Четири месеца преди края на годината дефицитът в Бюджет 2026 вече е 3 млрд. евро или 2,4% от прогнозния БВП. Това съобщи Министерството на финансите, което публикува предварителни данни за изпълнението на бюджета към 31 август.
Бюджет 2026 бе приет с дефицит от около 7,2 млрд. евро или 5,7% от БВП.
Увеличението на дефицита на месечна база през август - с около 0,8 млрд. евро, се дължи основно на концентриране на значителни по размер плащания за инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) при спазване на крайния срок за допустимост на дейностите - 31 август 2026 г. и изплащане на значителни разходи за изпълнието им, обясниха от финансовото министерство. Очаква се разходите по плана на касова основа да продължат да оказват натиск върху дефицита до получаване на петото плащане от Европейската комисия, което се очаква към края на декември.
"Бюджетният дефицит на България достига 2 млрд. евро само за първите седем месеца на годината, което се равнява на около 2% от прогнозния Брутен вътрешен продукт (БВП). Причината за това е, че държавните разходи се увеличават по-бързо от ръста на приходите". Това коментира икономистът проф. Боян Дуранкев пред "Фокус".
Той подчерта, че скритият проблем се крие в бързото нарастване на разходите за обслужване на държавния дълг. "Има разлика между масовото мнение, че държавата харчи повече за пенсии и инвестиции, и реалността – държавата харчи повече, защото вече плаща все повече за старите си дългове. Започваме да създаваме една самоподхранваща се дългова спирала", предупреди експертът.
"Дуранкев посочи, че въпреки че в момента държавният дълг на България е под 30% от БВП и е сред най-ниските в Европейския съюз, притеснителна е скоростта, с която той се увеличава.
"Ако направим една проста екстраполация – комбинация от по-бавен икономически растеж, инфлация над 3%, дефицит над 4% и растящ дълг – се оказва, че към 2030 година ще пробием тавана от 45%, а в далечната 2042 година дългът може да стане 100% от брутния продукт. Това, което в момента напомня растежът на българския дълг, е като гръцки филм, но засега само трейлъра. И Гърция в началото на века имаше подобен подход – политически обещания, увеличени социални разходи, недостатъчна производителност и натрупване на дефицит“, коментира проф. Дуранкев. Според него правителството трябва да предприеме мерки за преструктуриране на икономиката и балансиране на фискалната политика.

