Хлебарки на диктатурата

Франц Кафка е майстор на тънкия психологически ужас - на онова състояние на екзистенциален ступор, в коeто целият свят се стоварва като скала, а лирическият герой така и не успява да схване какво се случва и как се е озовал в паяжината на тези гръмотевични бури, които го лашкат като стъклена бутилка в развихрен океан.
Точно в кафкианска ситуация се е събудила България днес. В "Дневник" тези дни се появи статия, която носи заглавие като удар с чук в главата: "Спасението на Украйна е диктатура на Зеленски". Авторът е Деян Кюранов, човек, който дълги години паразитираше в общественото пространство като певец на либералната демокрация и патологичната русофобия, но пак от либерални позиции.
Днес от "либерализма" не е останало абсолютно нищо. Вестителите на свободата се оказаха политически копои, които са използвали идеологията за собствен просперитет и за нищо друго. Когато тази идеология зацикли, а светът изгради имунитет срещу нея, партийните работници на статуквото моментално показаха истинския си вид. Одата за диктатурата на Кюранов го доказва. До вчера ни приспиваха с песента, че силата на демокрацията е в свободните избори, днес вече свободните избори се оказват подъл хибриден инструмент на Кремъл. Както преди това свободата на словото се превърна в проблем, защото в света на деянкюрановците може да съществува Една Единствена Гледна Точка. Всичко вън от нея е пропаганда. Плурализмът е сатанизъм. Различното мнение те прави четирихилядник. Ако не вярваш в наратива на статуквото, значи си пета колона.
Този политически жандармеризъм доскоро беше ефектно прикриван, но войната в Украйна оголи хищната физиономия на пишман-демократите. Точно те спряха руските телевизии, независимо че някои от тях направиха кариера със спомените за това как безбожните комунисти са ограничавали "Свободна Европа". Българско издателство спря да издава фантаста Сергей Лукяненко, защото политическите му позиции за Украйна били неправилни. Георги Лозанов само преди година с хищен глас обяви, че спецслужбите трябва да влязат в медиите, за да спрат руската пропаганда. И днес стигаме до логичния край - диктатура на либертариата. Диктатурата като свобода и демокрация. Дори Оруел с мъка ще приеме подобен плонж, но ние го виждаме пред очите си. Децата на старата номенклатура абсолютно нищо не са забравили, просто досега се преструваха, защото идеологическата власт беше в ръцете им. В момента, в който я изтърваха, доказаха, че са ченгета по манталитет, морал, разбирания и авторитаризъм.
Кафка има един разказ, който се казва "Превъплъщението". Главният герой се събужда една сутрин и разбира, че се е превърнал в хлебарка. Точно това виждаме днес. Певците на свободата се оказаха хлебарките на диктатурата. Певци на полицейската кубинка. Ако не беше така отвратително, може би щеше да е смешно.