И Бареков като Доган

"Мъж стрелял три пъти пред офиса на Николай Бареков" - пълни човекът с трепет новинарски сайт, само и само да каже по-сетне: "Работих до късно, защото заедно с колегите от ръководството на "България без цензура" имахме заседание в централата. След като сме си тръгнали, един мъж  започнал да стреля в близост до кабинета ми. Приемам това като опит за сплашване и провокация! Сигурно Борисов много се е изнервил, че го нарекох подлога на ДПС. Явно някой се опитва да дърпа дявола за опашката". От което се разбира, че в тази партия се работи до късно! Противно на разпространените напоследък слухове, че там се пие до късно. Няма такава работа, моля ви се!
Човекът, дето е стрелял с газовия пищов (газов, газов, ама питайте Доган) вероятно си е забравил ключовете в офиса и е дал сигнал на охраната да му ги хвърли през прозореца. Иначе не ми е ясно защо ще стреля в близост до кабинета Му. Наивен човек или квартален пияница е въпросният тъмен балкански субект, след като знае, че, няма и два-три месеца, начело на МВР ще застане Росен Петров, за когото разбрахме от телевизора, че бил разузнавач І степен. Бог да пази българското разузнаване, въздъхна авторът и се загледа в тъмнината. За всеки случай!
Че то в България стрелбата по опоненти за свободата на Отечеството - бол! През 1925 г. анархистите в Ямбол, налютени от ставащите безобразия в страната, решили да взривят полицейския тамошен участък. И хвърлили бомба, вероятно скътана от годините на войната, в същия полицейски участък. Да, ама бомбата да вземе да се удари в черчевето на прозореца на полицейския участък и се върнала на тротоара, ако по онова време в Ямбол е имало тротоари, но това е друга тема. Та върнала се бомбата и избила сума граждани, мирни при това. След тази печална случка тамошният ръководител на анархистите въздъхнал с печал: "Абе, ние както сме я подкарали, докато го освободим тоя народ, съвсем ще го затрием, бе!" Ако не вярвате, четете Христо Карастоянов. Той ги знае тези работи повече.
Ако е вярно обаче, че там се пиело до късно, това обяснява много неща. Най-напред защо Росен Петров изглежда постоянно почерпен, като ходи по пресконференции и други места. Например в парламента. Виж Барека не сръбва и то му личи. Тая мания за величие така го е отнесла, че остава само да посяга към чашката - тогава съвсем ще прогони българите към Терминал 2, а Терминал 1 ще започне работа само по външни направления. И ще се сбъдне мечтата на момчето с тирантите, дето иска да прилича на световен водещ, как му беше името? Ъ-ъ... Карбовски! И понеже в България няма да остане и един българин, той съвсем спокойно и закономерно ще кани в студиото само цигани-изнасилвачи, за да обсъжда с тях либидото на насилника и други подобни радости. Които, очевидно го вълнуват.
И после ще се питате защо така. Ами да ви кажа - няма читав Закон за медиите! У нас всеки, който е направил предаване в коя да е кабеларка, започва да мечтае за национален ефир. Сетне почва да мечтае за новините и за предаванията в почивните дни. Оттам пътят към политиката вече е открит. Човекът е разпознаваем, около него се въртят пиари и пиарки, които го нахъсват и му сочат светли бъднини. По-нагоре - небе, както мечтаеше господин Големанов!
В любимия Запад професионалната етика не гледа с добро око на журналистите, които мечтаят да стават политици. Счита се, че самото ти призвание на журналист е призвание да бъдеш на страната на народа. На целия народ срещу бандата на политиците. Затова там политиката се страхува от журналистиката. По нашите земи няма такова нещо. С малки изключения, които само потвърждават правилото, изданията са оберкелнерът за гуляите на политиците, а журналистите - кученца под масата, на които подхвърлят огризките.
Жалко, но е така! Виждал съм го десетки пъти. Много хора загубиха уважението ми именно заради невероятните си пируети. Сякаш не можеха да живеят без тях.
Понеже постоянно ме питат какъв е изводът от всяко нещо, ще им кажа. Изводът от този текст е: не ходете близо покрай политически централи, още повече нощем. Не се радвайте на политически наблюдатели, защото с малки изключения всички са изучавали изкуството на лакейството в реалния живот. От Татово време до днешния ден. Това ще продължи и утре! Както е известно, практиката е най-добрият учител!
Такива работи...