Хурката на баба

В автобуса, в метрото, на спирката, у съседите в последните дни чувате едно и също: "Тия във властта са ненормални, това е абсурдно, идиотизъм, репресия, терор, превръщат всеки човек в престъпник, утре всички ще сме опандизени..." Причината е, че от всички печатни и електронни медии се леят "информации" и коментари, че проектът за нов Наказателен кодекс предвижда всеки да регистрира чергите на баба си, скриновете на дядо си, книгите от библиотеката си и какво ли не още. Ако не - решетка. Известни хора като акад. Светлин Русев и проф. Иван Маразов вещаят тероризъм, злоумишленост, удар по колекционерите, идиотизъм. Да, наистина щеше да е идиотизъм, ако беше вярно.

Но то е... пълна лъжа

Мислех, че нищо повече в нашата България не може да ме изненада. Но сега съм потресена - как пък един от десетките журналисти, описващи апокалипсиса, не прочете какво пише в законите, преди да взривява обществото с абсолютни измислици?!
Намери се пореден повод за лобистки нападки срещу Закона за културното наследство. Този път - въвеждането на ясни наказания за престъпления срещу културните ценности чрез промени в НК, предложени от правосъдното министерство. Проектът бе изложен на сайта на министерството на 21 декември 2013 г. и миналата седмица бе приет от МС, като са нанесени някои поправки спрямо първоначалния вариант, отнасящи се до други теми. Срещу частта за културните ценности обаче като ужилени рипнаха същите групи хора, които рипаха и срещу приемането на самия Закон за културното наследство - особено колекционери и нумизмати. И както преди средство на съпротивата срещу слагането на някакъв ред бяха заплахите ("ще унищожим археологическите ценности", "ще ги изнесем от България"), така и сега е същото - "ще натрошим антикварните вещи", "ще превърнете всеки българин в престъпник заради престилката на баба му" и пр. И отново: "частната собственост и правото на наследяване са неприкосновени". Вярно е, но не и

когато частната собственост е крадена държавна

собственост. Тя не е неприкосновена, нито се наследява! 
Медиите вече превърнаха казуса в истерия, предричайки тежки последици за всеки човек, понеже всеки имал вкъщи книги, по-стари от 50 години, и орехови кревати от дядо си, които щели да подлежат на регистрация. Понеже се вмествали в понятието "културна ценност" според Закона за културното наследство. И ако не отидеш да ги регистрираш, те чакат години затвор. Ако погледнем реално на проблема обаче, нещата изобщо не стоят така.
Законът за културното наследство е в сила от април 2009 г. Приет бе с голям зор и съпротива заради лични и мафиотски интереси, и досега постоянно е подлаган на опити да бъдат "пробити" бариерите срещу незаконното търсене, притежаване и изнасяне на културни ценности. За по-малко от 5 години законът е променян 8 пъти. Вярно е, че записаните в него наказания за престъпването му се свеждат само до глоби в различни размери, които не са кой знае колко високи - дори за иманярство. В най-тежките случаи съдът може да конфискува половината имущество на осъдения. Сега с промените в НК се появява и наказанието затвор. Например -

ако откриеш съкровище и не съобщиш

в 7-дневен срок, ти се пада година зад решетките. Ако иманярстваш и намериш съкровище - 4 години. Ако съкровището е голямо - пет години плюс глоба. Когато пък търсиш и откриеш съкровище по поръчка на мафията, търгуваща с културни ценности, отиваш зад решетките за 8 години плюс 30 000 лв. глоба. За иманярстване наказанието е 5 години лишаване от свобода. Когато се ползват и металотърсачи, затворът става 6 години и възможна конфискация на половината имущество на престъпника. Пет години се полагат и за вандалстване в защитена територия и резерват. Ако откриеш културна ценност и не съобщиш в 7-дневен срок - три години в килията. И т.н.
Според класацията на ЮНЕСКО България е третата по богатство на културно-историческото наследство страна в Европа, наред с Гърция и Италия. Добре се знае, че поне 200 000 иманяри вършеят безнаказно из земите ни (осъден няма и поради липса на ясни законови разпоредби) и над 20 000 археологически находки се изнасят годишно от България чрез разни канали. Няма археолог, който да не се надпреварва с иманярите на който и да било обект; няма открит археологически паметник, който при липсата на охрана

да не е бил нападнат и изтърбушен до дъно

Един поп дори освещавал иманярските металотърсачи! Археологическите ценности в България са публична държавна собственост и принадлежат на всички българи, но частните колекции от крадени от земята предмети бяха узаконени с лека ръка с единственото условие да бъдат регистрирани. И макар Законът за културното наследство да постави срок за регистриране на колекциите, които у нас са много хиляди - особено монетните, не знам дали до момента са регистрирани повече от 30... Нерегистрираните с новия НК стават наказуеми като незаконни.
Законът за културното наследство поне сложи бариера пред слободията иманярските находки оттук нататък да попадат безпрепятствено в частни ръце, като постанови всяка недвижима ценност да бъде обявявана пред държавата. Е, не беше ли крайно време да се въведат строги наказания за  безобразията? И нека не ни сочат за пример закони на Холандия или Дания, да речем - страни, несравними с нас със своето скромно археологическо наследство. Нормалното е да видим законите на сродните нам по културно богатство страни - Гърция, Италия, Турция, Македония, Румъния. И ако ги проследим, ще открием във всичките тях едно - изключителна държавна собственост на археологическите паметници и безпрекословен затвор за посегателство над тях. Гръцкият закон от 2002 г. е сроден с нашия, изискват се същите регистрации, но доста по-категорично. Той е само за археологическото наследство, което се разполага от древността до 1830 г., когато е обявена независимостта на Гърция от турците.

А турският закон е направо драконов

- от 2009 г. иманярите там ги съдят по бързата процедура и, хванат ли те, два месеца след престъплението си на топло зад решетките със съответните срокове и конфискация. В Гърция има пълно ограничаване на свободата за разпореждане с паметници на културата, дори когато те са в територии частна собственост или в ръцете на т.нар. ползватели. На практика там държавата се разпорежда със собствеността, на която има археологически паметник, или с находките в частните колекции. Впрочем законите във Франция, Германия, Унгария, Латвия, Естония и т.н. също постановяват затвор и солени глоби за посегателство върху културното наследство. Така че цитираните дотук мерки, които се предлагат в НК, може само да бъдат приветствани. Слава богу, че най-сетне ги въвеждат и у нас. Те дори са ниски в сравнение с тези в другите страни.
Основните възражения обаче се сипят по поправките в чл. 395 от НК: "Който противозаконно държи културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от 2000 до 10 000 хиляди лева." Ако съответната културна ценност представлява национално богатство, или човек укрие повече от три културни ценности, затворът става 6 години и може да му се конфискува половината имущество. Ей тук се появяват воплите за хурката на баба, за книгите от дядо и за пендарите в скрина на прабаба, които всеки бил длъжен да регистрира. 
 Да, ама не. Аргументът е, че определението за "културна ценност" в Закона за културното наследство уж е твърде широко и общо: "Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност." Не бива обаче да се спекулира, защото с други текстове в закона се правят уточнения - например, че културна ценност са

само "движими вещи, свързани с исторически събития

и с живота и дейността на изтъкнати личности"; такава ценност са само "ръкописи и книги до края на 18 век, старопечатни редки и ценни издания, които притежават научна, културна, полиграфическа или библиографска стойност". Както и само "архивни документи, които имат културно и научно значение".
В закона изрично е казано, че не са културна ценност "машинно сечени монети, които нямат значение за науката и експозиционна стойност, с изключение на особено редки и ценни екземпляри (вярно, във внесения в НС през 2009 г. първоначален вариант на закона изрично бе казано, че не са културна ценност монетите след 1800 г., но този ясен текст отпадна в парламента). Тук пада лъжата за удара по горките нумизмати. Остана в закона, че не са културна ценност "машинно произведени предмети, които не носят знак на своите автори или са произведени в големи количества, не притежават значима културна, научна или художествена стойност или не са свързани с историческа личност или събитие". Отива на кино заплахата за скрина и пафтите на баба. Не са културна ценност антикварни предмети, които не са произведения на изкуството и не са по-стари от 100 години. Не са културна ценност "произведения на изкуството, собственост на български или чужди автори, или такива, които не са по-стари от 50 години". С една дума - на регистрация изобщо не подлежат картините на Светлин Русев от студентските му години, както той апокалиптично се ожали пред медиите. Академикът може да е спокоен.

Светлин Русев няма да влезе в затвора

за 4 или 6 години и няма нужда да описва авторските си картини. Просто не бива да се спекулира.
Друг въпрос е, че явно в Закона за културното наследство трябва да се изпишат като за идиоти някои текстове, за да не дават повод за спекулации. Например определянето на етнографските предмети като културна ценност, без да се посочват споменатите по-горе изключения, които фигурират в друг текст от закона. Или регистрирането в музеи - подразбира се, че става дума само за археологическите, и съответно - етнографски предмети, но не е изрично подчертано като текст. Ако трябва, три пъти ще се повтарят изключенията към всяко изискване, за да не се дава основание за истинския идиотизъм, който шества из медиите. Всъщност нищо "абсурдно", "глупашко" и "репресивно" няма в новите предложения за НК. Нищо не се променя спрямо практиката от 2009 г. досега. Единственото ново е, че иманярството и другите посегателства срещу българското културно наследство вече се третират като престъпления и съответно се постановяват ясно наказанията.  
Явно, мошеници използват всеки повод, за да атакуват Закона за културното наследство. Вярно, той никак

не е удобен за тарикати, трафиканти на ценности, иманяри

Но в никой случай не "превръща в престъпници обикновените българи", както тръбят медиите. Е, трябва да се чете, преди да бъдат влудявани хората с небивалици. Законът просто слага още малко ред в опазването на богатото българско културно наследство в полза на нацията и на всеки от нас. 
 Ако трябва да се постави проблем, той по-скоро е в друга посока. Щом е толкова лесно цял народ да бъде подведен, излъган, обработен, дали археологическото наследство и неговото опазване не трябва да бъдат отделени в отделен закон, както е в повечето държави. По принцип е трудно в един закон да се съчетаят нормите за тракийските ритони и римските мозайки с тези за ордените на Фердинанд, живописта от 30-те години и аудиозаписите от "Златния фонд" на БНР. Ако опазването на бляскавото ни археологическо наследство влезе в специален закон със съответните санкции при нарушаването му, тогава никой няма да обяснява, че златните тракийски накити от Казанлъшко и мраморните римски глави от вила Армира са му наследство от раклата на прабаба.