Хибридната война на Америка: Русия да стигне до просия

Без съмнение публикуваният в САЩ на 26 януари "Кремълския доклад" се оказа тема щ1 в международния дневен ред. Докладът представлява списък с имената на 210 руски граждани - 114 висши служители (по същество цялото политическо ръководство на Русия без президента Владимир Путин) и 96 индустриалци и бизнесмени със състояние над един милиард долара всеки.
Публикуването на "Кремълския доклад" предизвика разнопосочни реакции.  За да се разбере защо е така, трябва да се види общата картина. "Кремълският доклад" е част от действието на "Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции" (CAATSA)", приет миналото лято. Този закон е продукт на "дълбоката държава", която още не може да се примири с избирането на Доналд Тръмп за президент. Като противници са посочени Северна Корея, Иран и Русия. Според всеобщото мнение

законът е главният инструмент

за противодействие на САЩ срещу Русия - тя трябвало да бъде наказана заради предполагаемата и все още недоказана намеса в президентските избори, спечелени от Доналд Тръмп, а също заради Крим и Украйна, пък и Сирия. В отделна клауза текстът споменава какви санкции трябва да налага президентът, като са разработени 12 варианта на ограничителни мерки. Държавният глава има правото да забрани на американски компании или банки да предоставят кредити, да купуват акции или облигации на компании, ръководени от включени в списъка лица, да осъществяват валутни сделки, да изнасят стоки, услуги, технологии за аналогични компании и лица, а също превеждането на пари и използването на собственост под американска юрисдикция в полза на тези лица.
Специално за Русия законът изисква да се уточнят  връзките на лицата от списъка с американската икономика и да се оцени ефектът от възможните санкции. Предвижда се оценка на тяхното състоянието, деловата им активност и близки роднини, а още по-конкретно на капиталите им, причастността им към корупцията, източниците на доходите ми, а също на семействата им. Американските и чуждестранните компании са предупредени да не сключват договори или да ограничат бизнес връзките с компании от отбранителния и разузнавателен сектор на Русия. Допълнително Министерството на финансите и Държавният департамент  трябва да предоставят  отчет за последиците от прилагането на санкциите относно суверенния дълг на Русия.
Член 241 от закона изискваше не  по-късно от 180 дни след влизането му в сила изпълнителната власт в лицето на финансовия министър Стивън Мнучин да предаде на Конгреса подробен доклад за  руските "олигарси и полудържавни структури". 
Източник от Конгреса разкри пред ТАСС, че законодателите са искали не просто да се представи списък за санкции, а отчет "за руския елит, за обкръжението на Путин: кой влиза в него, какво е богатството на тези хора и техните връзки с руското правителство". Отделно член 231 изискваше от изпълнителната власт пак до 180 дни след влизането на закона в сила президентът на САЩ

"да наложи пет и повече санкции"

срещу лица от отбранителния сектор и разузнаването на Русия. И в двата случая срокът от 180 дни съвпадна с дата на публикуването на списъка, а също с навлизащата в разгара си кампанията за президентските избори в Русия на 18 март.
Денят, в който се очакваше публикуването на "Кремълския доклад", придоби едва ли не фаталния ореол на Деня Х, в който светът ще разбере какво санкционно торнадо се стоварва на Русия.
26 януари обаче изобщо не се оказа Деня Х. Вместо пет санкции или отчет за руския елит и обкръжението на Путин, Конгресът получи от Белия дом само списък с 210 лица без никакви санкции спрямо тях. Финансовото министерство дори призна, че сам по себе си списъкът не носи никакви последици за лицата, включени в него. Да, срещу тях в бъдеше може да се стоварят ограничения, но засега това не е така.
Впрочем говорител на Държавния департамент поясни, че крайната цел на санкциите е "да бъде спрян важен доход, който получава руското правителство". Замислът е ясен - или Путин да си промени политиката, или да се създадат условия за отстраняването му от власт.
Но така или иначе разминаването между очакваното и случилото се, като че ли смъкна напрежението, поразпръсна облаците от мрачни предчувствия, а ситуацията дори бе възприета и откъм забавната страна. Путин например се пошегува, че му станало обидно, задето не се видял в списъка. Създателите на списъка просто преписаха телефонния указател на Кремъл, бе другата запомняща се иронична забележка, огласена от влиятелния руски парламентарист Константин Косачьов.
Друга тенденция в реакциите бе омаловажаването на "Кремълския доклад". Някои руски политолози припомнят, че досегашните санкции срещу Русия не само не са постигнали целта си, но и правят страната по-силна. Потвърждение за правотата на тази теза е, че пазарите реагираха вяло на публикацията, а рейтинговата агенция "Мудис" смята, че руската икономика е в състояние да се справи с новите санкции и дори рейтингът на Русия може да бъде вдигнат. Някои руски експерти смятат също, че санкциите срещу износа на руско оръжие няма да имат кой знай какъв ефект, защото експортът се извършва на пазари, които не са пионки в ръцете на САЩ - например една Индия, Венецуела, Турция, че и Саудитска Арабия.
Очевидно е също, че издиша и замисълът на закона за Русия - санкциите да насъскат бизнес елита срещу Путин, за да не бъде той избран на 18 март. Не случайно родената в Украйна силно антируска политоложка Лидия Шевцова, която в момента работи към Института Брукинг, призна пред "Дойче веле", че докладът ще доведе до по-голямо недоволство сред руския елит,

но до бунт няма да се стигне.

"Кремълският доклад" предизвика реакции не само в Русия. "Решението на президента на САЩ е добра новина за немската икономика", отбелязва германският вестник "Ханделсблат". Според председателя на Източния комитет на немската икономика Волфганг Бюхел американското правителство не планира нови санкции и това е "позитивен сигнал". Той изрази надежда, че ЕС и САЩ ще сближат позициите си по въпроса за санкциите и ще намерят изход от сегашната безизходна ситуация. А  наскоро самият германски външен министър Зигмар Габриел постави на обсъждане въпроса за постепенно отслабване на санкциите.
Има и още една тенденция в историята с "Кремълския доклад", на която обръщат внимание медиите - това е вътрешноамериканският аспект. "Дълбоката държава" изискваше от президента Доналд Тръмп да въведе санкции, но той не го направи, а само им подхвърли списък на лица, които евентуално може да бъдат наказани. Руското издание "Взгляд" отбеляза, че Тръмп имитира антируска политика.  Германското списание "Шпигел" припомня обвиненията на опозицията, че Тръмп е твърде снизходителност към Русия. Появиха се и обвинения срещу него в саботаж.
Налагат се два извода.  Тръмп не иска да изостря допълнително отношенията с Русия и ще се стреми да натиска спирачките на такова изостряне. Вторият извод е, че Тръмп хвърля ръкавицата на "дълбоката държава" и смята да воюва с нея, доколкото му позволяват възможностите, ако трябва дори на малки или полустъпки, дори и под формата на институционално боричкане. Конгресът искаше от него санкции, а президентът му подхвърли само списък. Белият дом поясни, че досегашните санкции са дали резултат и не са необходими нови. Някои наблюдатели отбелязват, че ходът на Тръмп е "проява на неуважение към Конгреса". Един вид той си отмъщава на законодателите задето те нахлуха в пълномощията му с приемането на закона  CAATSA и му пречат да изпълнява едно от предизборните си обещания - нормализиране на отношенията с Русия.
Ходът на събитията води и до имиджови щети за САЩ. За всички е ясно, че конфронтацията между законодателната власт в лицето на Конгреса и изпълнителната власт в лицето на администрация на Тръмп избива във външната политика по начин, който засяга не просто трети страни, а и европейски съюзници на САЩ.
И все пак същият този ход на събитията крие сериозни рискове за Русия, което несъмнено се осъзнава от нея. Опасността е не толкова в замислената атака срещу Путин и нейния елит, колкото във факта, че  се прилага

същата хватка за икономическо задушаване на Русия,

каквато приложи навремето Роналд Рейгън срещу Съветския съюз. Знаем как завърши то - секнаха приходите от продажбите на енергосуровини (най-вече нефт) и през 1991 година СССР издъхна. Разбира се, Русия не е СССР, но хайде да се замислим над обявената цел на санкциите:  "да бъде спрян важен доход, който получава руското правителство". Ясно е, че става въпрос не само за един доход. Освен това доходите на руското правителство отиват в бюджета, а оттам за образование, здравеопазване, социални програми, изобщо за поддържането на жизнения стандарт. Ето защо със закона и санкциите "дълбоката държава" се цели не просто в Путин, а в руския народ. Тя му е обявила икономическа, която си е чиста проба и хибридна война. "Дълбоката държава" се цели в мишената Русия да стане просия. Ако не сега, то в рамките на следващия мандат на Путин.
Самото прилагане на санкциите е в правомощията на президента и засега Тръмп се противопоставя срещу свиване на руските приходи. Но в бъдеще Конгресът може да го заплаши с импийчмънт, обвинявайки го в предателство задето не се бори докрай с един враг на Америка. И тогава Тръмп ще трябва да блокира пътищата на руските доходи. Да вземем например оръжейната сфера. Според Държавния департамент вече има "спрени военни продажби на Русия" и "чуждестранни правителства са се отказали от планираните или обявените покупки" на сума от милиарди долари. Руското оръжие се продава в т.нар. страни от трети свят и те като нищо ще се откажат от него, ако Вашингтон има размах пръст за санкции. Отделно, че заради въведените вече санкции срещу отбранителния комплекс "Алфа-Банк" вече се отказа да работи с него. Сега руското правителството създава държавна банка, която да работи със сектора, и това също е лишаване от приход, макар и непряко.
Има риск и за доходите от газ. Навремето Рейгън накара западноевропейските държави да се откажат от купуване на съветски газ. Сега Зигмар Габриел се опасява, че "наказателните мерки, насочени примерно срещу "Газпром", може да застрашат изграждането на газопровода "Северен поток-2", по който в Германия трябва да потече повече руски газ". Русия и тук може да бъде лишена от важен газов приход. Но и не само от него. Не е изключено Вашингтон да притисне Турция да се откаже от второто трасе на "Турски поток", по което трябва да потече руски газ за Европа. Дали ще успее, е друг въпрос заради сложните му отношения с Анкара, но ако този вариант наистина бъде задействан, доходите на Русия ще паднат още повече. Съответно България май ще трябва да се прости с планове за газовия хъб "Балкан".
Руското селско стопанство преживя бум след задействаните през 2014 година санкции заради Крим, Русия вече стана световен шампион по добив на зърно и го изнася навън. В "Кремълския доклад" не фигурира аграрния министър, но Вашингтон най-вероятно ще включи и него, а и целия аграрен сектор, ако реши, че продажбите на зърно носят значителен приход на Москва. Да не забравяме, че докладът нарочно е оставен отворен, за да подлежат на наказателни операции други лица и сектори на руската икономика.  
Не на последно място са и заплахите относно руския дълг. Москва може да бъде изправена пред негативни сценарии заради въвеждане на санкции срещу международни инвеститори, купуващи руски дълг.
Без съмнение, санкционната политика на "дълбоката държава" срещу Русия навлиза в напълно нова фаза със закона и "Кремълския доклад". От една страна, тя носи елемент на непредсказуемост, за който говори и президентският говорител Дмитрий Песков. Кога САЩ ще въведат едни или други санкции остава неясно - може и утре, след една седмица, след месеци или след няколко месеца. Може и в няколко поредни дни или седмици. "Когато имаш работа с нещо непредсказуемо, винаги трябва да бъдеш нащрек", каза Песков. Очевидно целта на тази неизвестност е да изнервя, да доведе до грешки от страна на Кремъл, въпреки вроденото хладнокръвие на Путин.
Непредсказуемостта може да има и друго измерение. Колко точно ще бъдат санкционираните лица в един или друг момент - двама-трима или "на килограм", по 10-15 души наведнъж. И още толкова, а може и повече следващия път, който не се знае кога точно ще дойде.
Така или иначе по всеобщо признание върху част или повечето лица от списъка ще тежи опасение, че всеки един момент може да им се стоварят санкциите. Една от възможните последиците е  чуждестранни фирми и банки да ограничат бизнеса и контактите с тях, избягвайки рискове само заради фигурирането им в списъка. Така санкциите може да сработят, без непременно да бъдат задействани.
Разбира се, дали ще се получи икономическото задушаване на Русия е голям въпрос. Страната вече показа, че си е научила урока от съветския разпад. Много руски компании и предприятия подготвят "аварийни изходи", вече е налице движение на капиталите от Запад към Русия, а и Кремъл реши да приюти 3 млрд. долара изнесени капитали под формата на облигации. Вероятно ще се намерят и друга контрамерки. Възходът на аграрния сектор под ударите на санкциите показва, че Русия има потенциал да се съпротивлява и да издържи. Да не забравяме също, че тя е евроазиатска държава и едно сътрудничество с Китай или Индия, които не са пионки на Америка, могат да й донесат немалко бонуси. 





Конгресът на САЩ е щаб-квартирата на хибридната война, която "дълбоката държава" е обявила на Русия
Снимка интернет