Хората, които не съществуват

Архитектурната среда у нас обичайно не позволява достъп на хората с увреждания до елементарни места - обществен транспорт, община, данъчна служба, училище, заведения за хранене, дори болници. Безспорно има и изключения, но това са някои нови сгради. И безспорно има сгради, които са строени преди 100-120 години и е доста трудно да бъдат осъвременени, но това едва ли е оправдание за нехайството на държавата и на обществото..
Иначе нашенецът си строи така, сякаш хората с увреждания не съществуват. И очевидно, за да излезе от този стереотип, един човек решава да направи достъпен плажа за тези хора и да им даде шанс да има поне едно заведение, в което да влизат като... бели хора. Само че тези добри намерения отново са проява на... дискриминация, защото отново отделят хората с увреждания от останалите (стр.2). А в цивилизования свят хората с увреждания не са хора с увреждания, а част от екипа на ведомство или предприятие, или университет и по никакъв начин не се чувстват различни от останалите в екипа. Затова и едно заведение не решава проблема. И пак държавата е тази, която с действията и с контрола си трябва да се отнася с уважение към всички свои граждани.