Хем сме бедни, хем разхищаваме

Като се зададе голям празник, само за ядене и пиене се говори. А празникът не е да напълним стомасите. Преди всичко е за това да се съберат близки и роднини. А то... Големи и неразумни консуматори станахме.
В двора на съседите ни на село има голямо ябълково дърво. Под него е беседката, която ни приютява в следобедните разговорки. В топлата есен, когато дървото е отрупано с червени плодове, Колето, внукът на съседите ни, е набрал ябълки и гостоприемно ни черпи. Благодарим му и с удоволствие се гощаваме. Колето отхапва от една голяма ябълка и разказва как бързо и лесно е напълнил цяла кошница от тазгодишната реколта. Понечва да хвърли огризката, а дядо му Кольо го спира:
- Коле, не си изял хубаво ябълката! Че тя половината седи по сърцевината!
- Дядо, ти пък сега! Виж колко много ябълки имаме!
- Те са за всички - за нас, за близки, за съседи. Цяла година дървото е събирало сокове, слънце, за да ги отгледа! А ти сега бива ли да ги прахосваш!
Колето послушно дояжда ябълката, а аз си мисля за разхищенията ни. Де да е само до една недоядена ябълка!
Изследванията показват, че в това трудно време много храна изхвърляме. То си личи и по кофите ни за смет. В тях се ровят несретници, вадят хляб и храни, търсят отпадъци за животните си. Разхвърляната храна наоколо показва и нашето неуважение към човешкия труд, нашата немарливост и нехайство. Толкова ли е трудно да пазаруваме така, че да не се получават излишъци, да не се развалят продуктите и да ги прахосваме? Всеки домашен хладилник е показател за нашето благосъстояние, но и за отношението ни към храната.
Зависи как сме възпитани. Колето, внукът на нашия съсед, ще стане разумен човек, който няма да хвърля храна, защото дядо му добре го е възпитал.
Грехота е да се хвърля хляб. Колко зърна жито трябват за един залък? А по кофите се търкалят понякога цели хлябове. Не мога да забравя какво ми се случи в кварталната "булочная", когато живеех в Москва. Неволно изпуснах "батон" хляб. Озърнах се смутено, а продавачката дойде при мен, успокои ме, взе хляба и с нож отряза страната, на която беше паднал на пода. Увит в хартия ми го подаде и каза: "Вкъщи ще си го нарежете, ще го препечете и ще имате сухар за кухнята." Да ви се е случвало нещо подобно у нас? Но у руснаците все още е жив споменът за глада по време на войната.
У нас и баба, и мама ни учеха, че трябва да уважаваме хранителните продукти, да не ги оставяме да се развалят, да ги използваме така при готвене, че да се получи хем вкусна гозба, хем да няма разточителство. "Тънко, тънко бели зеленчуците", съветваше мама, макар че в мазето имаше щайги с плодове и зеленчуци, с които ни снабдяваха роднини от селата. Когато някой от нас започваше да прахосва, баба казваше: "А, така не са правили и на Хаджи Калчо децата!" Хаджи Калчо бил голям пловдивски богаташ, известен с пестеливостта си. Още се носи приказката, че при разговор с друг пловдивски богаташ, както сладко си хортували в гостната на осветление и отопление от мангала, Хаджи Калчо си свалил потурите - за да не се "хабят" в тъмното.
Във всички шеги за спестовност, пестеливост, стиснатост има и житейска истина. Колко у нас са наследствените богаташи? Не сме народ с богата аристокрация. Повечето от богатите у нас са станали такива чрез много труд, голяма предприемчивост, икономии и пестене. Е, сега се появиха и други милионери, но народът не им вярва на приказките за "пестене"...
Наистина е необходима пестеливост и децата от малки трябва да се учат на икономия, на разумно оползотворяване на всичко - храна, дрехи, вещи. Моята майка веднъж си дойде разстроена от гостуване в роднини. Разказваше как новата снаха в родата разсипала на пода ориз, за да си играе детето. Мама говореше с болка: "Израсла съм в оризарско село. Имахме чалтици (оризища). У нас в мазето винаги е имало тонове зърно: жито, ечемик, ориз, но не сме си позволявали да хвърляме нито  зрънце."
Парадоксът е, че сега хем сме бедни, хем разхищаваме. А може би затова сме и бедни?
Повикът на държавата излишните храни да бъдат раздавани на бедните е разумен и дано да се осъществи.
У нас не само храни се пилеят, така е и с дрехите, и с мебелите. Какво става с облеклата, които са излезли от мода или отеснели, с мебелите, които не са ни нужни? Често се изхвърлят на боклука - търкалят се около кофите за смет, ако не ги приберат циганите. Не бива така. Държавата се напълни с дрехи и вещи втора употреба от цял свят. А излишните наши вещи къде да отиват? В другите страни има организации, магазини, които на минимални цени или дори безплатно, но с преференции за данъците, изкупуват запазени играчки, дрехи, мебели, вещи, които след реставрация или ремонт влизат в бита на други хора.
Трябва да живеем така, че винаги да помним максимата "Разхищението е майка на мизерията!" Да виси тази изпитана мъдрост като дамоклев меч над главите ни.