ХОББ свива белия дроб от тенис корт до боксов ринг

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е основна причина за хронична болестност в света. Понастоящем ХОББ заема 4-6 място между всички причини за смърт и "участва" в т.нар. голямата четворка заедно с инфарктите и инсултите, рака и диабета.
До 2020 г. ХОББ заедно с други хронични белодробни заболявания ще стане трета причина за смърт в света след сърдечно-съдовите и онкологичните, прогнозират от СЗО.
"Не по-малко от 80% от болните от ХОББ са пушачи. Според данните в около 90% от смъртните случаи на диагностицирани с белодробното заболяване причина е тютюнопушенето", обяснява доц. д-р Димитър Попов, началник на клиника по пулмология и алергология към Медицинския институт на МВР. Белият дроб расте до 25-ата година на човека, след което започва да губи по малка част от функцията си. Здравият бял дроб има разгърната площ 120 кв.м - колкото тенис корт, но ХОББ може да го "свие" до размерите на боксов ринг. При здрави непушачи след 25-годишна възраст започва спад в белодробната функция, който е 20-35 мл годишно, но пушачите губят двойно повече от функцията на този орган. Пушилите повече от 20 години развиват необратими изменения на дихателните пътища, но въпреки това, ако болен пушач (без да е развил ХОББ), спре да пуши на 40 г., може да прибави 9 години към живота си, ако спре цигарите на 50 г., може да добави само 3 години.
Близо 10% от населението по света боледува от ХОББ. Всяка година от това заболяване умират 3 млн. души. Над 500 хил. българи са с ХОББ, а около 2000 от тях са с напреднала форма на заболяването и се нуждаят от кислородни апарати, за да живеят. Всеки ден средно по 10 българи умират от ХОББ, което прави около 3300 годишно.  ХОББ е преход към рака - 1% от тези пациенти всяка година развиват белодробен тумор. Има изследвания, че на 14-тата година 30% от болните с ХОББ получават рак на белите дробове. 4 хил. българи всяка година заболяват от белодробен рак.
По време на среща между лекари алерголози и пулмолози, представители на пациентски организации и журналисти под наслов "Другият поглед върху комуникацията при социално-значими заболявания с фокус върху респираторните" стана ясно, че НЗОК оставила без кислород 4 хил. болни от ХОББ. Апаратът, който доставя кислород на болните, струва 1200 лв. и се използва по 15-16 часа дневно. Сумата за закупуването му обаче не се поема от касата, а от самите пациенти, за които тя често се оказва непосилна, заяви доц. Явор Иванов, председател на Българското дружество по белодробни болести. Според проучване, проведено сред 3 хил. пациенти, поне 15% от тях проявяват симптоми за ХОББ. Това лечение е животоспасяващо и може да удължи живота на пациентите с ХОББ с 3 до 5 години.
"Един от най-съществените проблеми пред нас като специалисти се крие в това, че хората идват много късно, когато възможностите за лечение са значително по-малки. Другата, не по-малко обезпокоителна причина за нарастването на броя болни в напреднал стадий на заболяванията им, е липсата на превенция. Не на последно място пагубно се отразява и липсата на инвестиции в единна програма за борба с респираторните заболявания, обяснява доц. Попов.

Алергиите и астмата

До 2025 г. според СЗО 50% от хората на планетата ще бъдат засегнати от алергични заболявания, астмата ще става все по-разпространена. Тези тенденции със сигурност няма да отминат страната ни, категорични са специалистите. До 15% от децата по света с астма, около 235 млн. души имат същото заболяване, а до 2025 г. се очаква те да са 400 млн., главно за сметка на децата, обяви д-р Мария Стаевска от Клиниката по алергология и астма в Александровска болница. Около половината астматици не контролират добре болестта си, смъртността в Европа варира от 8.7 но 100 хил. души население в Португалия до 0.54 в Холандия.
Алергичният ринит се превръща в глобален здравен проблем, тъй като около 30% от човешката популация е засегнато то него. Около 500 млн. души в света страдат от него, а в България Ц около 18% от населението. Между 1 и 15% от децата на 6-7 г. са с алергичен ринит, между 1,5 и 40% от 13-14-годишните, но връх на заболяемостта е при 20-40-годишните.
С над 10% е намалена производителността при работници с нелекувана алергия. Ако 60 дни пацинетът е бил със симптоми, това се равнява на  34 загуба на работно време за 1 година за работник. Това се равнява на 1000 евро.
Астмата, съчетана с ринит водят до 100 млн. пропуснати работни и учебни дни.
Нарушение на съня, умора и дневна сънливост са само част от последиците от алергичния ринит.

Глобалното преминаване от селски към градски начин на живот заедно с генетични фактори увеличава значително процента на хората с алергии - ако през 1970 г. алергичните са били 38.8%, то през 1995 г. с 45.4%, а през 2015 г. се очаква да са 54.6%, прогнозират експерти. Повишен е процентът на страдащите от сенна хрема и атопична екзема при деца, получаващи някакъв антибиотик през първите 2 години от живота. Например след въвеждането на закон за забрана за тютюнопушене на закрити обществени места в Англия през първата година с 12% намалява броят на децата, приети в болница заради астма. А преди да бъдат въведени ограниченията през юли 2007 г., с всяка година се е увеличавал с по 2% броят на децата, приети с тежки астматични пристъпи.