Христо Йовов пред Efirbet: От 20 години липсва организация във футбола ни, Мъри Стоилов се нуждае от финанси

Легендата на Левски и българския футбол, Христо Йовов, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com. Бившият „син“ ас сподели задоволството си от подобрението в играта на клуба през последните седмици под ръководството на Станимир Стоилов. Йовов все пак допълни, че за да се гонят по-високи цели на специалиста ще му е нужен по-сериозен финансов гръб.

Бившият халф не пропусна да сподели и наблюденията си във връзка с представянето на националния ни тим. Той смята, че един от проблемите е липсата на организация в последните 20 години, включително и по школите. Това се отразява и на способността да изкараме талантливи кадри.

Здравейте, господин Йовов! Сезонът в efbet Лига наближава своя край, но все още има доста за какво да се играе. Какви са Ви цялостните впечатления до момента от кампанията?

Ако трябва да бъда откровен и да дам оценка на това, което гледаме, то нивото е задоволително, но с малко подбутване от мен. Потенциалът на родния футбол е по-голям и това е доказано в последните години, но нещо не е като хората.

Битката за титлата изглежда отново предрешена на доста ранен етап. Предсказуем ли стана този сценарий?

Винаги съм твърдял, че сериозен футбол се прави с пари. Лудогорец през всички тези години успяха да удържат нивото, харчейки много повече от всеки друг у нас. Когато има толкова драстична разлика във финансите, то не е особено трудно да се грабне титлата в efbet Лига.

Какво не достига на ЦСКА, например, да се задържи за постоянно в битката за трофея?

Не искам да навлизам в конкретика за проблемите на ЦСКА. Със сигурност има такива, защото амбициите на клуба са далеч по-големи, а в последно време, както казахте и Вие, по средата на първенството всичко е решено. Трябва обаче да отбележим сериозното преобразяване на Левски, който въпреки финансовите трудности показва ръст в представянията на терена.

Това е и следващият ми въпрос. Изпълват ли Ви с оптимизъм за бъдещето изявите на тима и кадровия потенциал?

Разбира се, лично нямам никакви съмнения в работата на Мъри Стоилов. Дълги години съм работил с него, запознат съм с изискванията и начина на работа. Смятам, че при него проблем ще е липсата на финанси. Идва един момент, в който ако искаш да се състезаваш с големите, трябва да разполагаш с по-стабилен финансов гръб, което да допълни пъзела.

Клубът се опитва да направи нещо невиждано у нас – да се постигне самоиздръжка чрез различни кампании. Може ли Левски да се превърне в пример за другите клубове в това отношение?

Със сигурност това е прецедент у нас, дори и на Балканите. Този начин на оцеляване е добър, за да се покаже на футболна България, че Левски е име и зад него седят много хора. Клубът може да бъде страхотен обект на интерес за инвеститори. Вижда се, че феновете правят прекалено много, но и това си има граници, тъй като Левски не може да стигне до Шампионската лига само по този начин. Там финансовите изисквания са различни.

Изглежда фокусът върху школата се е засилил. Може ли Левски да даде пример на останалите и да развие успешен бизнес модел чрез развиване на собствени кадри?

Със сигурност. Не бива да забравяме, че по време на първия престой на Мъри на „Герена“ бяха продадени доста юноши на клуба за сериозни пари. Той знае как да го прави и се надявам да продължи в този дух. Той е човек с търпение и увереност в методите си. Сигурен съм, че Стоилов иска да направи това и публиката има нужда от нещо подобно.

Изминаха 15 години от първия престой на Стоилов в Левски. Какви разлики намирате в подхода, като страничен наблюдател този път?

Определено той се разви и натрупа опит. 15 години стаж във всяка професия ще те развие по всякакъв начин. Важното е, че нещата наглед се получават също толкова добре и сега. Според мен всички трябва да се въоръжат с търпение и да се чакат резултатите. Това е дълъг процес, който не може да се очаква, че ще бъде завършен за 3 или 6 месеца.

Наскоро се игра дербито между Левски и ЦСКА при едни доста непригодни за футбол условия, което предизвика полемики относно формата на първенството. Смятате ли, че е реален вариант да се смени формата на пролет – лято?

Според мен това трябва да се обсъди широко в родния футбол, за да се вземе правилното решение. Всеки предпочита да играе на добро време. Дали е приложимо у нас е сложен въпрос, така смятам. Редно е първо да се обърне внимание на стадионите и тогава няма да е на преден план този дебат. Ако всички тимове имат нормални терени с отопление, всичко ще е по-лесно. Не трябва да забравяме, че времето тук не е по-лошо от това в съседни страни. Ако се обърне внимание на инфраструктурата, то проблемът няма да съществува.

Някои от чуждестранните треньори у нас изтъкнаха подобен довод..

Със сигурност, ако аз бях треньор и исках да налагам идеите си, то щях да искам добра база. Особено за треньори, които желаят да играят хубав футбол – това е ключово.

Предстоят две сериозни полуфинални схватки за Купата на България. Бихте ли желали да видите дерби между „сини“ и „червени“ на финала?

Със сигурност за нас привържениците това ще е добър вариант. Стадионът ще се напълни и ще има футболно и фенско зрелище. Купата е трамплин, който дава участие в евротурнирите, така че всеки един клуб е заинтересован от спечелването й.

Двукратен носител сте на Купата на страната с Левски. Какво е най-важното в тези турнирни формати?

Едва ли аз мога да давам съвет за това кое е най-важното. Със сигурност мога да кажа, че останалия на второ място никога не се помни, това е без съмнение. Оттам насетне отборите трябва да си дадат сметка, че след полуфинала следва само още едно препятствие до големия успех. Всеки е дал много, вложили са усилия и труд, така че това трябва да е водещото – да се завърши всичко успешно.

Да завършим с темата за националния отбор. Критиките отново се изсипаха след загубата от Катар. Какво не ни достига на този етап, за да сме постоянни в игрите си?

Това, което не ни достига, е липсата на организация в българския футбол през последните 20 години. Както на клубно, така и национално ниво – това са процеси, на които е трябвало да се обърне внимание на много по-преден етап. Никой не е обръщал поглед към школите и това не може да се промени за кратък период от време. Ще отнеме доста време, за да можем отново да изглеждаме по различен начин, без да обиждам нито един от участниците в момента. Самата конкуренция в националния отбор е просто минимална и това оказва влияние на качеството на националната гарнитура.

Споменахте за школите. Личат ли си в най-голяма степен пропуските на играчите, когато излязат зад граница?

Да, в България имаме огромен проблем с това или да величаем даден футболист прекалено, или да го сриваме със земята с всевъзможни средства. Избързваме да правим даден играч голяма звезда. В Европа, навярно, получават този отзвук, но когато същият футболист замине в чужбина се разбира, че той не е готов. От това страда главно играчът, въпреки че клубът е платил за неговия трансфер.

Смятате ли, че дублиращите отбори са правилна стъпка по-добрия преход от юношески към мъжки футбол?

Абсолютно. Подкрепям напълно това решение и всеки голям клуб, който има втори отбор, може да го използва максимално добре. Все пак, дори и в първия отбор често има играчи, които не получават шанс за игра. Това е поле за изява, за да натрупат опит и да поддържат физическа форма. Също така е трамплин и за младите, за да имат реален преход от юношески към мъжки футбол. Виждаме, че без подобна стъпка е много трудно за част от състезателите да се интегрират.

И за финал, господин Йовов – какво си пожелавате в личен и професионален план в идните месеци?

Пожелавам си здраве в личен план, а в професионален план – каквото дойде. Пожелавам на Вас и читателите ви всичко най-хубаво и нека да бъде по-добри като цяло!