СНИМКА: БИ ТИ ВИ
Хиляди се включиха в литийното шествие с иконата на Богородица от Бачковския манастир
В 5:30 часа сутринта започна плетенето на венеца, в 8:30 часа литийното шествие тръгна към местността Клувията
В нощта срещу Светли понеделник стотици вярващи нощуват край Бачковския манастир с надежда за чудо. От близо четири века хората се събират пред портите на манастира преди те да бъдат отворени. По традиция на втория ден след Великден в Бачковския манастир тръгва традиционното литийно шествие с чудотворната икона на Пресвета Богородица.
И тази година хиляди вярващи се включиха в шествието с иконата на Божията майка.
Един от отличителните за местния духовен живот ритуали е пренасянето на чудотворната икона на света Богородица умиление, която се съхранява в Бачковския манастир, твърди се, още от създаването му. А вероятният период на сътворяването ѝ е 11 век. Няколко пъти е била загубвана и намирана, като днешното литийно шествие е в почит именно на това. В ранните години на османското владичество иконата била скрита в близката местност Клувията. Това е и заветната точка на днешния поклоннически поход.
През 17 век е намерена именно на втория ден от Великден и върната в манастира. Разказва се, че после пак изчезвала и се връщала, докато веднъж монах получил в съня си завет от самата Богородица да постави светото ѝ изображение в сборния храм вдясно от централната врата, в отделен иконостас.
На посоченото място светинята е и днес. В 8:30 часа иконата беше изнесена от храма и поставена на специално украсена за целта носилка.
В процесията до местността Клувията се пренася копие на чудотворната икона, като по петкилометровия стръмен път всеки мирянин иска да се доконне до нея. Обикновено това са хора, които искат да благодарят на Божията майка за помощта ѝ и разказват ред истории за лечебната и чудодейната ѝ сила.
„Всеки идва с надежда – да получи изцеление, да се сдобие с рожба. Когато идваш с чисто сърце, чудото се случва. Хората обаче трябва да се молят всеки ден. Само с едно идване в манастира не става“, казва и касиерът-счетоводител на манастира Мария Босева
„Светлина в душата. Нека всички хора да вярват много силно, защото тази чудотворна икона помага на всички и за всичко. Когато се молиш с чисто сърце, вярата помага“, казва Геновева Иванова от Бачково. Нейното лично чудо е свързано един пожар преди години и спасаняването на родната ѝ къща от пламъците.
ЧУДЕСАТА НА СВЕТА БОГОРОДИЦА
СВИДЕТЕЛСТВО НА ДЯКОН МИХАИЛ
Йеродякон Михаил страдаше от известно душевно разстройство, но това не го спираше да изпълнява задълженията си в храма. Веднъж през месец ноември 1997г. по време на богослужение, когато се чете шестопсалмието, седейки на обичайното си място недалеч от Чудотворната икона на св. Богородица, с дясната си страна е бил обърнат към нея, изведнъж почувствал дясната му страна да се облива в благодатни тръпки от главата до стъпалото. Обърнал се към иконата на св.Майка и прошепнал: „Майчице, Богородице, благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти!” Отново за втори път почувствал същите благодатни тръпки на дясната страна на тялото си. След случилото се се почувствал значително по-добре психически.
Три месеца по-късно, отново по време на богослужение, когато се изпълнява евхаристийният канон и се пее: ”Тебе поем”, дякон Михаил стоял със свещника в преклонение пред царската икона на Иисус Христос на иконостаса. С духовните си очи вижда под купола на църквата сноп искрящи лъчи. Виждайки това казва в сърцето си:”Господи имам нужда от Теб, слез над мене!”, тогава снопът се спуснал искрящ над него и той усетил с цялото си тяло благодатни тръпки по-силни от първите, получени пред иконата на св. Богородица. След чудото дякон Михаил се почувствал още по-добре душевно, върнал се здравият и нормален сън и всякакви лоши мисли, които го спохождали преди, престанали.
Отец Михаил продължава и до днес во добро здраве да изпълнява дяконското си служение в св.Бачковска обител.
В началото на 80-те години на ХХ в., докато о. Михаил си стоял пред манастира, към него се приближили две жени, едната известната леля Олга от Асеновград, а втората жена, доста по-млада, се казвала Маруда. Жените споделили, че Маруда има рак на носа и го помолили да отиде с тях до Клувиата, за да се помолят всички заедно за излечението на й. Когато стигнали местността, се изкачили до малката пещера, където иконата е била намерена, събрали се с известна трудност в тясното пространство и започнали да се молят. Всеки се молил в сърцето си, дяконът мълвил:”Майчице, Богородице, не допускай децата й да останат сирачета!” След няколко минути в молитва, Маруда усетила, че силата на изцелението идва от страната на дякон Михаил. След като се върнали, а били на Клувията преди обяд, Маруда се отправила за Пловдив, където трябвало да я изследват окончателно и насрочат датата за операция за отстраняване на тумора. При изследването лекарите останали учудени, че няма не само тумор, но и установените по-рано негови разсейки. Медиците, удивени, попитали какво е правила или лекувал ли се е с нещо, на което щастливата майка отговорила, че единствено се е помолила на св.Богородицана мястото на намирането на Чудотворната й Бачковска икона.
ИСТОРИЯТА НА БАБА ЕЛЕНА(ПОПОВА)
В следствие на тежко заболяване Елена Попова е приета за мъртва и тялото й е свалено в моргата на Смолянската болница, откъдето дъщеря й Росица, отива да го вземе за погребение. Докато се суети около него в моргата, забелязва че палецът на ръката на майка й трепва, извиква веднага медицинския персонал и майка й е върната към живот. След възстановяването си, Елена Попова отива в Бачковския манастир, среща се с игумена му, Филарет, по-късно Видински митрополит, и споделя, че по времето когато е била приета за мъртва, е видяла сън, в който е била в двора на манастира и там, върху зелена морава, е видяла бяло агне и че тълкува съня си като отправено към нея желание да посвети труда си на Бачковската обител. Игуменът приема молбата й и баба Елена, както започват да я наричат, остава до смъртта си в манастира, работейки дълго като игуменарчик, а след като изнемощява е оставена да пребивава. Към края на живота си, баба Елена прие монашество под името Евдокия, както се и упокои. Погребана е в манастирското гробище.
С нейното пребиваване е свързано и друга интересна история. Отново в съня си, баба Елена вижда Йоан Кръстител много окалян и изпоцапан. Приела, че видението е заради параклис посветен на светеца, в околностите на манастира, който бил изоставен и превърнат в обор от мастните селяни. Решена да поправи положението, баба Елена собственоръчно изгонва животните от параклиса и забранява на селяните да го ползват повече то подобен начин. След това със съпруга си и за тяхна сметка, го почистват и възстановяват напълно, според думите на Предтечата Господен казани й в съня й: „Мръсен съм, трябва да ме почистиш!”
Част от миряните пристигат няколко дни по-рано, за да се включат в подготовката за празника.
От 5:30 часа сутринта започна плетенето на венеца, който се слага до иконата – на носилкат чрез която тя се отнася до местността Клувията, където според легендите е намерен чудотворната икона.
По традиция венецът се плете от двама души – Василен от София и 88-годишната Люба Василева. „Леля Люба плете венеца, аз само ѝ помагам. Вътрешната вяра ме кара да идвам всяка година, вярата в Господ и вярата в Богородица“, уточнява Василен. Люба вчера сама е отишла до местността Клувията. „Преди много години сънувах св Богородица – на сън ми се яви. Вика ми, че иска да ѝ служа, да отида в манастира и ще плетеш венеца. Над 20 години плета този венец. От три дни съм вече в манастира – чистя, плета, раздавам на хората“, казва възрастната жена.
Игуменът на Бачковския манастир епископ Сионий също участва в литийното шествие.
"Да научим тези, които идват след нас на православието, на радостта да си православен. На упованието в живия Бог, на упованието в чистата Богородица, нашата майка небесна и в това прекрасно спасително учение на Светата ни църква, което ни доближава до Бога, до духовността, до светостта, прави ни едни, щастливи и достойни свидетели на възкръсналия Христос", каза той.
От няколко години насам вярващите пренасят копие на чудотворната икона, а оригиналът се пази в църквата, за да не се повреди.
Камбанен звън и песнопения огласяват местността, а литийното шествие бавно се придвижва към планината. По пътя нагоре хората се сменят в носенето на иконата, защо всеки иска да се докосне до нея. Ритуалът е чудотворен и е един от най-старите не само в България, но и на Балканите.
ИЗТОЧНИЦИ: http://www.bachkovskimanastir.com/
БНТ, БИ ТИ ВИ.