И без да давам интервюта, зрителите ме обичат

Лидия Федосеева-Шукшина е известна театрална и киноактриса, народна артистка на Русия, вдовица на известния съветски режисьор и писател Василий Шукшин. За голям принос в развитието на театъра и киноизкуството, както и за публичните си изяви и позиции през 1998 г. е наградена с орден "За заслуги пред Отечеството", IV степен". За ролята си във филма "Балада за Янушик" получава полски Орден на изкуствата. С медал "За заслуги пред обществото" е удостоена през 2009 г.
Лидия Федосеева-Шукшина гостува в България по повод Седмицата на руското кино, която, както ДУМА писа, се провежда в София, Пловдив и Бургас.

- Лидия Николаевна, моля, кажете защо 8 години не сте давали интервюта? С какво са ви обидили журналистите или отмъщавате за нещо само на руската преса?
- Боже опази! Не отмъщавам на никого и за нищо! Просто това не ми е интересно! Задават ми се едни и същи въпроси. Когато имах юбилей, всички телевизии искаха да снимат филм за мен. Беше ужасно. А и колегите ви от жълтата преса все се стремят да изровят някаква пикантерия или направо си измислят. С такива хора не ми е интересно да разговарям!
- Но нали знаете, че зрителите и почитателите ви искат да научат нещо повече за вас. И е по-добре то да е от самата Лидия Федосеева-Шукшина...
- Точно с тези аргументи всички журналисти се опитват да ме убедят, че "хората искат да знаят" какво правя. Някои дори пари ми предлагат...
- И по този начин ли се опитват да ви убедят?!
- И по този. Или казват: "По молба на зрителите..." Зная ги аз тези техни "врътки", тези "молби". Наясно съм, че и без интервютата зрителите ме обичат.
- Наричат ви звезда на съветското и руското кино...
- Не я харесвам тази дума. Боже опази! Звездите са на небето! На мен ми е интересно да живея, да наблюдавам какво става в киното, в страната. Боли ме душата обаче за известните ни актьори, прочули се през 70-те и 80-те. Те не се появяват никъде, никой не ги кани да се снимат, тежко им е. Някои се опитват да се задържат на театралната сцена, да играят в спектакли. Защото идва моментът, когато е важно не само творчеството, но и парите.
- Не сте за първи път в България. Какво си спомняте от предишните ви идвания тук?
- Най-знаковото ми гостуване в България е свързано с международния кинофестивал във Варна. През 1974 г. бяхме поканени да представим "Калина алена" в категорията за чуждестранни филми. Помня, че българската публика бе разтърсена и потресена от "Калина алена". Бях тук, когато се случи трагедията със съпруга ми - Василий Шукшин. Разбира се, аз нищо не знаех, никой нищо не ми е казал, че ме е застигнала най-голямата трагедия в живота ми, случило се е най-лошото с Василий Макарович... И се канех да си замина по-късно от предвиденото. Качиха ме обаче в самолета за Москва и едва като кацнах, видях, че хората ме гледат със страшно сериозно изражение, лицата им бяха много печални... Посрещнаха ни няколко души от екипа на филма "Те се сражаваха за Родината" (Шукшин безвременно напусна този свят именно по време на снимките на тази творба - б.р.). Жените бяха със зачервени очи, мъжете - небръснати... Но аз отново нищо не разбирах. После вече ми обясниха каква невероятна трагедия се е случила в моя живот, докато съм била в България. Но независимо от това винаги с радост приемах да гостувам в страната ви още и още, и още...  Нещо повече - ще ви кажа откровено, че си купих апартамент в Поморие. Няма да живея в него, а ще идвам, когато е топло, на почивка. Така че лятото, когато е горещо, най-вероятно ще съм в България.
- А защо решихте да си купите жилище именно в Поморие?
- Тази година ме поканиха на почивка тук. Бях на морето и си помислих, че ей сега ще ми налетят всички да ми искат автограф. Но не беше така! Почти всеки, който разговаряше с мен, ме питаше: "На почивка ли сте тук или ще си купувате жилище?" Така че след това "масово предлагане" да си купя апартамент тук, ме зарибиха (смее се). Имах чувството, че в Поморие живеят само руснаци. Всички ме поздравяват на руски. Личи си, че ни обичат тук, храната е много прясна, вкусна. Подканих и доста мои колеги да си купят жилище в Поморие, разбира се, без всякакви облаги за мен. Във възторг съм от България! Тук не всички ме познават, не ми досаждат. А аз обичам, когато не ме разпознават, иначе ми е някакси дискомфортно. Чувствам се добре в България.
- Затова ли решихте да приемете поканата и да дойдете за Седмицата на руското кино тук?
- Казаха ми, че освен в София и в Пловдив ще ходим и в Бургас. Та се възползвах, взех си одеяла, възглавници, чаршафи за новия апартамент в Поморие (смее се). Колегите ме гледаха странно, като видяха огромния ми куфар, който бе най-големият от всички. Нали уж само в 3 града ще ходим, а съм взела голям багаж. Казах им: "Не се притеснявайте, тук са не само дрехи, всичко е за апартамента"...
- Как живее актриса като вас във времена на криза?
- Слава Богу, все още мога да работя. Продължават да ме канят за творчески вечери, но рядко приемам. Достатъчно ми е, че обикалям Русия и чужбина със спектакли, въпреки че и това за мен не е много лесно. Снимам се - участвам и във филми, и в съвременни сериали, които напоследък са доста. Е, по-рядко ме канят вече - получавам предложения предимно за роли на баби. Но за нас - актьорите от по-старото поколение, вече се пишат все по-малко сценарии. Дори за ролите на баби предпочитат да вземат по-млади актриси. Помня, че когато бях сравнително млада и ме канеха да се превъплътя в образа на по-възрастна жена, все казвах: "Има време, ще успея да изиграя баба".
- Как ще коментирате факта, че днес телевизиите излъчват основно сериали, а стари филми показват доста рядко, предимно по повод някакъв юбилей?
- Старите филми не са рядкост по руските телевизии, обаче, както и вие правилно забелязахте, наистина показват доста сериали. Но аз се отнасям към това съвсем нормално. Най-важното е да се снима, актьорите да имат работа. Друг е въпросът, че изобщо не гледам сериали, дори тези, в които аз самата участвам. Това също не ми е интересно. А старите филми ги обичам. Въпреки че не мога да гледам, без да се разплача, "Калина алена" или "Те се сражаваха за Родината". Предпочитам изобщо да не ги гледам. Всъщност, повече обичам да чета, отколкото да зяпам в телевизора.
- А какво знаете за българското кино, познавате ли се с някой български актьор? Вашите колеги споменават често Невена Коканова, Стефан Данаилов...
- Не, нищо не мога да ви кажа по този въпрос. Изобщо не ходя на кино! Въпреки че съм президент на филмовия фестивал "Виват кино России!", който се провежда в Санкт Петербург, на много красиви места, в разкошни дворци. Догодина ще станем "пълнолетни" - ще навършим 18 години. Не каним известни личности в журито, то е съставено изцяло от зрители. И те посочват най-интересните творби. Хубавото кино може да се гледа само по фестивали. Имам няколко любими кинофорума, където ми е много интересно. Например "Дебют", който се провежда в Хантимансийск, потресаващ международен фестивал, негов президент е Сергей Соловьов. Най обичам обаче моя си фестивал, посветен на руските филми.
- Може би този форум ви е близък и заради факта, че вие самата сте родена в Санкт Петербург...
- Родена съм в Ленинград! Преживях и Ленинградската блокада от 1941 до 1943 г. Въпреки че в задграничния ми паспорт в графата "Място на раждане" е отбелязан Санкт Петербург, аз съм ленинградчанка!
- Родена сте в голям град, а повечето ви роли са на жени от село...
- Да, аз съм градско чедо, но явно съм и добра актриса (смее се).
- Споменахте, че напоследък ви канят най-вече за роли на възрастни жени. А каква баба сте за вашите внуци?
- Лоша! Но моите деца не ми се карат заради това. Внуците ме обичат, разбират, че работя, много пътувам, снимам. Те знаят, че по-добре е да не ме притесняват, да не ме обезпокояват. Но аз не ги забравям, подарявам им играчки, обаждам се по телефона... Дъщеря ми Маша има 4 деца, най-малките, близнаците, са на по 5 годинки. Те са толкова интересни! Когато съм у тях, веднага ми се хвърлят на врата.
- Значи все пак сте прекрасна баба!
- Не съм. Приказки не им чета, песнички не им пея. Но много ги обичам.
- Как реагирате, когато ви задават въпроси, свързани със съпруга ви Василий Шукшин? Сигурно ви е неприятно непрекъснато да ви разпитват за него...
- Не ми е неприятно, просто не мога да говоря за него спокойно. Усещам буца в гърлото (очите на Лидия Федосеева-Шукшина се насълзяват)...
-  Мога ли да ви помоля да дадете автограф за читателите на ДУМА...
- ДУМА? Да не сте правителствен вестник?
- Не, точно обратното.
- Разбира се, заповядайте... Искаше ми се да напиша нещо много умно, но мъдрите мисли бързо отлитат. Написах ви: "На читателите на ДУМА за спомен от срещата в България". 
- Дано има още много такива...
- Е, сега като си взех апартамент в Поморие, щом се затопли, идвам направо тук.
- А някой от внуците или дъщерите си ще доведете ли в България на почивка?
- Разбира се, нали затова го купих...