Хизбула поставя Европа пред дилема

За да бъде класифицирана Хизбула като терористична организация в Европа, се изисква консенсус сред 27-те страни-членки на ЕС, пише американският "Крисчън сайънс монитър" във връзка с разкритието на българските власти, че ливанската групировка стои зад атентата на летището в Сарафово, цитиран от Дарик.

Докато някои страни като Великобритания, вече са поставили Хизбула в националния си черен списък на терористи, много държави-членки на ЕС изразяват безпокойство от вкарването на мощната Хизбула в "черните списъци".

Някои, като Франция, Италия и Испания, имат военни части, разположени като мироопазващи сили на ООН в Южен Ливан, което може да ги направи уязвими за атаки. На няколко пъти през последните години миротворците бяха обект на бомбени атаки.

Освен това някои държави-членки на ЕС се притесняват, че вкарването в черните списъци на влиятелна партия като Хизбула, която е с голямо политическо влияние в правителството и парламента и има широка социална дейност, освен военната си активност, може да дестабилизира Ливан. Тази позиция бе изказана миналата седмица от белгиеца Жил де Керхов, координатор на европейската антитерористична дейност, в интервю за онлайн портала euobserver.com.

"За Хизбула може да питате, имайки предвид ситуацията в Ливан, която е много крехка, в силно разделена страна, дали включването в списъка ще ви помогне да постигнете това, което искате? Няма автоматично включване в този списък, просто защото сте били зад терористична атака. Не е само законовото изискване, което трябва да се вземе под внимание, нужна е и политическа оценка в контекста на времето", каза той.

Администрацията на президента Барак Обама в лицето на Пол Бренън използва случая, за да заклейми отново Хизбула като "терористична групировка, която безогледно атакува невинни мъже, жени и деца и представлява реална и растяща заплаха не само за Европа, но и за целия свят".

В изявлението си Катрин Аштън, отговаряща за външната политика на ЕС, заяви, че "последиците от разследването трябва да бъдат оценени сериозно, тъй като са свързани с терористична атака на територията на ЕС, която е довела до убийство и нараняването на невинни цивилни".

Хизбула се свързва с поредица бомбени атаки срещу западни цели през 80-те и началото на 90-те години на XX век, но изглеждаше, че изоставя глобалната военна агресивност в края на 90-те години, за да се концентрира върху своите вътрешни интереси.

Въпреки това, през последните пет години, западните разузнавателни служби отбелязаха възобновяване на международната активност на Хизбула и връзките й със Силите Кудс /Quds Force/, международната ръка за действие на корпуса на Иранската революционна гвардия.

Сред мотивите за активизиране, изглежда, са убийството на Имад Мугния, върховен военен командир на Хизбула, който загина при експлозия на кола-бомба в Дамаск през февруари 2008 г., както и поредица от убийства на ирански учени и предполагаеми актове на саботаж срещу ядрените съоръжения на Иран.

В ярък контраст с големите бомбени атентати, приписвани на Хизбула от предишните десетилетия, последните нападения обикновено са зле планирани, аматьорски, и обикновено обречени, преди да станат факт.

Предполагаемите цели и атаки от 2008 г. насам включват Тайланд, Азербайджан, Турция, Кения и Кипър.

Според полицията на Ню Йорк там е имало девет осуетени атентата, планирани от Хизбула, между януари и юли 2012 г., пише "Крисчън сайънс монитър".