Ходене по въже

Три новини от вчерашния ден. Италия, подобно на Франция, поиска забрана на бурките. Асошиейтед прес написа статия за радикалния ислям на Балканите. Депутат от левицата поиска въвеждане на вероучение в училищата у нас.
Какво е общото? Новините ясно показват, че в съвременния свят, който от ден на ден става все по-сложен, всичко е въпрос на баланс. И на добро отношение.
Италия влиза в интересен капан. По същия начин като Франция. Забраната на бурката вероятно ще се хареса на електората, но пък е трудно защитимо от гледна точка на ценностите на демокрацията. Ако религиозните символи пречат, нима на Далай Лама също ще му бъде забранено да си носи оранжевата носия в Рим?
Зад много от неориентираните действия на съвременните държави може да се разчете неумение за справяне с балансите. Когато балансите са нарушени - идват радикалите. Политиката не търпи празно място. Управленското неумение днес е политическо бедствие утре.
Хората имат право на самоопределение. Неотменимо право. В момента, в който се заиграем с него, балансите ще се разхвърчат като дрехи на стриптийзьорка.
Можем ли обаче да задължим някой да учи вероучение? С какви мотиви? И ако утре един ученик каже, че е последовател на основния бог на масаите (богът на дъжда Нгаи), откъде ще му търсят учител, за да го въведе в тънкостите на африканските мистерии.
Играта с балансите е като ходене по въже. Трябват опит, дипломатичност, такт, умение. Неясно защо Европа тръгва да си играе с балансите като слон в стъкларски магазин. Когато не остане въже за ходене обаче, всички ще разберат какво са изгубили. Дано не бъде прекалено късно.