаче са изцяло за сметка на трудовите хора. През 2010 г. бяха повишени данъците и направени съкращения на социални придобивки за 15 млрд. евро, които включваха намаления на заплатите, масови уволнения в административния сектор, както и повишение на ДДС. Освен това преди няколко седмици социалдемократизираното правителство на Сапатеро обяви повишение и на възрастта за пенсиониране на 67 години и предупреди за следващи мерки в тази посока. А за да постигне набелязаното ниво от 6% от БВП за бюджетния дефицит през тази година, то планира и широкомащабни приватизации. В контекст на тази антисоциална политика е разбираема загубата на социалистите на месния вот през пролетта на т.г. и най-вероятно тази тенденция ще се запази и на предстрочните избори през есента.
Тези неолиберални действия на кабинета засилиха спада на вътрешноикономическата конюнктура и доведоха до намаление на приходите от данъци, които само за първото тримесечие на т.г. спаднаха с 16,2% спрямо същия период на м.г. А бруталната антисоциална терапия, на която Испания бе подложена от социалдемократите, повиши безработицата до нива, близки с тези от края на франкистка Испания, без да очертае перспектива за намаление на лихвения товар при рефинансиране на дълга чрез продажбата на държавни облигации.
И въпреки че испанското правителство доскоро категорично отричаше, че португалската дългова криза може да прескочи и в Мадрид, опасността от банкрут на петата икономическа сила в ЕС става все по реална. Спасение не дойде и от финансовите пазари. Средната лихва на испанските облигации през юни достигна 6%, най-високото ниво от приемането на страната в еврозоната. Тя вече е повече от двойно по-висока от тази за Германия и е само с 1 процент под нивото, при което Гърция бе принудена да поиска финансиране от ЕС и МВФ.
И докато на испанското население се сервират все по-нови пакети от мерки за икономии, правителството подкрепя с милиардни помощи прогнилия банков сектор. А тъкмо той бе онзи, който докара ипотечната криза на Иберийския полуостров, щедро кредитирайки строителния бум. По време на неговата кулминация по средиземноморското крайбрежие на Испания се строяха по 14 жилища на 1000 души от населението, при само 7 в САЩ и 3 във Великобритания. След спукването на спекулативния балон се разрази катастрофален спад в цените на недвижимостите до 70% и вълна от отчуждавания заля нещастните собственици на новопостроените имоти. В края на този апокалиптичен процес испанските банки се оказаха притежатели на планина от негодни ипотеки, но без ликвидни средства. А рисковете при продажбата на недвиижимите имоти продължават да съществуват и да създават затруднения, което поражда необходимост от 35 до 50 милиарда евро помощ за покриване на нуждите на банките за финансиране на икономиката и държавата.
Принуден да стори това, Мадрид осигури средствата за тази цел, при това с възможност за разширението им до близо 100 милиарда евро. През миналата година залитащите банки и спестовни каси получиха 11 млрд. евро от бюджетния фонд за реструктуриране на банковия сектор. Тази финасова помощ се равнява на 2/3 от сумата за "пакета от икономии", предвидени за 2010 г. През настоящата година трябва да бъдат напомпани още 30 милиарда в банковия сектор. Тези процеси се съпровождат и от форсирана държавна политика за концентрация и окрупняване на финансовите институти. При обединяването на 7 изпаднали в затруднение спестовни каси през 2010 г. в тях бяха налети публични средства за 4,6 милиарда евро.
Но както изглежда, проведените досега реструктуриращи мероприятия не постигнаха целта си за стабилизиране на сектора. Това се потвърди и от извършения през юли т. г. "стрес-тест" на финансовите институти. На него пропаднаха общо 6 испански банки. Няколко дни след обявяването на този бламиращ резултат в сектора се напомпаха нови 2,8 милиарда, а "Средиземноморската спестовна каса" мина под държавен контрол. Централната банка обяви, че поне още 4 финансови института се нуждаят от 5,4 млрд. евро помощ. И най-лошото на тази безкрайна сага е, че краят й въобще се не вижда, защото пазарът на недвижимости продължава да е нестабилен и продажбите все още стагнират - само през май те са с 18,3% по-малко в сравнение със същия месец на 2010 г.
Затова не е очудващо, че цялата тази отчайваща икономическа и социална ситуация в Испания породи бурни протести на населението, които кулминираха в сблъсаци с полицията. Зведообразният марш на движението на "Гневните" (15-М) от провинцията към Мадрид беше посрещнат с приветствия от десетки хиляди поддръжници и симпатизанти на централния площад на столицата "Пуерта дел сол". По време на продължаващите вече седмици маршове активистите на това все още младо антисистемно движение изразяват своя протест срещу растящата безработица, свързаното с нея обедняване на широки кръгове от населението и срещу ширещата корупция. Освен исканията за истинска демокрация "Гневните" издигат вече и принципна критика срещу капитализма. А водещият лозунг на демонстрациите им е: "Не кризата! За всичко е виновна системата"!
И дали вследствие на всичко това Испания няма да се окаже четвъртата страна от еврозоната, която ще се наложи да търси помощ, за да не фалира? А ако се стигне дотам, това може да взриви спасителния фонд на ЕС и въобще целия Евросъюз.

 

Тотален провал на летния сезон

автор:Дума

visibility 648

/ брой: 154

Задават се по-скъпо парно и топла вода

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 154

Нова ядрена мощност - приоритет на държавата

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 154

Къщите около София са най-търсени в пандемията

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 154

Човечеството върви към нова световна война

visibility 647

/ брой: 154

Бил ли е масон цар Борис III?

автор:Христо Георгиев

visibility 396

/ брой: 154

За уродливостта на нормалното

автор:Владимир Георгиев

visibility 293

/ брой: 154

Българи срещу българи

автор:Петра Ташева

visibility 247

/ брой: 154

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ