И Ботев не пожалиха при "ликвидацията"...

Кръстьо Трендафилов

От 1989 г. до днес често ми се е налагало да давам отговор на този въпрос. За безвремието в развитието на града много хора, особено от ръководителите му, в годините на прехода се оправдаваха с наследството, с миналото на града, с липсата на средства и др.

За разрухата в първите години след    "избухването" на демокрацията дори тези, които активно участваха в разграбването на града и селата в общината, все по-често започнаха да признават вината си с уговорката, че причината все пак са бившите комунисти и ДС! Последните десетина години, особено след влизането ни в ЕС, даже в предприсъединителните години, нещата започнаха да се променят. Бюджетът на общината се увеличаваше ежегодно. Различни общински структури участваха, с променлив успех, в реализирането на проекти с привлечени отвън средства.

Какво оставихме на демократите през 1989 г.

Град с население над 80 000, общината със 102 000 души. В трудоспособна възраст бяха 57 370 души, заетите бяха 62 952, от тях - в материалното производство 42 773 души, 20 608 - в промишлеността, и 5903 в селското стопанство.

Обща дължина на улиците 141 км, от тях 137 покрити с асфалт и паваж. Оставихме реализирана първата в страната пешеходна улица с оригинална настилка от мрамор, бял врачански камък и червен пясъчник. Построени и функциониращи все още театър с три салона; музей с картинна галерия; младежки дом; дом на техниката; дом на професионалните съюзи, всички изпълнени по проекти на най-добрите архитекти от областта и страната; нова сграда на първостепенната окръжна болница с поликлиника, нова автогара и др. 

За всички деца до 6-годишна възраст имаше модерни детски ясли и градини, половината с вътрешни басейни, 13 нови учебни сгради, отговарящи на тогавашните изисквания за водене на учебните занимания. От 1936 до 1962 г. в този град не беше строено училище. Най-големият проблем години наред беше липсата на жилища, в края на осемдесетте години жилищна криза вече нямаше - на всеки жител бяха осигурени 16,9 квадратни метра жилищна площ. 

Независимо къде съм работил, 60 години живея във Враца. Винаги съм се вълнувал от това, което става в града - искрено съм се радвал на хубавите неща или възмущавал, когато виждам неразумни решения на управляващите. През  последните 10-15 г. за града се осигуриха много средства, от държавата и еврофондовете, всички, в крайна сметка, от българския данъкоплатец. Обновиха се и обзаведоха със съвременни средства за обучение училищата, но децата учат на две смени, въпреки че са половината от тези до 1989 г. В същото време нови учебни сгради пустеят и се рушат. 

Трудно ми е да приема каквото и да е обяснение

Някога първостепенната окръжна болница сега е пред фалит. Отделенията са останали без специалисти, а тия, които все още останаха, не получават редовно заплати и работят с остаряла трудно поддържана апаратура. Общинският съвет, кметовете на общината в последните 10 г. и областните управители проспаха времето, когато здравеопазването в града и областта вървеше към "ликвидация", явно със съдействието на заинтересовани лица. Оказа се, че здравето на "електората" не ги е вълнувало през годините на прехода. Сега се видя, че общинското и областните ръководства са безсилни да принудят собственика на болницата - МЗ, да изпълни задълженията си, а болните врачани пътуват до Монтана или София да се лекуват. Ако оцелеят по пътя.

Сградите в Етнографския комплекс се рушат. Подпокривните конструкции са изгнили и често падат старите турски керемиди. Това не пречи общината да организира сватбени ритуали  и да отделя пари за атрактивни прояви, но за ремонт и поддръжка на сградите в етнографския комплекс пари няма, по-скоро няма разбиране и воля малкото съхранено от средновековието на града да се запази. 

На площад "Христо Ботев", непосредствено пред паметника на поета, по два месеца се монтира ледена площадка, която пречи не само да се вижда нормално монументът, но и за рождения ден на Ботев да бъдат поднесени цветя. За всеки празник пред паметника се монтират палатки за кебапчета, кюфтета и бира, а за Великден се монтират кичозно боядисани яйца, наистина по-малки от яйцето, което Плевнелиев поднесе на Папата, но достатъчно големи да впечатлят децата да се снимат до тях, докато паметникът е потънал в панаирджийската украса...

Напоследък се строят немалко сгради в централната зона на града. Прави впечатление как често се нарушават приетите и утвърдени преди квартално застроителни планове, с които се целеше градът да има свой характерен облик. Грубо се нарушават авторските права, когато се пристъпва към ремонт или преустройство на характерни сгради. Типичен пример е случаят с Туристическия дом, построен по проект на арх. Савов, а таваните и обзавеждането бяха направени от семейство известни художници от столицата. Стълбището на Дома на техниката е разрушено, в единия край е монтирана като грозна кръпка дървена барака; детската площадка зад паметника на Ботев е премахната, теренът е покрит с десетки кубици бетон в нарушение на проекта на авторите на архитектурните елементи, свързани с изграждането на паметника. Имам чувството, че в последните години градът няма главен архитект. На петдесетгодишнината на Младежкия дом валеше дъжд, в приемното помещение бяха наредени легени, а това е представителната сграда, в която се приемат най-високопоставените държавни ръководители и гости, гостуващите театри и артисти от страната и чужбина.

Ако имам власт 

бих наредил да закрият жп гарата във Враца заради ползваната тоалетна, която е срам за всяко учреждение, особено за входната врата на областния град. Това явно не прави впечатление на общинското ръководство и санитарните органи, може би защото няма все още "чума"? В изпълнение решение на правителството и във Враца започна "саниране "на жилища. Не коментирам колко е правилно и справедливо това решение. В града са санирани 15 жилищни блока, 4 детски градини и обществени сгради, от тях 2 или 3 са панелни. Болшинството са в центъра, строени монолитно, с централно парно, които най-малко се нуждаят от този вид саниране, но те се виждат и носят похвали за общинското ръководство. Панелните жилища в кв. "Дъбника", чиито срок на годност изтича и където живеят много от "работещите бедни", явно не вълнува общинските управници.

За интегриран проект "Воден цикъл Враца" общата стойност на втората фаза  надвишава 57,7 милиона евро, от които  финансовата помощ от ЕС е около 35 милиона. С изпълнението на този проект  загубите трябваше да намалеят с 65%, което да доведе до намаляване цената на ползваната вода и устойчиво водоснабдяване. За съжаление парите са усвоени, обектът не е завършен, цената на водата се повиши и качеството се влоши.

По оперативна програма "Региони в развитие "се изпълнява проект за  "Обновяване на пешеходната зона" на стойност 23,3 милиона. Бяхме не само изненадани, а направо втрещени, когато започна изпълнението на същинската част на проекта! Навлезе тежка техника и започна да кърти и разбива цялата настилка - масивни мраморни плочи,  плочи от най-търсения у нас и за износ бял врачански камък, 5 сантиметра дебели керамични плочи, поставени преди по-малко от 10 г., гранитни павета, които практически са вечни - всичко се разбиваше и извозваше като строителен отпадък. В един момент някой се засрами или смути от реакцията на гражданите и здравите плочки се подреждаха на палети и някъде са съхранени може би? За мен и не само за мен чашата преля, когато  започна "обновяването" на площад "Хр. Ботев". Технологията е същата! Специалистите, които познават новия проект, заедно с авторите на проекта на доскоро съществуващия площад, са се опитали да спрат това безумие, но без резултат. К. Каменов, кмет на общината, обясни, че е провел разговор с "управляващия орган", който се е съгласил само да се подменят предвидените по проект материали за настилка с нови от екструдиран бетон, каквито ще са на площадите в Плевен, Бургас и още осем града. Във всеки град има поне един площад, който е емблематичен с история, с който се различава от другите градове. За Враца това е площад "Хр. Ботев" и не само за Враца. 

Това е единственият площад в България, а може би не само в България, на който за първи път след освобождението е построен паметник 

на Българин от българи

и за 70-80 години са издигани  последователно три паметника на една и съща личност! Мястото на първия е определено в 1888 г. - "защото там е била изложена за поругание главата на   българския патриот, спасител, поет и революционер Христо Ботев". Скулптор е Густав Еберлайн, пространството е оформено от Фердинант Будек, окръжен инженер. Открит тържествено от княз Фердинанд през 1890 г. Веднага след откриването се заражда идеята за нов паметник. Тогавашната преса пише: "Цял скандал е във Враца с паметника на Българския патриот - фигури, пиедестал, плочи, надписи - здраве му пиши".  Алеко Константинов: "Паметникът на Ботев, издигнат всред един длъгнест мегдан, макар и обиколен от дребни и вехти къщи, не прави очакваното впечатление". През годините след войните пространството около паметника търпи сериозни промени. Създава се комитет за издигане на нов паметник 1924 г. Старият не отговаря на "пламенната фигура на народния герой", още повече, че при разширението на площада той остава в ъгъла. След изграждане на "временния" на Ботев, социалистическото ръководство на града започва работа по изработването на конкурсна програма и се обявява конкурс за: "нов паметник на Хр. Ботев и неговата чета и преустройство на  площадното пространство". Новият паметник е открит на 2 юни 1964 г. с частично реализираното площадно пространство. Автор на скулптурата е лауреатът на "Димитровска награда" Владимир Гиновски, а архитектурните елементи и площадът са дело на архитектите Иван Иванчев и Делчо Сугарев.

След построяването на паметника центърът на Враца сериозно се променя, налага се идеята за максимално съхраняване на сътвореното, почти  незабележими корекции в обемно-пространствено отношение и коректно към предишните автори допривнасяне на елементи и детайли, наложени от времето, в което живеем. Деликатен момент в реконструкцията е подборът на материалите, особено настилката заради важността на обекта и неговото национално значение. Проектантското бюро "КАВЕ" се справи много добре с високите изисквания на възложителя.

На този площад е звучало словото на дъщерята на Ботев, на всички държавни мъже през годините и на много високопоставени гости на България. На този площад всяка година на 2 юни българският народ, представен от своите държавни и партийни ръководители, застава пред великия българин, еманация на народния дух, на народната орис и въжделение за свобода и справедливост, на "светлий разум".

Този площад вече не съществува

Гранитните плочи и павета от "официалната" част на площада са изкъртени, извозени като строителен отпадък, само в тази част паветата са над 35 000 - дано да не са заминали за някоя "къща за гости". В преходната част също е премахната настилката и цялото пространство пред паметника е от циментови плочи, произведени в с. Григориево, общ. Елин Пелин. Настилката е една и съща пред паметника и пред пицарията, пред паметника и пред общината, пред паметника на светите братя "Кирил и Методий" и Италианския ресторант... Очевидно за кмета и проектантите тези пространства имат еднаква значимост.

Подобна съдба очаква цялата пешеходна зона от читалището до търговския център "Суми". И тук настилката над 90% е здрава. Голяма част е изпълнена от естествени материали, от керамични и циментови блокчета с различни размер, материали, доказали издръжливост въпреки нещадящата  експлоатация и капризите на времето. 

Досега се възмущавам от безотговорното пилеене на финансов ресурс, с който само се увеличава дългът на българина, от престъпното унищожаване на създаденото от нашите бащи и майки и задължаване нас и нашите деца да плащаме. За тези действия трябва някои хора да бъдат съдени. Но може би това е демонстрация на "проспериращата" държава, която може да си позволи лукса да сменя вековни настилки през десет години с нови еднообразни циментови плочи във всички "региони в развитие". В богатите държави това не става. Интересно защо?

Другият проблем е още по-страшен, подмяната на идеята, на характера на пешеходната улица по-късно след разширението на вече "пешеходната зона". Когато се изгради през 1972 г., улицата беше като застлана с тъкана черга. Оценявайки предимствата на пешеходната улица, градските ръководства решиха да се разшири и обхване почти цялата централна част. Настилката като черга прерасна в мозайка от фигури от традиционните за нашия Северозапад килими. Днес това подлежи на подмяна с "красивите" сиви бетонни плочи от Григориево...

Калин Каменов може да се гордее, че ще остане в историята на Враца като кмет, който окончателно е "ликвидирал" част от наследството от социализма в този град. Да очакваме разрушаване на следващите обекти.