Хем има, хем няма

През последните месеци у нас сякаш по-често изчезват лекарства, отколкото се появяват. Фирмите изтеглят продуктите си, защото държавата прекалено им извива ръцете да намалят цените. По-лошото обаче е, че същата държава прави чудеса от героизъм да не даде зелена улица на съвременни терапии, които за няколко месеца-година биха върнали на работното им място млади хора. Хора, които с труда и данъците си ще пълнят хазната. Наистина скъпи терапии, но пък парите за тях имат възвращаемост.
Пореден пример за това бе вчерашният протест на хората с хепатит С, на които преди година бе обещан (от МЗ и от НЗОК) шанс за живот. И този шанс още не им е даден. Толкова ли е ненормално обикновеният човек, гражданинът на Република България, внасял редовно здравните си осигуровки, да иска да се ползва от тях, когато се разболее?
Очевидно не е!
Безочието на въпросната държава отива още по-нататък: "Да се променят малко критериите, да станат малко по-рестриктивни", се предлага на заседание на Надзорния съвет на НЗОК. Какво значи "по-рестриктивни", след като вече хора умират в чакане на лекарствата си? Цинизъм, парадокс или геноцид е, когато науката е открила лечение, медикаментът да е разрешен в страната, а болният да няма достъп до него (е, ако не си плати!), защото чиновници бавят процедурите, за да пестят пари. Нещо като да гледаш солта през стъкло. А лекарството хем го има, хем го няма. Човек се чуди дали живее в европейска страна в началото на 21 век или в Средновековието под диктата на Инквизицията.