Хора трябват...

Онзи ден минах покрай софийската математическа гимназия. Докато чаках на светофара, прочетох надпис, оставен от неизвестен автор върху оградата на школото. Не герои, а хора ни трябват. Това гласеше посланието от цокъла. Незнайният творец е абсолютно прав. Превърнахме се повече във физически лица и забравяме все по-често да бъдем хора. И понеже трябва да отчитаме човешкото, веднага ви осведомявам за нещо хубаво. Отдавна съм ви написал, че ако има добра инициатива, идваща от властта, ще я поощрим. Независимо кой какво полезно е сторил. Важното е да го е направил. Та по инициатива на БОК (Българския олимпийски комитет), ММС (Министерството на младежта и спорта) и болница „Св. Анна” около 700 наши легендарни спортисти получават пълноценни безплатни здравни грижи. Ашколсун, дет' се вика. Можело значи. Браво на Стефка Костадинова, браво и на спортния министър К.К. Вкарват елементи на социална политика в сектора. Сега е хубаво това да продължи. У нас има още 100 пъти по 700 заслужили човеци, които има за какво да ги споменаваш. И да им помагаш. Не ги подминавайте и тях. Но като за начало и това е нещо. Даже е повече. Казали сме си, че ще отчитаме червените точки, ако ги има, и сега го правим. А и някак си надписът от оградата на математическата гимназия взема да добива смисъл.
Нещо различно. С филма „Роналдо” Кристиано, разбирате ли, разочаровал сънародниците си. Тия от таблоида Wall Street Journal явно са си нямали друга работа, та сметнали времево колко и с какви дрехи бил зализаният футболист в лентата. Оказало се, че през повечето време той бил... гол! Даже не носил достатъчно фланелката на националния отбор на Португалия. И сега полемики. Боже, с какви тъпотии се занимава световната преса на фона например на „честната победа” на бойковата политическа чета. Или по-скоро ударно формирование за усвояване на европейски пари за някои лични нужди. Ами че то и у нас нека се изчисли колко и кои българи го карат голи и боси постоянно, и то в много от телевизионното време. Тук някъде се сещам, че и Владимир Путин сме го виждали от ефира гол до кръста, пришпорвайки расов жребец нейде из тайгата. Но да знаете, че докато при руския президент това си е чиста проба идея за спорта, при Роналдо си е позьорство, щото през останалото време е само спорт. Мисля си, че е добре, че нашите настоящи вождове по места са решили да изпъкват с плочките по тротоари, площади и прочие, а не с тези на стомасите си, че тогава, чини ми се, ще обединим анатомията, физиологията и биохимията със спортната медицина. А при някои триумфи на телесата ще трябва да се обърнем към генетиката. Какво да се прави, нали и управляващите са представителна извадка от народонаселението? Нали, ама нещо не сме убедени.
Най-забавното оставих за накрая. Вчера българският мъжки национален отбор по футбол се добра до равенство в контролата срещу... младежкия ни национален тим. Сега очакваме в евентуален приятелски мач нашите „лъвове” да обърнат женския национален отбор. Така ще вземем да бием някого, па макар и в неофициален двубой. Малко като в политиката ни сега е това. Неофициално една партия „държи” Татковината под контрол, официално не ще да управлява половин дузина министерства. Няма такава държава! Да се върнем на футбола обаче. И като го сторим, май ще трябва да направим още една препратка към най-горе. Освен че не ни трябват герои, а хора, излиза, че имаме нужда не от футболисти, а от играчи. Които няма да ни излагат дори и като са голи до кръста. Че няма, няма, ама и тях ги няма. Затова юбилеят на Христо Стоичков ще напълни стадиона, докато националите ни пълнят дискотеките. Какво да се прави - разни хора, разни интереси. Каквото остане от всичко това с интересите, е за народонаселението. Току-що си самообясних отново защо сме бедняците на Европа. Нейсе. Хора трябват. Пък било то и бедни. От народа и без това други не останаха. С изключение на няколко процента. Изключението обаче не е сред народа. Е това ако е успешно управление...