Хора, бдете!

На 19 септември 2019 г. Европейският парламент прие "Резолюция относно значението на историческата памет за бъдещето на Европа". Под претекста, че се разобличават тоталитаризма и тоталитарните режими през ХХ в., в документа се защитават позиции на реваншизма, русофобията и антикомунизма, както и позиции, които стимулират възродилия се фашизъм в Европа. Те разделят и противопоставят 400-милионното население на страните от Европейския съюз.  

Целта на Резолюцията е да се отрече ролята на Съветския съюз като държава победител и освободител на Европа от нацизма през Втората световна война. Да се насади омраза и ненавист сред огромни маси хора върху социална основа. Да се използва миналото като основа за удари по левите партии, по комунистическата идеология и символи. Да се призове към разрушаване на паметници и мемориали на антифашистите и на Съветската армия.

Като причина за избухване на Втората световна война Резолюцията посочва пакта "Рибентроп - Молотов" от 23 август 1939 г., преувеличавайки неговото значение. В замяна на това се прикриват и премълчават данните от 30-те години на ХХ в. за активното съдействие на западноевропейски политици и държавници за реализиране на нацистката агресия: пактът "Хитлер - Пилсудски" от 1934 г., пактът "Рибентроп - Хор", "Антикоминтерновският пакт" от 1936 г., Испанската гражданска война (1936-1939 г.), Аншлусът на Австрия през 1938 г. Премълчава се също, че като венец на безгръбначието, подлостта и нескритите симпатии на западните европейски политици към Хитлер се ражда "Мюнхенското споразумение" от 30 септември 1938 г., което окончателно отваря пътя на войната. 

Авторите на Резолюцията стоварват цялата си отрицателна енергия върху тоталитаризма в СССР и в бившите социалистически страни от Източна и Централна Европа. Но те услужливо забравят, че през ХХ в. може да се говори за два вида тоталитаризъм: единият, изявил себе си чрез откровено използване на формите на масовото насилие, вторият - прилагащ завоалирано същото насилие. В документа липсва и намек за втория вид тоталитаризъм, който заличава цивилизации, погубва милиони жертви, прекъсва човешки съдби. И този вид тоталитаризъм трябва да бъде назован! Тоталитаризъм е насилието, което световният капитал, международните корпорации упражняват върху населението на бедните и слабо развити държави, обричайки го на тотална бедност, глад, болести, неграмотност и гибел.

Тоталитаризъм е вкарването от САЩ на 130 000 японци в концлагери в началото на Втората световна война. Затворниците са държани в открити клетки, без вода и храна, оставени да умрат. И до днес не е ясно: това само военновременна мярка ли е или е и расово-етнически геноцид? Трябва да бъдат отбелязани и условията в концлагерите за чужденци през Втората световна война в Канада, които са били неимоверно по-лоши от тези в САЩ за онези 23 000 затворници, живеещи в хамбари и курници.

Впрочем този по-завоалиран тоталитаризъм се реализира и чрез експортирането му в други държави.

Унищожаването с атомни бомби на Хирошима и Нагасаки в момент, когато Япония, напълно сломена, е готова да сключи мирен договор, също е тоталитаризъм. Плод на тоталитаризма е агресията на САЩ срещу Виетнам през 60-те години, отнела милиони човешки животи. Включим ли в този ред и държави като Корея и Китай, в които САЩ използват военния репертоар на тоталитаризма, ще установим, че всичките им набези през втората половина на ХХ в. са насочени срещу милиони хора от жълтата раса.

"Изнесен навън" тоталитаризъм са и войните на Вашингтон срещу независими държави, етикирани като "неудобни". Войната срещу Ирак, отнела живота на 1 милион невинни иракчани! Войната срещу Либия с варварското убийство на президента Кадафи, причинила разделянето на страната, допринесла за поголовния емигрантски поток от Африка и Близкия изток към Европа! Войната срещу Сирия, заличила модерни градове и села, люлка на древни цивилизации! Войната срещу Афганистан, поробила един от най-свободолюбивите народи на планетата! Войната срещу съседна Югославия с първата след Втората световна война бомбардировка над европейска територия!

Не са ли изготвен за експорт тоталитаризъм заплахите на Белия дом, че е готов със средствата на заговори и войни да свали от власт законно избраните органи на властта във Венецуела и Куба?

Що се отнася до освободителната роля на СССР, ще подчертаем, че Червената армия и съветският народ дадоха 26 милиона жертви през Втората световна война, освободиха от фашистки гнет Берлин, Виена, Варшава, Прага, Букурещ, Белград, София... Без техния военен принос нямаше да получи свободата си Западна Европа. Това е истината! Както е истина, че по време на т.нар. съветска окупация България се нареди на 26-о място по човешко развитие в света; че осъществи по-голям промишлен растеж от съседните балкански държави; че изгради модерна икономика; че порасна рязко жизненото равнище на народа; че бяха постигнати огромни резултати в образованието, науката и културата, сътворени нетленни творби на родната литература и изкуство; че населението на България за 45 години се увеличи от 6 на 9 милиона жители.

Абсурдни са също опитите в Резолюцията да бъде поставен надгробен кръст над комунистическите идеи и комунизма. В основата на комунизма стои триединството "Свобода - равенство - братство", докато фашизмът разделя човечеството на висши и нисши раси, апологет е на расизма и ксенофобията, обзет е от идеята да установи хилядолетно господство на Третия Райх.  

Нелепо и кощунствено е да се слага знак на равенство между нацизма и комунизма, който - това е истината - е основният фактор и двигател на борбата срещу фашизма и нацизма. Нали комунистическият Съветски съюз победи "кафявата чума"? Нали европейската антифашистка съпротива се състоеше и ръководеше преди всичко от комунисти - в Италия, във Франция, в Югославия, в Гърция, в България, в Испания, в Румъния, в Унгария, в Белгия и др.?  

Щом господата, гласували Резолюцията, са решили да се разправят веднъж завинаги с комунизма и комунистите, в последна сметка - и с левите идеи, как ще "се справят" и репресират такива титани на духа и културата на ХХ в. като Ромен Ролан, Пабло Пикасо, Пол Елюар, Владимир Маяковски, Бертолт Брехт, Чарли Чаплин, Пабло Неруда, Анри Бабюс, Гео Милев, Николас Гилен, братята Томас и Хайнрих Ман, Михаил Шолохов, Федерико Лорка, Никола Вапцаров, Атила Йожеф, Луи Арагон, Витеслав Незвал, Максим Горки, Юлиан Тувим, Кете Колвиц, Христо Смирненски, Назъм Хикмет, Франц Мазарел, Янис Рицос, Ърнест Хеменгуей, Рафаел Алберти, Александър Твардовски, Дьорд Лукач, Йоханес Бехер, Антонио Грамши, Иля Еренбург, Давид Сикейрос, Джон Хартфийлд, Станислав Броневски, Ендре Ади, Ервин Пискатор и т.н., и т.н.!?

Време е като легендарната испанска революционерка Долорес Ибарури - Ла Пасионария ("Пламенната"), да кажем: "Но, пасаран!". Да се противопоставим, и то още сега, на реабилитирането на най-черните страници от човешката история. Да поведем още в този момент битка на живот и смърт с проявите на неофашистите, с бандеровците в Украйна, с неофашистките манифестанти в Литва, Латвия и Естония, с фанатизираните участници в Луковия марш. До отречем без отлагане антикомунизма и русофобията, намерили почва за изява не само в Полша. Да не оставяме без навременен и категоричен отговор такива нагли, цинични и провокаторски документи като Резолюцията на Европарламента за историческата памет.

Тревожна справка! ЕП е приел Резолюцията с 535 гласа "за", 66 "против" и 52 въздържали се. Българските депутати от ГЕРБ, ДПС, ВМРО и ДСБ са гласували единодушно за приемане на Резолюцията. Конкретно евродепутатите от БСП: с "против" са гласували Сергей Станишев, Цветелина Пенкова и Петър Витанов, с "въздържал се" - Иво Христов, отсъствала е Елена Йончева.

Градският съвет на БСП се обръща към всички български граждани да се разграничат и осъдят мракобесническата "Революция на Европейския парламент относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа".

Хора, бдете!