"Хуманната" война на НАТО

Фидел Кастро

Нямаше нужда да съм гадател, за да разбера това, което предвидих съвсем точно в трите ми предходни разсъждения, които публикувах в WEB CubaDebate, между 21 февруари и 3 март: "Планът на НАТО е да окупира Либия", "Зловещ танц на цинизма" и "Неизбежната война на НАТО".
Дори фашистките водачи на Германия и Италия не бяха толкова безсрамни по време на Испанската гражданска война от 1936 г., епизод, който много хора си припомниха тези дни.
Понякога изглежда, че тези, които разсъждаваме спокойно по тези въпроси, прекаляваме. Бих се осмелил да кажа, че сме по-скоро наивни, когато предполагаме, че всички би трябвало да съзнаваме лъжите или гигантското невежество, в което е хвърлено човечеството.
През 1936 г. съществуваше сблъсъкът между две системи и две идеологии и почти равенство във военна мощ. Тогавашните оръжия изглеждат играчки в сравнение с днешните. Съществуванието на човечеството беше гарантирано въпреки огневата мощ тогава. Цели градове, дори държави, можеха да бъдат сринати, но тогава не можеше да бъдат унищожени многократно всички човешки същества от тъпата и самоубийствена мощ, развита от днешните технологии и науки.
Срамни са новините за употребата на водени от лазер ракети, с пълна точност, самолети, които развиват два пъти скороста на звука, експлозиви с втръдени с ураний метали, чийто ефект върху обитателите и поколенията им продължава неопределено дълго.
Куба изложи в Женева позицията си по отношение на Либия. Защити без колебание идеята за политическо решение, противопостави се решително на всяка външна намеса. В един свят, където съюзът на САЩ с развитите капиталистически страни в Европа си присвояват все повече ресурсите и труда на народите, всеки честен гражданин, каквото и да мисли за правителството си ще се противопостави на чужда военна интервенция в родината му.
Най-абсурдното на сегашното положение е, че преди да започне бруталната война в Северна Африка, в друг регион на света, на почти 10 000 км, се случи инцидент в една от най-населените области в света, след цунамито, предхождано от земестресение от 9-а степен, което взе 30 000 жертви в една трудолюбива страна като Япония. В Хаити, бедна и неразвита страна, земестресение от 7-ма степен взе 300 000 жертви, безброй ранени и инвалиди.
Тези обстоятелства показват, че светът се намира в драматично положение. И тук искам да изкажа съвсем свободно моята гледна точка за войната в Либия. Не споделям политическите и религиозните понятия на лидера на тази страна. Аз съм марксист-ленинец и последовател на Хосе Марти. Виждам Либия като член на Движението на необвързаните страни и като една суверенна държава от почти двестата членове на ООН.
Никога една страна, малка или голяма, в този случай от 5 милиона жители, не е била жертва на такава брутална атака на една войнствена организация, която разполага с хиляди бойни самолети, с над 100 подводници, ядрени самолетоносачи, с достатъчен арсенал, за да унищожи многократно планетата. Човешкият вид никога не се беше сблъсквал с таково положение и това го нямаше преди 75 години, когато нациските самолети бомбардираха Испания.
 Сега обаче престъпното и дискредитирано НАТО ще напише една "красива" приказка за "хуманните" си бомбардировки. Ако Кадафи почете традициите на своя народ и реши да се бие, както обещава, до последния си дъх заедно с либийците, които понасят най-силните бомбардировки, които някога са били прилагани на друга страна, ще потопи в калта на безсрамието НАТО и престъпните му намерения.
Народите уважават и вярват, че хората знаят да изпълнят дълга си. Преди повече от 50 години, когато САЩ причиниха смъртта на над 100 кубинци с експлозията на търговския кораб "Ла Кубр", нашият народ издигна лозунга "Родината или смърт". Изпълни думата си и е бил винаги готов да я изпълни. "Ако някой се опита да завладее Куба - възкликна най-славният войн на нашата история, - само ще събере прах, напоен с кръв".

Превод: проф. Венко Кънев