Христо Юскеселиев - с перо и камера

Като фотожурналист съм имал щастието и възможността да се срещам с политици, културни дейци и хора с най-различни професии и съдби. Старал съм се да намеря език със събеседника си, да го предразположа, да бъда до неговия свят, защото моето вътрешно убеждение е, че репортерът трябва да умее да разговаря и с царя, и с пъдаря.
С тези думи известният фотограф-художник и фоторепортер Христо Юскеселиев въвежда читателите в автобиографичната си книга "Тити - една камера, един живот", издадена от ИК "Гутенберг". През 50-годишната си активна творческа кариера той е верен на максимата, че за фоторепортера няма препятствия: ако ти затворят вратата, ще влезеш през ключалката, ако я запушат, ще влезеш през комина, но снимка трябва да има. Затова и между десетките разказани в книгата истории от неговата практика има немалко стъписващи, удивителни или пък комични ситуации. При Тити фотографията е наследствена страст, изкуство, занаят - баща му Иван Юскеселиев започва работа като фоторепортер още около 1920 г. на миналия век. А пък фотографската династия Юскеселиеви е известна с още неколцина професионалисти, някои от които продължават да работят и днес в печатните медии.
Авторът пристрастно, сърдечно и интересно разказва за своите колеги, за напрегнатите и инфрактните моменти във всекидневника, за срещите си с известни личности от политиката, културата, науката, спорта, както и с редица неизвестни хора на труда в хилядите му пътувания из близки и далечни кътчета на България, за цената на това да бъдеш винаги "на първата линия" или да успееш да заемеш най-добрата гледна точка. И да не забравяме - във времена, когато удобствата на дигиталната камера бяха непознати и всичко се правеше ръчно, а заснетото беше "скрита картинка" до момента, в който фотографът не прояви филма и не изкопира снимките. Приблизително 1/3 от книгата съдържа фотографии - малка част от огромния архив на автора, както и няколко любопитни кадъра, заснети от неговия баща.
Христо Юскеселиев е роден в София през 1933 г. През 1959 г. завършва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". С фотография се занимава от 1949 г. като сътрудник във вестниците "Народен спорт", "Септемврийче", "Здравен фронт", "Студентска трибуна", сп. "Народна кооперация", но от 1950 до 1958 г. основно публикува във в. "Народна младеж". От юни 1958 г. постъпва на работа във "Вечерни новини" и е завеждащ фотоотдела до 1995 г. Междувременно активно сътрудничи в продължение на 25 години на сп. "Българска музика", на Съюза на българските композитори и на "Балкантон" със снимки на изпълнители за оформлението на грамофонни плочи. Автор е на фотоилюстрациите на 15 книги.
Носител е на званието фотограф-художник. Удостоен е със "Златно перо" на Съюза на българските журналисти. Участвал е и е награждаван във фотоизложби у нас. Негови снимки са представени в Интерпрес фото в Букурещ, Будапеща, Варшава, Москва, Атина и в Биенале по художествена фотография.