Хикмет Мехмедов отново отведе бургаската публика за "Една нощ в Париж"

С десетгодишна дистанция във времето преживяваме отново "Една нощ в Париж". Тази  знакова постановка на хореографа Хикмет Мехмедов и бургаския балет към Държавната опера, поканиха  гражданите и гостите на града. Хореографът, макар и съзнателно "завоалирайки" в известна степен сюжета, уверено увлече зрителя в посоката на своите мисли и инвенции. Асоциативните препратки (в стил великия "Амаркорд" от филмовото изкуство в недалечното минало), очароваха познавачите с впечатлението за вечно търсещото начало, постоянната неудовлетвореност на творческия дух, който заради авангардната същност на посланията е често неразбиран и отхвърлян в нашето съвремие. Творецът, подобно на скулптор, извайва от глината и вдъхва живот и душа на своето Творение, дарявайки го с най-прекрасните си, чисти и съкровени чувства, окрилен от мечти за чудесността на неговото бъдеще. Спектакълът е изграден с внушението, че дълбокото себеотдаване ще доведе до така очакваното щастие. Творението се озовава във вятърната мелница на реалния живот и нейните неуморно въртящи се витла го "приземяват" в шоуто на "Мулен руж". Ала - уви! -  не му се удава да опази своята тъй любима креатура от неизменността на изкушенията. Както във всяко семейство майката (Любовта) и бащата (Творецът) взаимно се упрекват за лошия път, по който е поело тяхното създание. Общото им Творение е различно от техните представи за него и това е най-лошото.
Всеки детайл на жеста е мотивиран от музикалното ядро на фразата в музиката, от настроението и творческия замисъл. Звукът преминава във вибрацията на танцуващото тяло и препраща емоцията в публиката. Гаранция за професионален и верен прочит бяха бурните аплаузи, с които почитателите на балетното изкуство даряваха изпълнителите.
Особено впечатляващ е лаконичният изказ, който пестеливо, но категорично поднася пълната палитра на танците от Париж и същевременно представя естетиката на сериозните жанрове като конгломерат от божествено примирение, темпераментна екзотика, горещи страсти и любовна интимност. Обединяваща е магнетичната същност на новаторските прийоми, която води и сочи посоката напред, нагоре, все напред!
С тази постановка съставът на бургаския балет отведе своята публика към други, различни от познатите дестинации. Дестинациите на великото "ново съвременно измерение" на изкуството.