И чупи се воля и дух под хомота...

След тридесет години газене в калта на "демократичния преход" се оказа, че сме се върнали в дебрите на българската следосвобожденска действителност от края на ХIХ век. Преминалите местни избори бяха ново издание на политическата реалност с главен герой Бай Ганьо. Имаме си и огледален образ на безсмъртния литературен герой на Алеко - българския премиер. Ако Плевнелиев се оказа преродена ирландска пастирка, Борисов си е ново издание на знаменития дебелашки литературен герой. 

Проблемът е, че в своите шепи Борисов стиска все повече не само изпълнителната, но и всякаква друга власт в България - парламентарната, съдебната, местната, та и т.нар. четвърта власт.

Резултата го виждаме всички - едно гигантско счупено яйце, от което изпълзя на светло цялата порочност на днешното българско управление. Отминалите местни избори показаха недвусмислено, че пазарът на изборни гласове е част от непоклатимия сектор на черната икономика. Чуха се тук-там подмятания, че българският народ бил много подкупен. Безрезервната 95-процентова подкрепа за гербаджиите в ромските махали и квартали обаче по-скоро показва нещо друго - през изминалите тридесет години "демокрация" и пазарна икономика българският народ бе докаран до унизителното положение да бъде най-бедният в цяла Европа. Част от народа ни,  притесняван и обиран всекидневно с растящите цени и такси, срещу 20-30 лв. е готов да размени изборния си глас. Както някога Дядо Вазов бе възкликнал в своето стихотворение "Елате ни вижте":

И чупи се воля и дух под хомота...

Човекът словесни паднал е до скота.

В преходния период немалко наши сънародници изгубиха работа, дом, здраве. Обособи се неусетно и у нас съсловието на клошарите, изпаднали в пълна социална изолация, изгубили надежда за професионална реализация и за семейно щастие. Хора, отхвърлени, но не от обществото, а от грубата и жестока капиталистическа действителност. Пазарната икономика се оказа безмилостен валяк, който премачка и продължава да мачка милиони българи. Все повече си мисля, че Маркс трябва да се изучава и днес в България, както се изучава в... Сорбоната. 

Лошото е, че Маркс е изгонен от българските учебни програми, младите не знаят защо той бе обявен за мислител номер 1 на света, не знаят защо се помни това име. Нещо повече, дори в самите социалистически и комунистически организации Маркс не се изучава, неговите трудове остават непознати. А от това печели частният финансов и промишлен капитал, променил с ефектна пластична операция своята физиономия и обявил се за неолиберален. Разбираемо - бедните хора са по-лесни за обработка, трудът им е евтин, а техният изборен глас просто се купува за по някой лев..

Бай Ганьо може да свали калпака, да развие пояса си, да изуе потурите, но от собствената си кожа, дори и след пластична операция, няма как да се измъкне.